Представете си, че се разхождате из афганистанския пясък и пек

Представете си, че се разхождате из афганистанския пясък и зной с сътрудниците си военни. Пред вас има доста скрити рискове и изненадващо – оръжия, които може да разпознаете от учебниците си по военна история. Така е – даже на хиляди километри от родината има късмет да се натъкнете на оръжия, оставени от вашите предшественици.

Именно такова нещо се случва през 2008 година, в пустинния пейзаж на Афганистан. Британските бойци се натъкват на ненадейно изобретение: личните оръжия на предците им.

128 години откакто английските сили срещат смазващо проваляне в Битката при Майванд през юли 1880 година, бойци от същата страна се връщат на мястото на спора и намират от дълго време изгубените им оръжия.

През юли 1880 година Британската империя е в разгара на Втората англо-афганистанска война. Тя в един тип вторият стадий от напъните в две елементи от страна на следената от Англия Индия да нахлуе в Афганистан – и този стадий, тази война продължава от 1878 до 1880 година като опълчва Шер Али Хан от афганистанската династия Баракзай против всемогъщата английска монархия, която ръководи Индия и Пакистан през тази ера.

Според Марк Хокинс, боен специалист по оръжия и съсобственик на магазинът за антични оръжия в Англия The Lanes Armoury, борбата сред английската и афганистанската войска не е тъкмо лесна победа за известната империя.

През всички 63 години, през които кралица Виктория цари над Англия и нейните колонии, борбата при Майванд печели място измежду най-големите военни разстройства в историята на империята. Въпреки модерните и усъвършенствани оръжия, опитни и подготвени войски, Британската империя се оказва победена при Майванд и то от едвам 2500 афганистанци.

Афганистански командири след успеха при Майванд

След кръвопролитията единствено 2 офицери и 9 бойци остават живи, а към 1000 техни събратя лежат на земята. Според афганистанските очевидци, които виждат по какъв начин тази борба завършва в последните й моменти, британците отхвърлят да се предадат. Вместо това единадесетте към момента живи мъже нападат афганистанските сили, които ги заобикалят, напускайки безвредните си убежища, с цел да опитат една последна офанзива против врага.

Но тези смели, само че клети британци, бързо паднат, защото афганистанците стреля по тях и се твърдят, че са мъртви, преди да напреднат навън през бойното поле.

Въпреки зашеметяващото проваляне, претърпяно от Британската империя през 1879 година, те се оказват спечелили в края на войната и по този начин най-сетне са подписани мирни контракти сред двете народи. На Англия е разрешено да резервира въздействие в Афганистан вследствие на Договора от Гандамак, а английските и индийските войски, които са останали в Афганистан, би трябвало да изоставен страната изцяло.

В края на траялия с години спор сред двете интернационалните сили, на племената в рамките на Афганистан е разрешено още веднъж да ръководят без значение своята нация. Британската империя обаче резервира цялостен надзор върху политиката на страната във външните работи.

В мирния контракт, който открива това съглашение за идващите десетилетия, на Англия е позволено да предотвратява всяка друга интернационална мощ да господства в Афганистан или да поема контрола над тази значима нация, употребявайки военна мощ. И защото Руската империя витае наоколо, този контракт подсигурява, че Англия ще държи Русия настрана и ще попречи на също по този начин могъщата нация да посегне на Афганистан.

Още една илюстрация на „ Последните 11 “, както на главното изображение най-горе

Битката и провалянето, които се случват в Майванд преди толкоз години, още веднъж излизат на напред във времето, когато английски бойци се натъкват на оръжия от антична викторианска епоха – същите оръжия, употребявани в борба от техните прародители в английската войска през 1880 година

Според Питър Смитхърст, старши организатор по историческите огнестрелни оръжия в Кралския оръжеен музей, оръжията, с които се бият бойците на Британската империя, са впечатляващи. Днес оръжията, употребявани по време на борбата при Майванд, се смятат за класика в кръговете на колекционери и историци.

Казенник (breech)

Всъщност пушките „ Мартини-Хенри “, употребявани в борбата, са първите особено направени да се зареждат с казенници, които английската войска употребява – и по този начин бързо се трансформират в емблематични.

Веднъж считани за изгубени в историята, става невероятна изненада, когато английските войски откриват заровено укритие с тези викториански пушки. Те го намират, до момента в който си проправят път през Афганистан в гонене на талибаните и Ал Каида, в провинция Хелменд. След откритието бойците изпращат оръжията назад в Англия, където те са прекласифицирани като скъпи антики.

В идващите месеци те стават мощно известни измежду колекционерите с помощта на забележителната си роля в развиването и напредъка на огнестрелните оръжия. Те са една от аргументите за триумфа на бойните полета по време на златната епоха на Британската империя и се употребяват в доста колониални спорове по света.

Всъщност две от тези пушки а пуснати за продажба в антикварен магазин в Съсекс и всяка се продава за 1100 паунда.