Александър Йорданов: НЕУДОБНИ ДУМИ. Спомен за 10 януари 1997 г. Тайните срещи на Костов с Първанов и Николай Добрев
Предлагаме ви текст на евродепутата Александър Йорданов, създател на Съюз на демократичните сили и някогашен ръководител на Народното събрание, за трагичните събития към свалянето от власт на Жан Виденов през 1997 година
България при започване на 1997 година.
Инфлацията растеше всекидневно. Работници отказваха да работят, тъй като трудът им бе тотално обезценен. В страната свършиха зърнените ресурси. В магазините не доближиха хранителни артикули. Само за към месец българският лев тотално катастрофира. Един американски $ се обменяше за 3 000 лв.. Инфлацията бе 300%. Средната месечна заплата падна под 10 щатски $ или по-малко от днешните 20 лв..
свързани новини87543на 09.01.202261818на 03.01.2022
Започнаха стачки. Граждани блокираха пътищата. Страната бе в безпорядък, надигна се революционна вълна. Днес българските жители знаят, че нормално по този начин се случва, когато ръководи някогашната Българска комунистическа партия, която през 1990 година се преименува на социалистическа. Идването й на власт постоянно е водило до злополука. Но когато настъпи нещастието, социалистите лицемерно настояват, че различен е отговорен – най-често интернационалното състояние. Когато злополуката е тотална, каквато бе тя в края на 1989 година и през 1990–1991 година, те постоянно повратливо оферират „ национално единодушие “, като опит да трансферират своята отговорност върху „ всички “. Така постъпиха и през 1996–1997 година, когато за известно време се покриха и пуснаха в послание лъжата, че в техните среди имало политици реформатори.
На тази въдица се хванаха някои от водачите на Съюз на демократичните сили. Тезата за „ избавление на България “ бе като хвърлен избавителен пояс от страна на „ сините “ към „ алените “. Чрез нейното политическо изложение бе дадена опция на социалистите да спасят своята партия и без драми да пренаредят редиците, заставайки на старта на неизбежната „ структурна промяна “, т.е. приватизацията.
На 22 декември 1996 година държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов – ръководител на тази партия (десет години по-късно той бе открит като помощник на Държавна сигурност с агентурно име „ Дунав “!) подаде оставка. На 23 декември социалистите си избраха нов водач – Георги Първанов (също помощник на Държавна сигурност с псевдоним „ Гоце “). За недоволните български жители тази „ смяна “ нямаше никакво значение, тъй като те желаеха свалянето от власт на социалистическата партия, а не кадрови рокади в нея. Вече бяха се опарили от сюжета със „ свалянето “ на Тодор Живков.
Гражданите упорстваха за нови парламентарни избори и за наказване на отговорните за пагубното ръководство. Инфлацията бе унищожила спестяванията им. Коментираха се имената на отговорните за ограбването на банките – всички до един излезли от шинела на Държавна сигурност и свързани с Българска комунистическа партия. Коментираха се и така наречен кредитни милионери. Стачките станаха всекидневие. На манифестации и демонстрации в цялата страна водачите на Съюз на демократичните сили обещаваха отмъщение, като особена известност закупи изреченото обществено заричане на ръководителя на Съюз на демократичните сили Иван Костов: „ Няма да ви излъжем! “
На 28 декември 1996 година на изключително съвещание XXXVII Народно заседание одобри оставката на държавното управление на Българска социалистическа партия. На 3 януари 1997 година социалистическото болшинство в Народното събрание отсрочи гласуването на препоръчаната от Съюз на демократичните сили „ Декларация за национално избавление “. От парламентарната естрада Иван Костов съобщи: „ На първо място, желанието е да се реализира национално единодушие за спасението на България.
Забележете, не с цел да остане да ръководи един или различен, не с цел да пристигна да ръководи трети или четвърти, а декларация от ограничения, планове, които са ориентирани към спасяването на нашата страна. “
„ Национално единодушие “ и „ избавление “ се трансфораха във вълшебни думи, станаха част от политическия новоговор, същинско политическо шаманство. Всеки, който се осъмняваше в тях и задаваше неуместния въпрос: за какво е належащо да реализираме единодушие с партия виновна за икономическата и финансова злополука на страната, рискуваше да влезе в спор персонално с ръководителя на Съюз на демократичните сили. Предложението, което Иван Костов направи в Народното събрание, предвиждаше промяна на управлението на Българската национална банка, единодушие за реализиране на структурна промяна в страната, т.е. приватизация и единодушие за въвеждане на валутен ръб, концепция, към която по-рано той самият се отнасяше резервирано.
На 8 януари 1997 година парламентарната група на Демократичната левица номинира за министър председател Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. Години по-късно стана известно, че Иван Костов е провел няколко срещи с него и с Георги Първанов, без да осведоми за тях Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Това е повече от необичайно, тъй като упованията на жителите в този интервал бяха за неприкритост на политическите ни дейности и решения. А когато няма политическа логичност в държанието на един политик, то тогава е разумно да има друга логичност. Странно е, че не узнаха за тези диалози и прелюбопитните български публицисти. Какво се е целяло с тези срещи, какво е било контрактувано на тях и в случай че е било за общото положително, за какво е премълчавано толкоз доста години?
Наистина необичайно е това дълголетно безмълвие, в случай че главното в диалозите е била „ общата отговорност “ пред България, каквато обяснителна теза едвам през днешния ден се стартира.
Рано сутринта на 10 януари 1997 година жители, призовани от Конфедерацията на труда „ Подкрепа “, обсадиха Народното събрание. Няколко часа по-късно президентът доктор Желю Желев, чийто мандат изтичаше на 21 януари, отхвърли да връчи на Българска социалистическа партия мандат за сформиране на ново държавно управление. Така той наруши конституцията, само че показва политическа воля в комплицирана политическа обстановка. КТ „ Подкрепа “ прикани към национална политическа стачка и към гражданско непокорство. След известно съмнение управлението на Съюз на демократичните сили насочи същия апел. Денят бе петък и към 12:00 ч. Народното събрание към този момент бе изцяло блокиран от протестиращи с искане народните представители да го изоставен. Ехтяха викания: „ Напуснете Народното събрание! “ и „ Червени отпадъци! “.
Но депутатите от Българска социалистическа партия отхвърлиха да излязат от постройката. Част от народните представители на Съюз на демократичните сили напуснахме Народното събрание, а други – останаха в него. Новоизбраният, само че към момента невстъпил в служба, президент Петър Стоянов се обърна към протестиращите с апел да се разотидат, с цел да се избегнат крайни дейности. И произнесе за следващ път познатото факсимиле за бъдещото почтено ръководство, както и известната ключова дума: „ няма да ви излъжем! “ Но жителите към този момент не бяха склонни да слушат обещания. Те щурмуваха Народното събрание и се стига до съществени конфликти с полицията, която бе подкрепена и от вътрешните войски. Имаше ранени. Към среднощ народните представители от Българска социалистическа партия под засилена въоръжена защита бяха изведени отвън парламентарната постройка през южния й вход.
Журналистът Георги Даскалов от в. „ Демокрация “ споделя:
„ Късно през нощта на 10 против 11 януари полицията организира акция за извеждане на депутатите от Народното събрание. При нея безусловно неоснователно, тъй като протестиращите към този момент бяха понамалели и не представляваха сериозна опасност, бяха
бити стотици хора.
Някои от тях пострадаха тежко, да вземем за пример някогашният министър-председател Филип Димитров, комуто шиха и бинтоваха главата в „ Пирогов “. След този пердах стана ясно, че комунистите си отиват – с пердах или с положително. Протестите заляха цялата страна, а всеки ден по софийските улици имаше големи шествия. Слави Трифонов и компания, които тогава бяха млади и към момента релативно чисти, пееха „ Кураж, тайфа вярна, сговорна “, а ние за пръв път в живота си вярвахме, че нещо зависи от нас. Спомням си, че тогава Иван Костов, бидейки водач на Съюз на демократичните сили и политически лидер на митингите, сподели от стълбите на някогашния Партиен дом: „ И когато вземем властта, комунистите ще идат, където им е мястото. “
Ние мислехме, че мястото на комунистите е в пандиза и се радвахме, но от кое място да знаем, че на „ Копитото “ той към този момент се бил схванал с тях – те да правят отстъпка властта, а ние да забравим какво е било. “
На 14 януари се организира значимо съвещание на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. На него Иван Костов направи несполучлив опит да стартира теза за сформиране на " програмно-експертно държавно управление " с присъединяване на " специалисти " от Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, които за пред света трябваше да се назовават " самостоятелни ". Мнозинството от членовете на националното управление на обединението Съюз на демократичните сили отхвърли този сюжет, който целеше да построи " избавителен мост " за Българска социалистическа партия. На 22 януари Петър Стоянов встъпи в пълномощията си на президент. На 28 януари той „ поправи “ конституционната неточност на доктор Желю Желев и връчи мандат на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление. На 4 февруари Българска социалистическа партия върна мандата, отказвайки се от сформиране на държавно управление.
Президентът Стоянов и до през днешния ден твърди, че точно той е отказал Николай Добрев – претендент за министър председател и Георги Първанов – новият водач на Българска социалистическа партия, от мерака им да сформират ново социалистическо държавно управление. Тогава на съвещание на Консултативния съвет при президента е реализирано съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през месец април и за опазване на обществения мир.
На 12 февруари президентът назначи служебно държавно управление с министър председател Стефан Софиянски –кмет на София, разпусна с декрет XXXVII Народно заседание и насрочи провеждането на предварителни парламентарни избори на 19 април. Първото решение на служебния кабинет от същия ден бе за въвеждане на валутен ръб, което стана допустимо на 1 юли след изборите. А първият парламентарен акт на спечелилите изборите Обединени демократични сили бе приемането от XXXVIII Народно заседание на препоръчаната от водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов „ Декларация за национално единодушие “, обнародвана в Държавен вестник, бр. 38 от 13 май 1997 година
На 7 май, в словото си при откриването на Народното събрание, ръководителят на Съюз на демократичните сили Иван Костов съобщи, че „ главното средство за лекуване на страната “ е постигането на „ национално единодушие по всеки съответен въпрос “. Тази му теза автоматизирано изключваше единодушие за лустрация. Вместо това се заявяваше желание да се търси „ непрестанно разширение на единодушието “.
Така и стана. По време на извършената „ според “ приватизация номенклатурните фрагменти на Българска социалистическа партия и Държавна сигурност се оказаха първи приватизатори. В тях бяха ограбените от банките и народа пари. Сега задачата им бе единствено да ги умножат. И те се оправиха с нея сполучливо.
Въпросът за виновността на социалистическата партия за националната злополука остана в предишното. България погледна към своето бъдеще, в което нейните съсипници и грабители предстоеше да станат „ почтени предприемачи “, а някои от тях и „ почтени олигарси ". Архивите на Държавна сигурност не се отвориха незабавно, а когато този развой стартира, той се осъществяваше изборно. Затова и Георги Първанов стана президент. Нямаше лустрация на комунистическите и Държавна сигурност фрагменти. „ Няма да ви излъжем “ не се случи. Затова пък мирната гражданска война на „ националното единодушие “ и на контрактуваната смяна отвори вратата на България за участие в НАТО и Европейски Съюз, стабилизира стопански страната. Но остана доста горчилка в душите на хората, които подкрепяха „ синята концепция “.
Защото те станаха очевидци на неправдив преход, облагодетелствал номенклатурните фрагменти на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност.
България при започване на 1997 година.
Инфлацията растеше всекидневно. Работници отказваха да работят, тъй като трудът им бе тотално обезценен. В страната свършиха зърнените ресурси. В магазините не доближиха хранителни артикули. Само за към месец българският лев тотално катастрофира. Един американски $ се обменяше за 3 000 лв.. Инфлацията бе 300%. Средната месечна заплата падна под 10 щатски $ или по-малко от днешните 20 лв..
свързани новини87543на 09.01.202261818на 03.01.2022
Започнаха стачки. Граждани блокираха пътищата. Страната бе в безпорядък, надигна се революционна вълна. Днес българските жители знаят, че нормално по този начин се случва, когато ръководи някогашната Българска комунистическа партия, която през 1990 година се преименува на социалистическа. Идването й на власт постоянно е водило до злополука. Но когато настъпи нещастието, социалистите лицемерно настояват, че различен е отговорен – най-често интернационалното състояние. Когато злополуката е тотална, каквато бе тя в края на 1989 година и през 1990–1991 година, те постоянно повратливо оферират „ национално единодушие “, като опит да трансферират своята отговорност върху „ всички “. Така постъпиха и през 1996–1997 година, когато за известно време се покриха и пуснаха в послание лъжата, че в техните среди имало политици реформатори.
На тази въдица се хванаха някои от водачите на Съюз на демократичните сили. Тезата за „ избавление на България “ бе като хвърлен избавителен пояс от страна на „ сините “ към „ алените “. Чрез нейното политическо изложение бе дадена опция на социалистите да спасят своята партия и без драми да пренаредят редиците, заставайки на старта на неизбежната „ структурна промяна “, т.е. приватизацията.
На 22 декември 1996 година държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов – ръководител на тази партия (десет години по-късно той бе открит като помощник на Държавна сигурност с агентурно име „ Дунав “!) подаде оставка. На 23 декември социалистите си избраха нов водач – Георги Първанов (също помощник на Държавна сигурност с псевдоним „ Гоце “). За недоволните български жители тази „ смяна “ нямаше никакво значение, тъй като те желаеха свалянето от власт на социалистическата партия, а не кадрови рокади в нея. Вече бяха се опарили от сюжета със „ свалянето “ на Тодор Живков.
Гражданите упорстваха за нови парламентарни избори и за наказване на отговорните за пагубното ръководство. Инфлацията бе унищожила спестяванията им. Коментираха се имената на отговорните за ограбването на банките – всички до един излезли от шинела на Държавна сигурност и свързани с Българска комунистическа партия. Коментираха се и така наречен кредитни милионери. Стачките станаха всекидневие. На манифестации и демонстрации в цялата страна водачите на Съюз на демократичните сили обещаваха отмъщение, като особена известност закупи изреченото обществено заричане на ръководителя на Съюз на демократичните сили Иван Костов: „ Няма да ви излъжем! “
На 28 декември 1996 година на изключително съвещание XXXVII Народно заседание одобри оставката на държавното управление на Българска социалистическа партия. На 3 януари 1997 година социалистическото болшинство в Народното събрание отсрочи гласуването на препоръчаната от Съюз на демократичните сили „ Декларация за национално избавление “. От парламентарната естрада Иван Костов съобщи: „ На първо място, желанието е да се реализира национално единодушие за спасението на България.
Забележете, не с цел да остане да ръководи един или различен, не с цел да пристигна да ръководи трети или четвърти, а декларация от ограничения, планове, които са ориентирани към спасяването на нашата страна. “
„ Национално единодушие “ и „ избавление “ се трансфораха във вълшебни думи, станаха част от политическия новоговор, същинско политическо шаманство. Всеки, който се осъмняваше в тях и задаваше неуместния въпрос: за какво е належащо да реализираме единодушие с партия виновна за икономическата и финансова злополука на страната, рискуваше да влезе в спор персонално с ръководителя на Съюз на демократичните сили. Предложението, което Иван Костов направи в Народното събрание, предвиждаше промяна на управлението на Българската национална банка, единодушие за реализиране на структурна промяна в страната, т.е. приватизация и единодушие за въвеждане на валутен ръб, концепция, към която по-рано той самият се отнасяше резервирано.
На 8 януари 1997 година парламентарната група на Демократичната левица номинира за министър председател Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. Години по-късно стана известно, че Иван Костов е провел няколко срещи с него и с Георги Първанов, без да осведоми за тях Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Това е повече от необичайно, тъй като упованията на жителите в този интервал бяха за неприкритост на политическите ни дейности и решения. А когато няма политическа логичност в държанието на един политик, то тогава е разумно да има друга логичност. Странно е, че не узнаха за тези диалози и прелюбопитните български публицисти. Какво се е целяло с тези срещи, какво е било контрактувано на тях и в случай че е било за общото положително, за какво е премълчавано толкоз доста години?
Наистина необичайно е това дълголетно безмълвие, в случай че главното в диалозите е била „ общата отговорност “ пред България, каквато обяснителна теза едвам през днешния ден се стартира.
Рано сутринта на 10 януари 1997 година жители, призовани от Конфедерацията на труда „ Подкрепа “, обсадиха Народното събрание. Няколко часа по-късно президентът доктор Желю Желев, чийто мандат изтичаше на 21 януари, отхвърли да връчи на Българска социалистическа партия мандат за сформиране на ново държавно управление. Така той наруши конституцията, само че показва политическа воля в комплицирана политическа обстановка. КТ „ Подкрепа “ прикани към национална политическа стачка и към гражданско непокорство. След известно съмнение управлението на Съюз на демократичните сили насочи същия апел. Денят бе петък и към 12:00 ч. Народното събрание към този момент бе изцяло блокиран от протестиращи с искане народните представители да го изоставен. Ехтяха викания: „ Напуснете Народното събрание! “ и „ Червени отпадъци! “.
Но депутатите от Българска социалистическа партия отхвърлиха да излязат от постройката. Част от народните представители на Съюз на демократичните сили напуснахме Народното събрание, а други – останаха в него. Новоизбраният, само че към момента невстъпил в служба, президент Петър Стоянов се обърна към протестиращите с апел да се разотидат, с цел да се избегнат крайни дейности. И произнесе за следващ път познатото факсимиле за бъдещото почтено ръководство, както и известната ключова дума: „ няма да ви излъжем! “ Но жителите към този момент не бяха склонни да слушат обещания. Те щурмуваха Народното събрание и се стига до съществени конфликти с полицията, която бе подкрепена и от вътрешните войски. Имаше ранени. Към среднощ народните представители от Българска социалистическа партия под засилена въоръжена защита бяха изведени отвън парламентарната постройка през южния й вход.
Журналистът Георги Даскалов от в. „ Демокрация “ споделя:
„ Късно през нощта на 10 против 11 януари полицията организира акция за извеждане на депутатите от Народното събрание. При нея безусловно неоснователно, тъй като протестиращите към този момент бяха понамалели и не представляваха сериозна опасност, бяха
бити стотици хора.
Някои от тях пострадаха тежко, да вземем за пример някогашният министър-председател Филип Димитров, комуто шиха и бинтоваха главата в „ Пирогов “. След този пердах стана ясно, че комунистите си отиват – с пердах или с положително. Протестите заляха цялата страна, а всеки ден по софийските улици имаше големи шествия. Слави Трифонов и компания, които тогава бяха млади и към момента релативно чисти, пееха „ Кураж, тайфа вярна, сговорна “, а ние за пръв път в живота си вярвахме, че нещо зависи от нас. Спомням си, че тогава Иван Костов, бидейки водач на Съюз на демократичните сили и политически лидер на митингите, сподели от стълбите на някогашния Партиен дом: „ И когато вземем властта, комунистите ще идат, където им е мястото. “
Ние мислехме, че мястото на комунистите е в пандиза и се радвахме, но от кое място да знаем, че на „ Копитото “ той към този момент се бил схванал с тях – те да правят отстъпка властта, а ние да забравим какво е било. “
На 14 януари се организира значимо съвещание на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. На него Иван Костов направи несполучлив опит да стартира теза за сформиране на " програмно-експертно държавно управление " с присъединяване на " специалисти " от Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, които за пред света трябваше да се назовават " самостоятелни ". Мнозинството от членовете на националното управление на обединението Съюз на демократичните сили отхвърли този сюжет, който целеше да построи " избавителен мост " за Българска социалистическа партия. На 22 януари Петър Стоянов встъпи в пълномощията си на президент. На 28 януари той „ поправи “ конституционната неточност на доктор Желю Желев и връчи мандат на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление. На 4 февруари Българска социалистическа партия върна мандата, отказвайки се от сформиране на държавно управление.
Президентът Стоянов и до през днешния ден твърди, че точно той е отказал Николай Добрев – претендент за министър председател и Георги Първанов – новият водач на Българска социалистическа партия, от мерака им да сформират ново социалистическо държавно управление. Тогава на съвещание на Консултативния съвет при президента е реализирано съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през месец април и за опазване на обществения мир.
На 12 февруари президентът назначи служебно държавно управление с министър председател Стефан Софиянски –кмет на София, разпусна с декрет XXXVII Народно заседание и насрочи провеждането на предварителни парламентарни избори на 19 април. Първото решение на служебния кабинет от същия ден бе за въвеждане на валутен ръб, което стана допустимо на 1 юли след изборите. А първият парламентарен акт на спечелилите изборите Обединени демократични сили бе приемането от XXXVIII Народно заседание на препоръчаната от водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов „ Декларация за национално единодушие “, обнародвана в Държавен вестник, бр. 38 от 13 май 1997 година
На 7 май, в словото си при откриването на Народното събрание, ръководителят на Съюз на демократичните сили Иван Костов съобщи, че „ главното средство за лекуване на страната “ е постигането на „ национално единодушие по всеки съответен въпрос “. Тази му теза автоматизирано изключваше единодушие за лустрация. Вместо това се заявяваше желание да се търси „ непрестанно разширение на единодушието “.
Така и стана. По време на извършената „ според “ приватизация номенклатурните фрагменти на Българска социалистическа партия и Държавна сигурност се оказаха първи приватизатори. В тях бяха ограбените от банките и народа пари. Сега задачата им бе единствено да ги умножат. И те се оправиха с нея сполучливо.
Въпросът за виновността на социалистическата партия за националната злополука остана в предишното. България погледна към своето бъдеще, в което нейните съсипници и грабители предстоеше да станат „ почтени предприемачи “, а някои от тях и „ почтени олигарси ". Архивите на Държавна сигурност не се отвориха незабавно, а когато този развой стартира, той се осъществяваше изборно. Затова и Георги Първанов стана президент. Нямаше лустрация на комунистическите и Държавна сигурност фрагменти. „ Няма да ви излъжем “ не се случи. Затова пък мирната гражданска война на „ националното единодушие “ и на контрактуваната смяна отвори вратата на България за участие в НАТО и Европейски Съюз, стабилизира стопански страната. Но остана доста горчилка в душите на хората, които подкрепяха „ синята концепция “.
Защото те станаха очевидци на неправдив преход, облагодетелствал номенклатурните фрагменти на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ