Преди тридесет години ни вкараха в тунела на т.нар. демократичен

Преди тридесет години ни вкараха в тунела на така наречен либерален временен интервал. Уверяваха ни, че скоро ще забележим избавителна светлинка в другия му край. Мнозина от нас не престават да се лутат в тези мъчителни глъбини. Тунелът се оказа нашата шокова терапия. Терапия, само че защо? За това, че живяхме почтено и работихме съзидателно в единение, без класова употреба?

Мнозина от нас не устояха, въдворени в изискванията на тази тунелна народна власт преди тридесет години. Изгубиха се, обезличиха се, отидоха си от този свят. Сигурно и други ще ги последваме, без да съзрем внушаваната ни избавителна светлинка отсреща. Тя май ще излезе лъжлива залъгалка. Всъщност към този момент тридесет години се въртим в някаква непрогледна клетка. В тази клетка България залиня, мощното икономическо строителство от епохата на социализма е в предишното. Социалистическите трудови достижения и потребни богатства към момента се разграбват от безскрупулни мошеници. На нас, в клетката, ни хвърлят трохи и се мъчат да ни накарат да забравим аромата на същинския топъл самун от това време, славния живот, който живяхме, съзидателната светлина, на която се радвахме.

Уредилите се на необятно и на ярко демократи майкопродавци се стремят да внушат на нашите деца и внуци какъв брой неприятно беше тогава. Само че пред обстоятелствата никой не може да затваря очите си. За тридесет години се нароиха толкоз безработни, бездомни и клошари, толкоз ненужни хора! Наскоро стана ясно, че над 1 милион и 640 хиляди души у нас живеят под прага на бедността, изгубени в безпросветния тунел.

Политолози и анализатори ни изясняват от всякакви малките екрани, комфортни на властта, че преходният интервал е приключил. Тунелът бил извървян. Вече сме били под ясно небе. Как да им повярваме? Вместо небе с дланите си напипваме единствено студени влажни стени...