13 прогнози на Ахмед Доган, които се сбъднаха
„ Предпочитам да мълча. Но съм уверен, че мълчанието е също форма на изказ при правенето на политика “. Тези думи на Ахмед Доган, който през днешния ден става на 69 години, изясняват най-добре присъстващото му неявяване в политическия ни живот, което постоянно е и коректив, и съдник на процесите у нас.
Възхваляван и отричан, издирван и гонен, почетният ръководител на Движение за права и свободи е изживял всичко от " Осанна " до " Разпни го ", с цел да може да каже: " Неудобен съм с търсенето на по-голямата истина. Няма истина като такава. Който си има вяра, че познава истината, значи към този момент се е изкривил задоволително доста. ".
Днес всички се питат къде сбъркахме като народ и нация, че потънахме в изборното безвремие, лутайки се сред базовите дефицити на Харвард и Банкя. Отговорът бе посочен доста от дълго време от Доган.
Изкривяването на прехода стана, тъй като действителните субекти, които трябваше да зададат правилата на пазарната народна власт, не бяха хайлайф, а инцидентни хора, споделя той. И изяснява: " В началото на прехода улицата най-вече диктуваше тази криворазбрана народна власт - съумява този, който е по-активен и има по-здрави лакти да се добере до центровете, конструирани за осъществяване на демократичното общество. Преиграхме в разбирането за народна власт. Искахме да вършим неща, които ни утвърждават в личните ни очи и пред публиката, без да сме подготвени за това. ".
Днес, на входа на следващото Народно заседание, в което никой няма да има независима власт, всеки от играчите на политическия терен схваща по най-трудния метод и различен урок на Доган: " Едно е да искаш, друго е да направиш, трето е да ти го признаят. ".
Демокрацията стартира там, където свършва политическото и партийно его. Доган осъзнава това още в годините, когато от пандиза прави мирните майски митинги. За да изведе веруюто на Движение за права и свободи: " НЕ на реваншизма, ДА на заедността ".
Д-р Ахмед Доган ни научи, че реваншизмът ражда контрареваншизъм. Затова той постави в едната ни ръка бюлетината, а в другата - българското знаме, с цел да сме пазители на целостта на родината, да сме гаранти за мира и демокрацията и да носим отговорността за сигурността на всички български жители, споделя днешният водач на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ.
Защо ли? Защото, както споделя Ахмед Доган: " Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни основава проблеми, в случай че не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! ".
От времето, когато при започване на 90-те изрича историческата фраза " Пътят на България към Европа минава през Босфора ", до през днешния ден, знаците, които дава Ахмед Доган, са вектор, който чертае посоките в обществено-политическата координатна система за години напред.
Ето 13 негови прогнози, който са се сбъднали.
1. Основният проблем в дневния ред на страната е намирането на тактика за излаз от рецесията, а не разделянето на обществото на положителни и неприятни, на обективни и отговорни. Търсенето на виновност във всички и във всичко възпроизвежда основанието, върху което Героите-Спасители стават нужни. Затова тематиката за виновността и справедливостта и показното очистване на „ неприятните ”, е типична поведенческа матрица на Героите-Спасители в актуалните политически легенди.
Експлоатирането на тази тематика ги зарежда с убеденост и сила. За „ страдание ” тази сила е с невисок капацитет и относително бързо се разсейва или прераства в Съмнение. И в това се състои Трагичното при Героите-Спасители. Защото, който не щади другите, не щади и себе си. Героите-Спасители изникват от още неутвърдените демократични правила за мощно, а от време на време и атрактивно посланичество, само че отклоняват демокрацията до границата на нейното отричане.
2. Много инцидентни хора има в политиката. Хора, които влизат в политиката, с цел да вършат персонална кариера, а не да оказват помощ с визия и тактика за развиването на страната. Политическият терен се трансформира в спортна площадка, на която кой бил, кой кого победил… Ще се осъзнае грешката след време, само че ще платим доста висока цена.
3. Може да се окаже след изборите, че никоя партия няма да желае да направи кабинет. Проблемът не е, че няма запас да се ръководи. Коалиционното държавно управление е неизбежно, само че има заплаха от радикализация. Трябва да има обществен дебат сред партиите за визията на страната.
4. Тази обстановка настойчиво припомня за именития „ резултат на пеперудата ” за динамичното балансиране на времето и живите системи в природата: при избрани условия едно непринудено микроколебание на въздуха може да породи стихия в другия завършек на света. Демокрацията е като Природата, тя има вътрешна нужда непрекъснато да е в режим на самоорганизираща се система. Но до момента в който Природата рестартира нарушавания си динамичен баланс с катастрофични феномени, а от време на време даже с „ един вирус ”, то в едно цивилизовано общество не би трябвало да се допусне подобен радикализъм. Въпреки че сходни явления се трансфораха в политическо всекидневие на нашата цивилизация. В този социално-политически подтекст по всичко наподобява, че рестартът на демократичния модел, комбиниран с моралния императив, е нежният, само че неминуем излаз от тази обстановка. Кога и по какъв начин ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия хайлайф и на гражданското общество.
5. Само в преходни времена политика е решителен фактор, а стопанската система е функционалност на политиката. А действителната логичност е тъкмо противоположната: политиката е функционалност на стопанската система. За огромно страдание, политическият ни хайлайф си фантазира, че може да задава параметрите за развиване на стопанската система. Това е надълбоко подвеждане, тъй като като резултат може да има единствено едно - унищожаването на бизнеса и слагането му на колене.
6. Не виждам в идващите 10 години да има условия за сантиментална политика. Ако задачата е „ стани да седна “, не си заслужава усилието да подложим на тестване общия ни дом.
7. Медията изигра доста неприятна роля в прехода, тъй като не осъзна нуждата от нова визия за развиването на страната, както и от нов план за развиването на гражданското общество и държавността. Вината на медията е в изкривяването на полезностите. От особена значимост е коригиращата функционалност на медиите
8. Бедността води до рисково преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия хайлайф на страната. Ако не се разсъни предприемаческият дух на българския бизнес като индивид за основаване на рентабилност, не може да мислим оптимистично.
9. Надигащите се протестни талази в света не са единствено разследване на популизма - процесите в развиването на човечеството са доста по-дълбоки, а политическият хайлайф се оказва неопитен за предоставяне на рационални решения.
10. Стратегически приоритет на България би трябвало да е ускореното догонващо развиване по отношение на междинния стандарт на Европейски Съюз. Програмен парламентарен кабинет за ускорено догонващо развиване ще е сериозен тест за това - до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората
11. Движение за права и свободи би трябвало да се възобнови, само че не може да се подмени, даже с поддръжката на прилежащи страни. Убеден съм в бъдещето на Движение за права и свободи, тъй като нашата формула е, че в случай че си наедно с другите, значи към този момент си изостанал. За да бъде Движение за права и свободи равнопоставено с другите политически сили, би трябвало да е най-малко една крачка (но не и повече) пред тях в сканирането, визирането и реформирането на света, в който живеем. Ако изпреварването на другите е отвратително за тях, тогава Движение за права и свободи ще се трансформира в сборен облик на врага за всички. Този императив е годен за всички обединения, които се появяват на бял свят като опозиция против асимилирането на тяхната еднаквост.
12. Един вирус промени метода на живот и сподели какъв брой доста сме уязвими във всички измерения на живота. Разбира се, “И това ще мине… ”, само че нищо от досегашния ни живот няма да има същата форма и осмисленост. Сътресенията от тези промени ще бъдат съизмерими с изменението на климата, с огромни войни или с финансово-икономически рецесии в планетарен мащаб. Тъкмо по тази причина, задачата на дилемите е да предотвратим очертаващата се на хоризонта филантропична злополука.
13. Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме богатствата й. И тъкмо в това е жилавостта на Националното съзнание във времето. Съзнавайки, че времето е в Нас, дано да покажем на света, че и Ние сме във Времето! В началото е Словото, след това идва Делото. Словото на патриотизма сплотява и ръководи. Езикът на омразата и експанзията разделят и опълчват обществото и нацията.
Ще се върне ли Доган в политиката? Повече от 10 години този въпрос се изрича или с вяра, или със боязън. Отговорът го даде самия той: „ Не е неприятно да бъдеш ръководещ параметър в геометрията на политическото пространство, само че този политически статус си има и цена и тя би трябвало да се заплати “.
Ако желаете да ме зарадвате, покажете на света какво съставлява Движение за права и свободи на идните парламентарни избори. С тези думи, през февруари 2021 година, малко преди да стартира изборното торнадо, което продължава и до през днешния ден, Ахмед Доган отхвърли номинациите за народен представител на всички структури на партията си.
Думите му важат с цялостна мощ и за вота на 2 април.
Възхваляван и отричан, издирван и гонен, почетният ръководител на Движение за права и свободи е изживял всичко от " Осанна " до " Разпни го ", с цел да може да каже: " Неудобен съм с търсенето на по-голямата истина. Няма истина като такава. Който си има вяра, че познава истината, значи към този момент се е изкривил задоволително доста. ".
Днес всички се питат къде сбъркахме като народ и нация, че потънахме в изборното безвремие, лутайки се сред базовите дефицити на Харвард и Банкя. Отговорът бе посочен доста от дълго време от Доган.
Изкривяването на прехода стана, тъй като действителните субекти, които трябваше да зададат правилата на пазарната народна власт, не бяха хайлайф, а инцидентни хора, споделя той. И изяснява: " В началото на прехода улицата най-вече диктуваше тази криворазбрана народна власт - съумява този, който е по-активен и има по-здрави лакти да се добере до центровете, конструирани за осъществяване на демократичното общество. Преиграхме в разбирането за народна власт. Искахме да вършим неща, които ни утвърждават в личните ни очи и пред публиката, без да сме подготвени за това. ".
Днес, на входа на следващото Народно заседание, в което никой няма да има независима власт, всеки от играчите на политическия терен схваща по най-трудния метод и различен урок на Доган: " Едно е да искаш, друго е да направиш, трето е да ти го признаят. ".
Демокрацията стартира там, където свършва политическото и партийно его. Доган осъзнава това още в годините, когато от пандиза прави мирните майски митинги. За да изведе веруюто на Движение за права и свободи: " НЕ на реваншизма, ДА на заедността ".
Д-р Ахмед Доган ни научи, че реваншизмът ражда контрареваншизъм. Затова той постави в едната ни ръка бюлетината, а в другата - българското знаме, с цел да сме пазители на целостта на родината, да сме гаранти за мира и демокрацията и да носим отговорността за сигурността на всички български жители, споделя днешният водач на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ.
Защо ли? Защото, както споделя Ахмед Доган: " Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни основава проблеми, в случай че не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! ".
От времето, когато при започване на 90-те изрича историческата фраза " Пътят на България към Европа минава през Босфора ", до през днешния ден, знаците, които дава Ахмед Доган, са вектор, който чертае посоките в обществено-политическата координатна система за години напред.
Ето 13 негови прогнози, който са се сбъднали.
1. Основният проблем в дневния ред на страната е намирането на тактика за излаз от рецесията, а не разделянето на обществото на положителни и неприятни, на обективни и отговорни. Търсенето на виновност във всички и във всичко възпроизвежда основанието, върху което Героите-Спасители стават нужни. Затова тематиката за виновността и справедливостта и показното очистване на „ неприятните ”, е типична поведенческа матрица на Героите-Спасители в актуалните политически легенди.
Експлоатирането на тази тематика ги зарежда с убеденост и сила. За „ страдание ” тази сила е с невисок капацитет и относително бързо се разсейва или прераства в Съмнение. И в това се състои Трагичното при Героите-Спасители. Защото, който не щади другите, не щади и себе си. Героите-Спасители изникват от още неутвърдените демократични правила за мощно, а от време на време и атрактивно посланичество, само че отклоняват демокрацията до границата на нейното отричане.
2. Много инцидентни хора има в политиката. Хора, които влизат в политиката, с цел да вършат персонална кариера, а не да оказват помощ с визия и тактика за развиването на страната. Политическият терен се трансформира в спортна площадка, на която кой бил, кой кого победил… Ще се осъзнае грешката след време, само че ще платим доста висока цена.
3. Може да се окаже след изборите, че никоя партия няма да желае да направи кабинет. Проблемът не е, че няма запас да се ръководи. Коалиционното държавно управление е неизбежно, само че има заплаха от радикализация. Трябва да има обществен дебат сред партиите за визията на страната.
4. Тази обстановка настойчиво припомня за именития „ резултат на пеперудата ” за динамичното балансиране на времето и живите системи в природата: при избрани условия едно непринудено микроколебание на въздуха може да породи стихия в другия завършек на света. Демокрацията е като Природата, тя има вътрешна нужда непрекъснато да е в режим на самоорганизираща се система. Но до момента в който Природата рестартира нарушавания си динамичен баланс с катастрофични феномени, а от време на време даже с „ един вирус ”, то в едно цивилизовано общество не би трябвало да се допусне подобен радикализъм. Въпреки че сходни явления се трансфораха в политическо всекидневие на нашата цивилизация. В този социално-политически подтекст по всичко наподобява, че рестартът на демократичния модел, комбиниран с моралния императив, е нежният, само че неминуем излаз от тази обстановка. Кога и по какъв начин ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия хайлайф и на гражданското общество.
5. Само в преходни времена политика е решителен фактор, а стопанската система е функционалност на политиката. А действителната логичност е тъкмо противоположната: политиката е функционалност на стопанската система. За огромно страдание, политическият ни хайлайф си фантазира, че може да задава параметрите за развиване на стопанската система. Това е надълбоко подвеждане, тъй като като резултат може да има единствено едно - унищожаването на бизнеса и слагането му на колене.
6. Не виждам в идващите 10 години да има условия за сантиментална политика. Ако задачата е „ стани да седна “, не си заслужава усилието да подложим на тестване общия ни дом.
7. Медията изигра доста неприятна роля в прехода, тъй като не осъзна нуждата от нова визия за развиването на страната, както и от нов план за развиването на гражданското общество и държавността. Вината на медията е в изкривяването на полезностите. От особена значимост е коригиращата функционалност на медиите
8. Бедността води до рисково преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия хайлайф на страната. Ако не се разсъни предприемаческият дух на българския бизнес като индивид за основаване на рентабилност, не може да мислим оптимистично.
9. Надигащите се протестни талази в света не са единствено разследване на популизма - процесите в развиването на човечеството са доста по-дълбоки, а политическият хайлайф се оказва неопитен за предоставяне на рационални решения.
10. Стратегически приоритет на България би трябвало да е ускореното догонващо развиване по отношение на междинния стандарт на Европейски Съюз. Програмен парламентарен кабинет за ускорено догонващо развиване ще е сериозен тест за това - до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората
11. Движение за права и свободи би трябвало да се възобнови, само че не може да се подмени, даже с поддръжката на прилежащи страни. Убеден съм в бъдещето на Движение за права и свободи, тъй като нашата формула е, че в случай че си наедно с другите, значи към този момент си изостанал. За да бъде Движение за права и свободи равнопоставено с другите политически сили, би трябвало да е най-малко една крачка (но не и повече) пред тях в сканирането, визирането и реформирането на света, в който живеем. Ако изпреварването на другите е отвратително за тях, тогава Движение за права и свободи ще се трансформира в сборен облик на врага за всички. Този императив е годен за всички обединения, които се появяват на бял свят като опозиция против асимилирането на тяхната еднаквост.
12. Един вирус промени метода на живот и сподели какъв брой доста сме уязвими във всички измерения на живота. Разбира се, “И това ще мине… ”, само че нищо от досегашния ни живот няма да има същата форма и осмисленост. Сътресенията от тези промени ще бъдат съизмерими с изменението на климата, с огромни войни или с финансово-икономически рецесии в планетарен мащаб. Тъкмо по тази причина, задачата на дилемите е да предотвратим очертаващата се на хоризонта филантропична злополука.
13. Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме богатствата й. И тъкмо в това е жилавостта на Националното съзнание във времето. Съзнавайки, че времето е в Нас, дано да покажем на света, че и Ние сме във Времето! В началото е Словото, след това идва Делото. Словото на патриотизма сплотява и ръководи. Езикът на омразата и експанзията разделят и опълчват обществото и нацията.
Ще се върне ли Доган в политиката? Повече от 10 години този въпрос се изрича или с вяра, или със боязън. Отговорът го даде самия той: „ Не е неприятно да бъдеш ръководещ параметър в геометрията на политическото пространство, само че този политически статус си има и цена и тя би трябвало да се заплати “.
Ако желаете да ме зарадвате, покажете на света какво съставлява Движение за права и свободи на идните парламентарни избори. С тези думи, през февруари 2021 година, малко преди да стартира изборното торнадо, което продължава и до през днешния ден, Ахмед Доган отхвърли номинациите за народен представител на всички структури на партията си.
Думите му важат с цялостна мощ и за вота на 2 април.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ