БСК не подкрепя Проекта за закон за Бюджета на НЗОК
Представеният за разискване в границите на НСТС план на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година повтаря практиката от предходните години да не се възнамеряват съответни политики за ограничение на деформациите в опазване на здравето и ограничение на недоволството от положението и резултатите от работата на системата, оповестяват от Българската стопанска камара.
С препоръчаните промени и допълнения не се трансформира философията на бюджета, а се продължава открилата се трайна наклонност на опазване на структурата на заложените здравноосигурителни заплащания. С разпределението на спомагателните средства в приходната част още веднъж се резервира наложилата се от години конструкция на разноските на НЗОК.
В допълнение, макар правените през годините оферти, продължава практиката на съвещанието на НСТС да се дава план за бюджет на НЗОК, непридружен от доклад за резултатите от активността на здравната система след привършване на миналата бюджетна година.
Общата оценка за плана за Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година е, че не се основават условия за реформиране на системата и за възстановяване качеството на здравното обслужване на популацията. Мотивите ни за сходна оценка са следните:
Публичните разноски за опазване на здравето като дял от БВП продължават да са в диапазона към 4.6%, при приблизително за страните от Европейски Съюз 7-11%. Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето и неналичието на промени в опазването на здравето не разрешава да се увеличи качеството на обслужване и опциите за оказване на съответна здравна помощ. Ограничени са опциите за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка.
В резултат на тази политика, разходите за директни заплащания от пациентите (за услуги, консумативи, медикаменти, медицински произведения и нерегламентирани плащания) са повече от два пъти по-високи от съответните разноски в Европейски Съюз.
Доплащанията у нас са към 49% от общите разноски, до момента в който в страните от Европейски Съюз са не повече от 20%. За 2022 година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 милиарда или 75% от общия разход за медикаменти и оптика.
Продължават диспропорциите в размера на вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея лица и тези от действителния бранш. В бюджета за 2023 година размерът на осигурителните вноски, които прави действителният бизнес, е приблизително 120 лева, а за обезпечаваните от страната лица е не повече от 60 лева
Ниската успеваемост на здравните услуги е резултат от деформираната конструкция на здравния бранш. Българското опазване на здравето продължава да е съсредоточено в болничната мрежа. Болничните заведения дават услуги, които в множеството страни от Европейски Съюз се правят амбулаторно. Липсват политики за увеличение на каузи и размера на разноските за извънболнична помощ, за сметка на прекачване на действия от болничната помощ. В бюджет `2023 делът на средствата за болнична помощ се резервира към 50%, при междинни нива в Европейски Съюз от към 30%. Относителният дял на средствата за извънболнична активност още веднъж се резервират към 12,5% при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%.
Тревожно е финансовото и кадровото положение на общинските лечебни заведения, огромната част от които са пред банкрут. Наложителни са политически и законодателни ограничения за стабилизиране на тяхната активност.
От години констатацията в отчетите на Европейски Съюз е, че у нас съществуват високи размери на корупция в системата и примиряване с деформациите в опазването на здравето. Тревожна е наклонността обсегът на регламентираните заплащания непрекъснато да се уголемява, а размерът на нерегламентираните заплащания при оказване на здравна помощ да е доста огромен.
БСК подържа мнението си, че дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, разпределяне, възнаграждение, даване и надзор на помощните средства, съоръжения, уреди и медицински произведения (ПСПСМИ) за хора с увреждания не следва да се извършват от НЗОК. Има задоволително безапелационни учредения в поддръжка на нашето мнение. Предлагаме при идното реформиране на ръководството на обществения бранш тази активност да се ситуира на уместно място.
С оглед гореизложеното, БСК се въздържа от поддръжка на показания план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
С препоръчаните промени и допълнения не се трансформира философията на бюджета, а се продължава открилата се трайна наклонност на опазване на структурата на заложените здравноосигурителни заплащания. С разпределението на спомагателните средства в приходната част още веднъж се резервира наложилата се от години конструкция на разноските на НЗОК.
В допълнение, макар правените през годините оферти, продължава практиката на съвещанието на НСТС да се дава план за бюджет на НЗОК, непридружен от доклад за резултатите от активността на здравната система след привършване на миналата бюджетна година.
Общата оценка за плана за Закон за бюджета на НЗОК за 2023 година е, че не се основават условия за реформиране на системата и за възстановяване качеството на здравното обслужване на популацията. Мотивите ни за сходна оценка са следните:
Публичните разноски за опазване на здравето като дял от БВП продължават да са в диапазона към 4.6%, при приблизително за страните от Европейски Съюз 7-11%. Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето и неналичието на промени в опазването на здравето не разрешава да се увеличи качеството на обслужване и опциите за оказване на съответна здравна помощ. Ограничени са опциите за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка.
В резултат на тази политика, разходите за директни заплащания от пациентите (за услуги, консумативи, медикаменти, медицински произведения и нерегламентирани плащания) са повече от два пъти по-високи от съответните разноски в Европейски Съюз.
Доплащанията у нас са към 49% от общите разноски, до момента в който в страните от Европейски Съюз са не повече от 20%. За 2022 година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 милиарда или 75% от общия разход за медикаменти и оптика.
Продължават диспропорциите в размера на вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея лица и тези от действителния бранш. В бюджета за 2023 година размерът на осигурителните вноски, които прави действителният бизнес, е приблизително 120 лева, а за обезпечаваните от страната лица е не повече от 60 лева
Ниската успеваемост на здравните услуги е резултат от деформираната конструкция на здравния бранш. Българското опазване на здравето продължава да е съсредоточено в болничната мрежа. Болничните заведения дават услуги, които в множеството страни от Европейски Съюз се правят амбулаторно. Липсват политики за увеличение на каузи и размера на разноските за извънболнична помощ, за сметка на прекачване на действия от болничната помощ. В бюджет `2023 делът на средствата за болнична помощ се резервира към 50%, при междинни нива в Европейски Съюз от към 30%. Относителният дял на средствата за извънболнична активност още веднъж се резервират към 12,5% при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%.
Тревожно е финансовото и кадровото положение на общинските лечебни заведения, огромната част от които са пред банкрут. Наложителни са политически и законодателни ограничения за стабилизиране на тяхната активност.
От години констатацията в отчетите на Европейски Съюз е, че у нас съществуват високи размери на корупция в системата и примиряване с деформациите в опазването на здравето. Тревожна е наклонността обсегът на регламентираните заплащания непрекъснато да се уголемява, а размерът на нерегламентираните заплащания при оказване на здравна помощ да е доста огромен.
БСК подържа мнението си, че дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, разпределяне, възнаграждение, даване и надзор на помощните средства, съоръжения, уреди и медицински произведения (ПСПСМИ) за хора с увреждания не следва да се извършват от НЗОК. Има задоволително безапелационни учредения в поддръжка на нашето мнение. Предлагаме при идното реформиране на ръководството на обществения бранш тази активност да се ситуира на уместно място.
С оглед гореизложеното, БСК се въздържа от поддръжка на показания план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ