„Медиана“: Избирателите не припознават кабинета като свой, но биха гласували за същите партии
Предишната рецесия беше артикул на борбата сред партиите и невъзможността им да реализират най-малък консенсус и да сформират държавно управление. В последна сметка партиите реализираха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро несъгласие с волята и упованията на болшинството от гласоподавателите, които декларират " Това не е наше държавно управление ! ", показват от социологическата организация.
В същото време отговорите на въпроса " За кого бихте дали своят вот, в случай че изборите са през днешния ден ", демонстрират, че в Народното събрание биха влезнали същите партии , които и в този момент са в Народното събрание и в същата настройка. За ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 23,3%, за " Продължаваме промяната- Демократична България " - 18%, за " Възраждане " 15,4%, за Движение за права и свободи 12,9%, за Българска социалистическа партия - 9%, за " ИТН " - 5,4%.
Президентът се употребява с най-високо доверие измежду участниците в изследването, а измежду политическите водачи с най-висока поддръжка са Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Костадин Костадинов.
На въпрос " За кои от тези политици бихте споделили, че са в действителност положителни политици " Румен Радев са показали 53-ма респонденти, водача на ГЕРБ Бойко Борисов - 29, за водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и за водача на " Възраждане " Костадин Костадинов има идентичен брой гласове - по 23, до момента в който за водача на " ИТН " Слави Трифонов са 18. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ събора 17 гласа. По толкоз гласа поддръжка са получили също министър председателят Николай Денков и министърът на финансите Асен Василев .
47% от участниците в изследването са декларирали, че държавното управление на Николай Денков ги разочарова , 20% са на противоположното мнение и показват, че кабинетът им вдъхва вяра. 33% са декларирали, че не могат да преценяват.
Проучването изследва и настройките за въвеждането на еврото, експанзията на Русия в Украйна и заплахата от международна война
Повишената тревога във връзка с заплахата от световна, международна война , регистрират резултатите от проучването. Само за три месеца хората, които считат, че има сериозна заплаха от международна война (в която и България ще бъде въвлечена), се е нараснал с 16% и това са близо половината от пълнолетното население - 47%.
Реакцията на българското общество във връзка с тази засилваща се тревога и опасения, от " Медиана " обобщават като емфатичен блян за изолационизъм - разграничаване на България от спора в Украйна, разграничаване от еднопластовата оценка " добри-лоши " (и в този смисъл разграничаване от главния разказ на Европейски Съюз и НАТО), разграничаване от еврозоната.
Грубо казано, публичното мнение се консолидира към разбирането " Светът се тресе, отива на неприятно - в този момент не е времето да се долепваме компактно до който и да било ! ", показват в изводите си от социологическата организация.
Само 26% от пълнолетните правят оценка експанзията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36% считат, че Русия е била провокирана да нападне); 65% считат, че България не би трябвало да дава оръжие за Украйна (17% са " за " ); 60% смятат, че в този спор България не би трябвало да поддържа нито Русия нито Украйна и би трябвало да бъде оптимално неутрална (19% са за поддръжка на Украйна; 9% считат, че би трябвало да поддържаме Русия), сочат още данните от изследването.
По отношение на еврото (еврозоната) публичното мнение също е в изострен дисонанс със декларираните планове на ръководещите.
Само 21% считат, че е добре да сменяем лв. с евро в околните две-три години против 59%, които споделят: " Не му е в този момент времето "! Половината от пълнолетните считат, че е наложително да се организира референдум за еврото и единствено 11% считат, че не би трябвало да се организира референдум (каквото решение одобри ръководещото болшинство в парламента).
Причината за отхвърлянето на референдума е елементарно обяснима за обществото - желаят да ни заведат там където не желаеме , без да се преценяват с нас (60% от евентуалните участници в референдум биха дали своят вот " срещу ", против 23% " за ".
В същото време отговорите на въпроса " За кого бихте дали своят вот, в случай че изборите са през днешния ден ", демонстрират, че в Народното събрание биха влезнали същите партии , които и в този момент са в Народното събрание и в същата настройка. За ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 23,3%, за " Продължаваме промяната- Демократична България " - 18%, за " Възраждане " 15,4%, за Движение за права и свободи 12,9%, за Българска социалистическа партия - 9%, за " ИТН " - 5,4%.
Президентът се употребява с най-високо доверие измежду участниците в изследването, а измежду политическите водачи с най-висока поддръжка са Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Костадин Костадинов.
На въпрос " За кои от тези политици бихте споделили, че са в действителност положителни политици " Румен Радев са показали 53-ма респонденти, водача на ГЕРБ Бойко Борисов - 29, за водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и за водача на " Възраждане " Костадин Костадинов има идентичен брой гласове - по 23, до момента в който за водача на " ИТН " Слави Трифонов са 18. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ събора 17 гласа. По толкоз гласа поддръжка са получили също министър председателят Николай Денков и министърът на финансите Асен Василев .
47% от участниците в изследването са декларирали, че държавното управление на Николай Денков ги разочарова , 20% са на противоположното мнение и показват, че кабинетът им вдъхва вяра. 33% са декларирали, че не могат да преценяват.
Проучването изследва и настройките за въвеждането на еврото, експанзията на Русия в Украйна и заплахата от международна война
Повишената тревога във връзка с заплахата от световна, международна война , регистрират резултатите от проучването. Само за три месеца хората, които считат, че има сериозна заплаха от международна война (в която и България ще бъде въвлечена), се е нараснал с 16% и това са близо половината от пълнолетното население - 47%.
Реакцията на българското общество във връзка с тази засилваща се тревога и опасения, от " Медиана " обобщават като емфатичен блян за изолационизъм - разграничаване на България от спора в Украйна, разграничаване от еднопластовата оценка " добри-лоши " (и в този смисъл разграничаване от главния разказ на Европейски Съюз и НАТО), разграничаване от еврозоната.
Грубо казано, публичното мнение се консолидира към разбирането " Светът се тресе, отива на неприятно - в този момент не е времето да се долепваме компактно до който и да било ! ", показват в изводите си от социологическата организация.
Само 26% от пълнолетните правят оценка експанзията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36% считат, че Русия е била провокирана да нападне); 65% считат, че България не би трябвало да дава оръжие за Украйна (17% са " за " ); 60% смятат, че в този спор България не би трябвало да поддържа нито Русия нито Украйна и би трябвало да бъде оптимално неутрална (19% са за поддръжка на Украйна; 9% считат, че би трябвало да поддържаме Русия), сочат още данните от изследването.
По отношение на еврото (еврозоната) публичното мнение също е в изострен дисонанс със декларираните планове на ръководещите.
Само 21% считат, че е добре да сменяем лв. с евро в околните две-три години против 59%, които споделят: " Не му е в този момент времето "! Половината от пълнолетните считат, че е наложително да се организира референдум за еврото и единствено 11% считат, че не би трябвало да се организира референдум (каквото решение одобри ръководещото болшинство в парламента).
Причината за отхвърлянето на референдума е елементарно обяснима за обществото - желаят да ни заведат там където не желаеме , без да се преценяват с нас (60% от евентуалните участници в референдум биха дали своят вот " срещу ", против 23% " за ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ