Подкаст | Джанфранко и Анна Киарини: България може да е перфектната малка, бутикова страна
Представете си, че един ден сте на вечеря някъде в Антарктида и прочитате в менюто: " Еленски бут ", а двойката англичани на прилежащата маса разясняват между тях: " О, български еленски бут! "
В продължение на много години работата им е да отварят заведения за хранене за други хора по целия свят. Отворили са над 200 ресторанта в 114 страни. Добавят България към листата от страни, в които са работили през 2015 година, когато Джанфранко е поканен като посетител готвач на кулинарен фестивал в Банско.
Анна и Джанфранко Киарини - двама чужденци, които харесват България безпределно доста и към днешна дата са я избрали за собствен дом и място, в което да творят.
Your browser does not support the audio element.
Срещаме се във Велико Търново, при едно от постоянните им пътувания до такава степен за артикули. Джанфранко е приключил Le Cordon Bleu, златния стандарт в готварските учебни заведения и фантазията на доста хора, чиито живот е отдаден на положителния усет. Работил е в заведения за хранене с Michelin звезди в предишното, а в " Диечи " се случва да готви с гост-готвачи със извоювани Michelin звезди. Покрай това засягаме тематиката с гида Michelin, значимостта му и смисъла от това да участва в една страна.
Реклама
" Качеството на един ресторант не може да бъде определяно от броя на лайкове в обществените медии. Качеството би трябвало да бъде дефинирано от размера качество, което ресторантът предлага, както и от броя на удовлетворени клиенти по отношение на тези, които може би не са удовлетворени. "
Днес Джанфранко и Анна са горди притежатели, шеф-готвачи и шефове на Dieci - бутиков ресторант в село Девино, близо до Велико Търново. Ресторантът се намира в постройката на главното учебно заведение на селото. В превод от италиански " dieci " значи 10 - ресторантът сервира 10-степенно гурме меню за най-много 10 души, 5 дни в седмицата. Менюто включва 99% български артикули, а Шеф Киарини предлага ново сезонно меню 3 пъти в годината - пролет, лято и есен. Целта на дуото Киарини е да предложат един друг прочит и интерпретация на обичайни български храни, като в процеса се надяват да ги създадат по-ценени от българите, а пък чужденците да се срещнат и схванат същността на българските храни. Ако има последна цел, то тя е да слагат България на международната кулинарна карта. Може да звучи много амбициозно, само че сигурно не невероятно!
Град Елена: " Емилия Романя на България "
Неизбежно при диалог с шеф-готвачи главната тематика е храната. Емилия Романя е известна в целия свят поради шунката от Парма (Prosciutto di Parma) и сиренето пармиджано. Според Джанфранко регионът към град Елена е българският отговор на италианския регион Емилия Романя - поради еленския бут, само че и поради сиренето и кашкавала, които зреят в този проветрив регион. Аз не знаех да вземем за пример, че усетът на шунката от Парма има наслада, която се дължи на ябълките и кайсиите, с които хранят прасетата там. Покрай шунката и прасетата, Джанфранко споделя, че в Италия продуктите първо качество остават в Италия, за консумация от италианците, второто качество отива за експорт, а третото - за храна на животните. Интересно отношение на една нация както към храната, по този начин и към народа си, за която не е зле да се замислим.
Говорим за козунака, който съгласно Джанфранко и Анна е доста по-изчистен като усет и наподобява повече на френския бриош, в сравнение с италианското панетоне. Научих и че така обичаният в старозагорския край хинап в действителност е жожоба! Говорим си за сладолед от сладки чушки, за 288 часовата ферментация на български арпаджик, както и за българските шипки, които се оказват доста по мощни от китайските плодове годжи.
Реклама
Говорим за резистентност в кухнята и Джанфранко споделя по какъв начин е допустимо в един ресторант да се употребява съвсем всичко - в " Диечи " отпадъците са едвам 1.3% от всички артикули и материали. Покрай устойчивостта засягаме и тематиката с приготвянето на ферментирали храни. Джанфранко споделя тайната за ферментацията на меки зеленчуци, като да вземем за пример тиквички и твърди неща, като кори от любеница. Говорим за трюфели, гъши дроб и редица български деликатеси, които съгласно Джанфранко могат да слагат страната ни на международната кулинарна карта. Говорим за етикета " Произведено в България " и голямата група от отдадени хора в страната, които дерзаят етикетът " Произведено в България " да стане различим по света.
" Евтина " не би трябвало да бъде думата, която дефинира България.
България е красива страна и може да се трансформира в първокласна дестинация. Какво би трябвало да се случи, с цел да минем от " евтина " на " първокласна " несъмнено е друга тематика и ние приказваме обстойно и необятно за проблемите, както и за някои от вероятните решения. Това, което най-вече впечатлява и трогва Джанфранко и Анна, са човечността и щедростта на българите, откритостта и дружелюбността на хората. Качества, които за жалост се срещат все по-рядко в света, в който живеем.
Време е българите да проумеят, че да си българин е крепко
България притегля Анна и Джанфранко с това, че е част от Европейската общественост, водещ пазар във връзка с технологии, безпределно красиво място, което припомня на Италия отпреди 50 години в най-хубавия смисъл на думата, тази Италия, която за жалост към този момент не съществува. Това, което Джанфранко вижда през днешния ден е, че сега, през 2022 година, българите имат достъп до толкоз доста свободно време и толкоз доста хубост. Тези дадености не убягват от погледа на диаспората, пръсната по целия свят, и Джанфранко вижда по какъв начин някои хора стартират да се завръщат към България.
2050 година: България е съвършената дребна, бутикова страна за живот
Българите би трябвало да си дадат заем, да се потупат по рамото, съгласно Анна. " Защото макар историята на България, потисничеството, всичките ужасни неща, през които сте минали като народ, вие сте запазили своята еднаквост, запазили сте религията си, запазили сте писмото си, наследството си. Това, че сте тук, е значимо. "
В продължение на много години работата им е да отварят заведения за хранене за други хора по целия свят. Отворили са над 200 ресторанта в 114 страни. Добавят България към листата от страни, в които са работили през 2015 година, когато Джанфранко е поканен като посетител готвач на кулинарен фестивал в Банско.
Анна и Джанфранко Киарини - двама чужденци, които харесват България безпределно доста и към днешна дата са я избрали за собствен дом и място, в което да творят.
Your browser does not support the audio element.
Срещаме се във Велико Търново, при едно от постоянните им пътувания до такава степен за артикули. Джанфранко е приключил Le Cordon Bleu, златния стандарт в готварските учебни заведения и фантазията на доста хора, чиито живот е отдаден на положителния усет. Работил е в заведения за хранене с Michelin звезди в предишното, а в " Диечи " се случва да готви с гост-готвачи със извоювани Michelin звезди. Покрай това засягаме тематиката с гида Michelin, значимостта му и смисъла от това да участва в една страна.
Реклама
" Качеството на един ресторант не може да бъде определяно от броя на лайкове в обществените медии. Качеството би трябвало да бъде дефинирано от размера качество, което ресторантът предлага, както и от броя на удовлетворени клиенти по отношение на тези, които може би не са удовлетворени. "
Днес Джанфранко и Анна са горди притежатели, шеф-готвачи и шефове на Dieci - бутиков ресторант в село Девино, близо до Велико Търново. Ресторантът се намира в постройката на главното учебно заведение на селото. В превод от италиански " dieci " значи 10 - ресторантът сервира 10-степенно гурме меню за най-много 10 души, 5 дни в седмицата. Менюто включва 99% български артикули, а Шеф Киарини предлага ново сезонно меню 3 пъти в годината - пролет, лято и есен. Целта на дуото Киарини е да предложат един друг прочит и интерпретация на обичайни български храни, като в процеса се надяват да ги създадат по-ценени от българите, а пък чужденците да се срещнат и схванат същността на българските храни. Ако има последна цел, то тя е да слагат България на международната кулинарна карта. Може да звучи много амбициозно, само че сигурно не невероятно!
Град Елена: " Емилия Романя на България "
Неизбежно при диалог с шеф-готвачи главната тематика е храната. Емилия Романя е известна в целия свят поради шунката от Парма (Prosciutto di Parma) и сиренето пармиджано. Според Джанфранко регионът към град Елена е българският отговор на италианския регион Емилия Романя - поради еленския бут, само че и поради сиренето и кашкавала, които зреят в този проветрив регион. Аз не знаех да вземем за пример, че усетът на шунката от Парма има наслада, която се дължи на ябълките и кайсиите, с които хранят прасетата там. Покрай шунката и прасетата, Джанфранко споделя, че в Италия продуктите първо качество остават в Италия, за консумация от италианците, второто качество отива за експорт, а третото - за храна на животните. Интересно отношение на една нация както към храната, по този начин и към народа си, за която не е зле да се замислим.
Говорим за козунака, който съгласно Джанфранко и Анна е доста по-изчистен като усет и наподобява повече на френския бриош, в сравнение с италианското панетоне. Научих и че така обичаният в старозагорския край хинап в действителност е жожоба! Говорим си за сладолед от сладки чушки, за 288 часовата ферментация на български арпаджик, както и за българските шипки, които се оказват доста по мощни от китайските плодове годжи.
Реклама
Говорим за резистентност в кухнята и Джанфранко споделя по какъв начин е допустимо в един ресторант да се употребява съвсем всичко - в " Диечи " отпадъците са едвам 1.3% от всички артикули и материали. Покрай устойчивостта засягаме и тематиката с приготвянето на ферментирали храни. Джанфранко споделя тайната за ферментацията на меки зеленчуци, като да вземем за пример тиквички и твърди неща, като кори от любеница. Говорим за трюфели, гъши дроб и редица български деликатеси, които съгласно Джанфранко могат да слагат страната ни на международната кулинарна карта. Говорим за етикета " Произведено в България " и голямата група от отдадени хора в страната, които дерзаят етикетът " Произведено в България " да стане различим по света.
" Евтина " не би трябвало да бъде думата, която дефинира България.
България е красива страна и може да се трансформира в първокласна дестинация. Какво би трябвало да се случи, с цел да минем от " евтина " на " първокласна " несъмнено е друга тематика и ние приказваме обстойно и необятно за проблемите, както и за някои от вероятните решения. Това, което най-вече впечатлява и трогва Джанфранко и Анна, са човечността и щедростта на българите, откритостта и дружелюбността на хората. Качества, които за жалост се срещат все по-рядко в света, в който живеем.
Време е българите да проумеят, че да си българин е крепко
България притегля Анна и Джанфранко с това, че е част от Европейската общественост, водещ пазар във връзка с технологии, безпределно красиво място, което припомня на Италия отпреди 50 години в най-хубавия смисъл на думата, тази Италия, която за жалост към този момент не съществува. Това, което Джанфранко вижда през днешния ден е, че сега, през 2022 година, българите имат достъп до толкоз доста свободно време и толкоз доста хубост. Тези дадености не убягват от погледа на диаспората, пръсната по целия свят, и Джанфранко вижда по какъв начин някои хора стартират да се завръщат към България.
2050 година: България е съвършената дребна, бутикова страна за живот
Българите би трябвало да си дадат заем, да се потупат по рамото, съгласно Анна. " Защото макар историята на България, потисничеството, всичките ужасни неща, през които сте минали като народ, вие сте запазили своята еднаквост, запазили сте религията си, запазили сте писмото си, наследството си. Това, че сте тук, е значимо. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ