Тече поредната предизборна кампания без политически дебати
Предсрочните избори ще се проведат на 2 април 2023 година. За пети път в последните 2 години българите са призовани да дадат своя глас и да изберат своите народни представители. 14 партии и 7 обединения са регистрирани за вота. 5 621 претенденти общо желаят гласа на народа, като в няколко региона са издигнати и самостоятелни претенденти.
С чоп на 1 март беше избран реда, по който партиите и обединенията ще бъдат изписани в бюлетината. Отмина повече от половината от предизборната акция за претендентите за 49-то Народното събрание.
За следващ път обаче прави усещане, че политическите диспути още веднъж липсват . След изказването на служебния министър на финансите, че България е изправена пред банкрут, започнаха нападките кой е отговорен за това. Но даже тези обвинявания са отправени през медиите. Никой към момента даже не е посмял очи в очи да упрекна някой различен. Голяма част от политиците се сплотяват и споделят, че проблемите са участието в еврозоната и Шенген.
От всички претенденти чуваме съвсем една и съща фраза - по какъв начин би трябвало да има държавно управление. В същото време обаче се приказва, че изборите са били единствено „ загрявка " за още едни, които ще бъдат наесен. Не стига, че изборната интензивност понижава с всеки минал избор, само че очевидно кандидат-депутатите желаят още да спадне, тъй като е демотивиращо да се споделя, че тези избори са единствено загрявка за нови наесен. Т.е. и по този въпрос сякаш има консенсус, че би трябвало да има постоянно държавно управление, само че май не е тъкмо по този начин. Явно това би трябвало да чуят гласоподавателите и по тази причина се споделя, до момента в който действителността я виждаме - предварителните изборите следват едни след други.
Освен това в предизборните диспути не вземат участие водачите на партиите. Защо не може да забележим Бойко Борисов в дебат с Корнелия Нинова и Кирил Петков? В малките екрани се изявяват единствено политици от периферията, най-вече заместник-председатели на партии. Отдавна не сме виждали и слушали спор сред ръководителите на партиите. Всички партийни водачи имат дълг към гласоподавателите си да дебатират. Но дано си зададем въпрос за какво у нас няма лидерски спор? За да го има, би трябвало да е ясно защо ще се дебатира. В последните години блестящо се откроява липса на просвета на водене на разговор, неналичието на дълбочина в разговора, липса на умеене да се изясняват на хората процеси. Липсват на хрумвания. Липсват и ясно изразени и добре предпазени тези. Теми, които са предлагани от водещите политически сили, са добре познати и изцяло предвидими. Решенията, които се оферират, също не могат да изненадат феновете.
Темата за българската външна политика свети със своето неявяване в обществения спор. Темата не е измежду водещите и в предизборната акция. Често България търпи непознати решения, а не се пробва да бъде пълноценна част от процеса по взимане на решения на европейско и на международно равнище. Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на заключителния курс Национална стратегия „ Управленски умения " на Българско учебно заведение за политика „ Димитър Паница ", оповестяват от прессекретариата на президента.
Абсолютно права е Йотова. По тематиката за външната политика на България само се разяснява кой е с Украйна и кой е с Русия. А къде се нарежда България? В последните години единствено чакаме извън да ни кажат какво да създадем и тогава го пресъздаваме като тип „ политика " и „ позициониране " на страната ни. България обаче не взе участие във вземането на решения. Страната ни е само взема нечия страна - нормално която кажат от Съединени американски щати!
Като цяло липсва ясна политическа визия в претендентите за 49-ото Народно заседание. Освен витиеватите и заучени изречения, политиците нямат визия за това по какъв начин си показват да наподобява България даже след 5 години, да не приказваме за 10, 20 или 30 години. Мисли се единствено от избори до избори. А защото те са все по-близко във времето, даже не се мисли за един 4-годишен интервал. Всеки приказва, че би трябвало да се пребори демографската рецесия.
Но по какъв начин ще стане това, никой не споделя. Липсва визия и в образованието и културата. Когато от ден на ден млади българи излизат необразовани от учебната система защо бъдеще приказваме? Когато някои от тях не са прочели даже една книга в живота си, когато не са отишли на една театрална режисура защо бъде приказваме? Тези проблеми също се загатват от кандидат-политиците, само че още веднъж липсва отговорът по какъв метод ще се решат тези проблеми.
От политиците чуваме апели да отидем да гласуваме на изборите. Но с изключение на за кого да гласуваме, не чуваме защо да гласуваме! Така и ще си отмине следващата предизборна акция, в която липсва политическия спор. Поне на 2 април някой ще хапне малко кебапчета и кюфтета. Тъй като изборите са все по-често, най-малко тези хора ще бъдат сити.
С чоп на 1 март беше избран реда, по който партиите и обединенията ще бъдат изписани в бюлетината. Отмина повече от половината от предизборната акция за претендентите за 49-то Народното събрание.
За следващ път обаче прави усещане, че политическите диспути още веднъж липсват . След изказването на служебния министър на финансите, че България е изправена пред банкрут, започнаха нападките кой е отговорен за това. Но даже тези обвинявания са отправени през медиите. Никой към момента даже не е посмял очи в очи да упрекна някой различен. Голяма част от политиците се сплотяват и споделят, че проблемите са участието в еврозоната и Шенген.
От всички претенденти чуваме съвсем една и съща фраза - по какъв начин би трябвало да има държавно управление. В същото време обаче се приказва, че изборите са били единствено „ загрявка " за още едни, които ще бъдат наесен. Не стига, че изборната интензивност понижава с всеки минал избор, само че очевидно кандидат-депутатите желаят още да спадне, тъй като е демотивиращо да се споделя, че тези избори са единствено загрявка за нови наесен. Т.е. и по този въпрос сякаш има консенсус, че би трябвало да има постоянно държавно управление, само че май не е тъкмо по този начин. Явно това би трябвало да чуят гласоподавателите и по тази причина се споделя, до момента в който действителността я виждаме - предварителните изборите следват едни след други.
Освен това в предизборните диспути не вземат участие водачите на партиите. Защо не може да забележим Бойко Борисов в дебат с Корнелия Нинова и Кирил Петков? В малките екрани се изявяват единствено политици от периферията, най-вече заместник-председатели на партии. Отдавна не сме виждали и слушали спор сред ръководителите на партиите. Всички партийни водачи имат дълг към гласоподавателите си да дебатират. Но дано си зададем въпрос за какво у нас няма лидерски спор? За да го има, би трябвало да е ясно защо ще се дебатира. В последните години блестящо се откроява липса на просвета на водене на разговор, неналичието на дълбочина в разговора, липса на умеене да се изясняват на хората процеси. Липсват на хрумвания. Липсват и ясно изразени и добре предпазени тези. Теми, които са предлагани от водещите политически сили, са добре познати и изцяло предвидими. Решенията, които се оферират, също не могат да изненадат феновете.
Темата за българската външна политика свети със своето неявяване в обществения спор. Темата не е измежду водещите и в предизборната акция. Често България търпи непознати решения, а не се пробва да бъде пълноценна част от процеса по взимане на решения на европейско и на международно равнище. Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на заключителния курс Национална стратегия „ Управленски умения " на Българско учебно заведение за политика „ Димитър Паница ", оповестяват от прессекретариата на президента.
Абсолютно права е Йотова. По тематиката за външната политика на България само се разяснява кой е с Украйна и кой е с Русия. А къде се нарежда България? В последните години единствено чакаме извън да ни кажат какво да създадем и тогава го пресъздаваме като тип „ политика " и „ позициониране " на страната ни. България обаче не взе участие във вземането на решения. Страната ни е само взема нечия страна - нормално която кажат от Съединени американски щати!
Като цяло липсва ясна политическа визия в претендентите за 49-ото Народно заседание. Освен витиеватите и заучени изречения, политиците нямат визия за това по какъв начин си показват да наподобява България даже след 5 години, да не приказваме за 10, 20 или 30 години. Мисли се единствено от избори до избори. А защото те са все по-близко във времето, даже не се мисли за един 4-годишен интервал. Всеки приказва, че би трябвало да се пребори демографската рецесия.
Но по какъв начин ще стане това, никой не споделя. Липсва визия и в образованието и културата. Когато от ден на ден млади българи излизат необразовани от учебната система защо бъдеще приказваме? Когато някои от тях не са прочели даже една книга в живота си, когато не са отишли на една театрална режисура защо бъде приказваме? Тези проблеми също се загатват от кандидат-политиците, само че още веднъж липсва отговорът по какъв метод ще се решат тези проблеми.
От политиците чуваме апели да отидем да гласуваме на изборите. Но с изключение на за кого да гласуваме, не чуваме защо да гласуваме! Така и ще си отмине следващата предизборна акция, в която липсва политическия спор. Поне на 2 април някой ще хапне малко кебапчета и кюфтета. Тъй като изборите са все по-често, най-малко тези хора ще бъдат сити.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ