Преди всичко във висша степен съмнително ми се струваше отношението

Преди всичко във висша степен подозрително ми се струваше отношението на Фройд към духа. Ако в някоя персона или произведение на изкуството прозираше духовността, той я подлагаше на подозрение и виждаше в нея потисната половост. Всичко, което не можеше да се пояснява директно като половост, той означаваше като „ психосексуалност ". Аз възразявах, че неговата догадка, развита логичен до дъно, би довела до унищожителна присъда за културата. Културата би изглеждала като чист фарс, като морбидно разследване от потисната половост. „ Да - потвърждаваше той. - Така е. Това е едно проклинание на ориста, против която сме безсилни. "

Това написа в автобиографията си Карл Юнг, швейцарски психолог и психиатър от немски генезис, непосредствен помощник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 година След това пътищата им се разделят. Предлагаме ви фрагмент от автобиографията на Юнг, в която той споделя в детайли за усещанията си от обсебеността на Фройд от тематиката „ половост “. 
Изобщо не бях податлив да се съглася с него или да се задоволя с това. Все още не се усещах дозрял за полемика. Още нещо ми се стори значимо при първата среща. Отнася се до неща, които едвам след края на другарството ни можах да осмисля и да схвана изцяло. Беше явно, че Фройд извънредно доста държи на половата доктрина. Когато говореше за това, неговият звук ставаше настойчив, съвсем обезпокоителен и нищо не оставаше от неговия сериозен и песимистичен фасон на изложение. Върху лицето му оживяваше изключително разчувствуван израз, чиято причина не можех да си обясня. Това ми правеше мощно усещане.Това се удостовери от един диалог, който организирахме също във Виена към три години по-късно (1910). Спомням си още напълно ясно по какъв начин Фройд ми сподели:

 „ Драги Юнг, обещайте ми в никакъв случай да не се отказвате от половата доктрина. Това е най-важното нещо. Разбирате ли, от това ние би трябвало да създадем доктрина, непоклатима цитадела. " Той изговори това буйно и с звук на татко, който споделя на сина си: „ Обещай ми, сине, всяка неделя да вървиш на черква! " Малко сюрпризиран, аз го попитах: „ Крепост - против какво? " На което той отговори: „ Срещу черния кален поток... – тук той се поколеба малко и добави: -...на окултизма! "  

Това, което ме стресна изначало, беше „ цитадела " и „ доктрина " - тъй като една доктрина, т. е. безапелационно изповядване на една религия, се издига единствено там, където би трябвало да се отстрани един път и вечно всякакво подозрение. Но това към този момент няма нищо общо с научната преценка, а единствено с персоналния блян към власт.Това бе удар за нашето другарство. Знаех, че в никакъв случай няма да приема сходна настройка. Това, което Фройд, наподобява, разбираше под „ окултизъм ", беше съвсем всичко, което както философията и религията, по този начин и разрастващата се в ония дни парапсихология можеха да кажат за душата. За мен половата доктрина бе също толкоз „ окултна ", т. е. недоказана, единствено допустима догадка, както доста други спекулативни възгледи. Дадена научна истина за мен бе приемлива догадка в избран миг, само че не и принцип на вярата за всички времена.
Без тогава да разбирам това, следих у Фройд пристъпи на неосъзнати религиозни фактори. Очевидно той искаше да ме завоюва за взаимен отпор против застрашителните несъзнавани наличия.Впечатлението от упоменатия диалог способства за объркването ми; до тогава не бях придавал на сексуалността смисъла на неустойчива даденост, на която би трябвало да бъдеш правилен, тъй като в противоположен случай би могло да изчезне. 
За Фройд, наподобява, сексуалността означаваше доста повече, в сравнение с за другите хора. За него тя беше res religiose observanda (обект на религиозна почит). Под усещането на сходни въпроси и мисли човек нормално става нерешителен и въздържан. Така че този диалог бързо завърши след няколко несполучливи опита от моя страна.
Бях комплициран и обезпокоен. Имах възприятието, че съм хвърлил взор към непозната нова земя и от това са ме налетели рояци нови хрумвания. Едно ми беше ясно: Фройд, който постоянно особено наблягаше своята нерелигиозност, си беше основал една доктрина, даже освен това - на мястото на изгубения ревностен Бог той бе изваял различен неизпълним облик, този на сексуалността. Образ не по-малко напорист, придирчив, величествен и заплашителен, и морално амбивалентен, в сравнение с първият. Както на душевен по-силния, по тази причина по-опасен, се приписват атрибути на „ божественост " или „ демоничност ", по този начин при Фройд „ половото либидо " играе ролята на dens ubsconditus - един прикрит господ. 
За Фройд преимуществото на сходна замяна, наподобява, се състоеше в това, че новият нуминозен принцип му изглеждаше безукорен от научна позиция, освободен от всякаква религиозна обремененост. В основата си обаче нуминозността като психическо свойство на две рационално несъизмерими противоположности - Яхве и сексуалността, оставаше същата. Променено бе единствено названието, само че с това и гледната точка: не горе трябваше да се търси изгубеният господ, а долу. Но в действителност какво значение има за по-силния фактор дали е именуван с едно или друго име. Ако нямаше никаква логика на психиката, а единствено съответни предмети, то човек просто би разрушил единия предмет и на негово място би сложил другия. В реалност, т, е. в областта на психологическия опит обаче, не е изчезнало нищо от настойчивостта, тревогата, принудителността.

Както и преди остава въпросът: по какъв начин можем да се спасим и да избегнем страха, нечистата съвест, възприятието за виновност, принудата, неосъзнатостта и инстинктивността? Ако не можем да създадем това откъм светлата, идеалистична страна, може би бихме съумели откъм тъмната, биологичната. Тогава неочакваните проблясъци на мисълта изпълваха главата ми. По-късно, когаторазмишлявах за характера на Фройд, открих техния смисъл. 
Преди всичко ме занимаваше една присъща линия: озлобеността на Фройд. Тя ми направи усещане още при първата ни среща. Дълго време не разбирах тази негова линия, до момента в който не я разгледах по отношение на неговия мироглед за сексуалността. За Фройд сексуалността представляваше numinosum, само че в неговите теории и терминологията му тя се загатва извънредно като биологична функционалност. Само вълнението, с което той говореше за нея, разрешава да се създадат заключения за надалеч по-дълбок отклик у него. В края на краищата той желаеше да поучава - най-малко на мен по този начин ми се струваше, - че от позиция на вътрешния свят сексуалността обгръща също и духовността или има значимо значение. Но неговата съответна терминология беше прекомерно лимитирана, с цел да заключи и изрази тези мисли. 
Така че в края на краищата ми се струваше, че той самичък работи срещу себе си и своята цел - а няма по-лоша озлобеност от тази на човек, който самичък си е най-злият зложелател. По неговите лични думи той се усещаше като човек, застрашен от „ черната кална вода ", тъкмо той, който се беше опитал да хвърли ведро в черните дълбини.Фройд в никакъв случай не си бе задавал въпроса, за какво трябваше непрекъснато да приказва за секс, за какво мисълта за него го бе обсебила....
Из " К. Г. Юнг. Автобиография мемоари, сънища, размишления. Записани и издадени от Аниела Яфе "