Момичето със стоманения крак
Преди време едно момиче на име Ню Дзюе, което прекара три дни и три нощи под руините на учебното заведение си при разрушителното земетресение в Съчуан през 2008 година и тогава загуби крайници си, се появи на стилния подиум в Шанхай с протеза и от този момент в Китай започнаха да я назовават „ момичето със стоманения крайник “.
Наскоро Ню Дзюе още веднъж влезе в светлината на прожекторите – този път като народен представител в 14-то Събрание на народните представители на провинция Съчуан. Родена през 1997 година, тя е и един от най-младите членове на провинциалния парламент.
При земетресението в Уънчуан тогава 11-годишната Ню Дзюе се оказа затисната за три денонощия под руините на класната си стая и само силата за живот ѝ оказа помощ да оцелее, само че тя изгуби крайници си. След това, в продължение на 10 години – от 2008 до 2018 година, тя се научи да приема тестванията на ориста, продължи с живота си, даваше кураж и вдъхваше мощ на нуждаещите се. От 2018 година тя постоянно взе участие в маратон, трансформира се и във фотомодел и театралничи на драго сърце, ставайки известна по интернет измежду милиони хора.
С времето Ню Дзюе преодоля,стеснението си да демонстрира своя неестествен крайник на стилния подиум и към този момент е горда с него, възприемайки го като своя „ орден “ за усилието да оцелее.
Не постоянно обаче момичето се е чувствало по този начин. След като губи крайници си, Ню Дзюе изпада в прочувствена дупка, изпитва възприятие на малоценност и губи вярата си за живот. Отначало ѝ е мъчно да се изкачва, защото левият крайник не беше задоволително мощен и дълго време тя би трябвало да упражнява даже най-простия метод на вървене, качване и слизане по стълби. Продължителното и мъчно лекуване и рехабилитация я изправят пред спомагателни провокации. Но за благополучие татко ѝ е до нея през всички тези моменти той я предизвиква и я кара да се изправя още веднъж и още веднъж, да не се отхвърля да води естествен живот и да бъде себе си.
Постепенно Ню Дзюе осъзнава, че в случай че желае да се изправи още веднъж, тя би трябвало да одобри действителността такава, каквато е, и се сдобри със себе си. Вдъхновена от думите и поддръжката на родителите си, Ню Дзюе развива душeвност на войник и от ден на ден ѝ харесва чувството да се оправя с провокациите и компликациите.
И в този момент момичето от Съчуан към този момент не се тормози от погледите на страдание и състрадание, приема личните си дефекти и дава добър образец за хората с увреждания, които постоянно са несправедливи жертви на публичните стандарти и предубеждения.
В профила на Ню Дзюе в „ ТикТок “ клиповете ѝ имат стотици хиляди лайкове, някои даже над два милиона, а на множеството от обложките им стои ярката ѝ усмивка. Благодарение на своя ослепителен, изпълнен с сила и безоблачен живот тя печели милиони фенове, и по собствен метод тя споделя живота си по интернет, трансформирайки се в модел за подражателство.
„ Израснала съм заобиколена от обич. Може би нямам благополучие като доста други, само че се усещам в действителност късметлийка. Липсата на единия ми крайник не въздейства върху жаждата ми за живот. Днес аз също мога да светя със лична светлина “, споделя момичето.
Тази година Ню Дзюе стана един от най-младите депутати в Съчуанското провинциално заседание на народните представители, носи върху себе си по-голяма отговорност и е решена да оправдае доверието на своите гласоподаватели.
„ Някои от хората, които ме следват в обществените мрежи са също с увреждания. Получавала съм доста персонални писма и слушах гласовете им. През годините ги окуражавах, споделяйки своя опит в това да откриеш причина за оптимизъм в живота, и мисля, че съумях да предам от моята сила “, изяснява Ню Дзюе, само че внезапно става сериозна и прибавя: „ След като разбрах, че съм определена в провинциалния парламент, усетих по-голямо възприятие на отговорност. Освен че бях щастлива и разчувствана, осъзнах, че мога да върша по-практични неща, да оказвам помощ на хора с увреждания като мен и намерено да приказвам повече за тях... “
Сега, като представител в провинциалния парламент и член на специфична група, Ню Дзюе счита да се концентрира върху построяването на налична среда за хората с увреждания, тъй че те да имат по-малко спънки в всекидневието си. И споделя, че постоянно получава персонални писма, в които неведнъж се загатват проблеми, в това число свързани с построяването и подобряването на уреди за хората с увреждания. „ Ситуацията с слагането на уреди за хора с увреждания в страната е добра, само че към момента има места, които не са съвършени. Например, в случай че сме по-млади, от време на време може да отидем на концерт. Но в случай че сме в инвалидна количка, мъчно влизаме и излизаме от залите и стадионите. Не желаеме да бъдем „ отхвърлени “, тъй като оборудванията за достъп не са положителни “, изяснява тя.
Ню Дзюе сподели, че с изключение на главните потребности има и по-голям нравствен свят: „ Нуждаем се от по-голяма помощ и поддръжка от обществото, с цел да можем да вършим и реализираме повече неща “.
След като бе определена за недодялан народен представител, Ню Дзюе си сложи дребна цел: „ През идващите пет години ще извършвам добре отговорностите си, ще вземам участие интензивно в инспекциите и изследванията, ще правя добра работа, също по този начин се надявам да продължа да изучавам, да върша по-практични неща и да играя добра роля като модел за подражателство “.
Наскоро Ню Дзюе още веднъж влезе в светлината на прожекторите – този път като народен представител в 14-то Събрание на народните представители на провинция Съчуан. Родена през 1997 година, тя е и един от най-младите членове на провинциалния парламент.
При земетресението в Уънчуан тогава 11-годишната Ню Дзюе се оказа затисната за три денонощия под руините на класната си стая и само силата за живот ѝ оказа помощ да оцелее, само че тя изгуби крайници си. След това, в продължение на 10 години – от 2008 до 2018 година, тя се научи да приема тестванията на ориста, продължи с живота си, даваше кураж и вдъхваше мощ на нуждаещите се. От 2018 година тя постоянно взе участие в маратон, трансформира се и във фотомодел и театралничи на драго сърце, ставайки известна по интернет измежду милиони хора.
С времето Ню Дзюе преодоля,стеснението си да демонстрира своя неестествен крайник на стилния подиум и към този момент е горда с него, възприемайки го като своя „ орден “ за усилието да оцелее.
Не постоянно обаче момичето се е чувствало по този начин. След като губи крайници си, Ню Дзюе изпада в прочувствена дупка, изпитва възприятие на малоценност и губи вярата си за живот. Отначало ѝ е мъчно да се изкачва, защото левият крайник не беше задоволително мощен и дълго време тя би трябвало да упражнява даже най-простия метод на вървене, качване и слизане по стълби. Продължителното и мъчно лекуване и рехабилитация я изправят пред спомагателни провокации. Но за благополучие татко ѝ е до нея през всички тези моменти той я предизвиква и я кара да се изправя още веднъж и още веднъж, да не се отхвърля да води естествен живот и да бъде себе си.
Постепенно Ню Дзюе осъзнава, че в случай че желае да се изправи още веднъж, тя би трябвало да одобри действителността такава, каквато е, и се сдобри със себе си. Вдъхновена от думите и поддръжката на родителите си, Ню Дзюе развива душeвност на войник и от ден на ден ѝ харесва чувството да се оправя с провокациите и компликациите.
И в този момент момичето от Съчуан към този момент не се тормози от погледите на страдание и състрадание, приема личните си дефекти и дава добър образец за хората с увреждания, които постоянно са несправедливи жертви на публичните стандарти и предубеждения.
В профила на Ню Дзюе в „ ТикТок “ клиповете ѝ имат стотици хиляди лайкове, някои даже над два милиона, а на множеството от обложките им стои ярката ѝ усмивка. Благодарение на своя ослепителен, изпълнен с сила и безоблачен живот тя печели милиони фенове, и по собствен метод тя споделя живота си по интернет, трансформирайки се в модел за подражателство.
„ Израснала съм заобиколена от обич. Може би нямам благополучие като доста други, само че се усещам в действителност късметлийка. Липсата на единия ми крайник не въздейства върху жаждата ми за живот. Днес аз също мога да светя със лична светлина “, споделя момичето.
Тази година Ню Дзюе стана един от най-младите депутати в Съчуанското провинциално заседание на народните представители, носи върху себе си по-голяма отговорност и е решена да оправдае доверието на своите гласоподаватели.
„ Някои от хората, които ме следват в обществените мрежи са също с увреждания. Получавала съм доста персонални писма и слушах гласовете им. През годините ги окуражавах, споделяйки своя опит в това да откриеш причина за оптимизъм в живота, и мисля, че съумях да предам от моята сила “, изяснява Ню Дзюе, само че внезапно става сериозна и прибавя: „ След като разбрах, че съм определена в провинциалния парламент, усетих по-голямо възприятие на отговорност. Освен че бях щастлива и разчувствана, осъзнах, че мога да върша по-практични неща, да оказвам помощ на хора с увреждания като мен и намерено да приказвам повече за тях... “
Сега, като представител в провинциалния парламент и член на специфична група, Ню Дзюе счита да се концентрира върху построяването на налична среда за хората с увреждания, тъй че те да имат по-малко спънки в всекидневието си. И споделя, че постоянно получава персонални писма, в които неведнъж се загатват проблеми, в това число свързани с построяването и подобряването на уреди за хората с увреждания. „ Ситуацията с слагането на уреди за хора с увреждания в страната е добра, само че към момента има места, които не са съвършени. Например, в случай че сме по-млади, от време на време може да отидем на концерт. Но в случай че сме в инвалидна количка, мъчно влизаме и излизаме от залите и стадионите. Не желаеме да бъдем „ отхвърлени “, тъй като оборудванията за достъп не са положителни “, изяснява тя.
Ню Дзюе сподели, че с изключение на главните потребности има и по-голям нравствен свят: „ Нуждаем се от по-голяма помощ и поддръжка от обществото, с цел да можем да вършим и реализираме повече неща “.
След като бе определена за недодялан народен представител, Ню Дзюе си сложи дребна цел: „ През идващите пет години ще извършвам добре отговорностите си, ще вземам участие интензивно в инспекциите и изследванията, ще правя добра работа, също по този начин се надявам да продължа да изучавам, да върша по-практични неща и да играя добра роля като модел за подражателство “.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ