Преди три години фундаменталистът е освободен от затвор в Пакистан

Преди три години фундаменталистът е освободен от затвор в Пакистан по искане на Съединени американски щати

Властта в Афганистан е в ръцете на талибаните от няколко дни. След завладяването на столицата Кабул на 15 август най-важното събитие за фундаменталисткото придвижване бе тържественото посрещане на Абдул Гани Барадар - водачът с максимален престиж измежду талибаните.

Качен на американски боен аероплан C-17A, принадлежащ на катарските Военновъздушни сили, Абдул Гани Барадар дойде тържествено в Кабул преди два дни. Очаква се доста скоро той да поеме публично властта в страната.

Кой е Абдул Гани Барадар?

Роден през 1968 година в южната част на Афганистан, водачът на талибаните принадлежи към етническото болшинство на пущуните, от които произлизат и огромна част от бойците и последователите на придвижването.

Още като тинейджър той се сприятелява с Мохамед Омар - един от най-влиятелните муджахидини, който по-късно става създател на придвижването на талибаните и президент на страната в интервала 1996-2001 година.

Именно Омар дава прякора Барадар, трансформирал се в име на Абдул Гани. На български барадар може да се преведе като брат.

Омар и Барадар се бият един до друг във войната на муджахидините против Съветския съюз. Двамата израстват до едни от най-влиятелните фигури в придвижването, получаващо финансова и военна помощ от Съединени американски щати.

След изтеглянето на руските войски и краха на подкрепяното от тях комунистическо държавно управление, религиозните и племенни съюзи, обединени под шапката, на муджахидините влизат в спор.

През 1994 годна Мохамед Омар и Абдул Гани Барадар са двама от четиримата съоснователи на талибаните. Те съумяват да обединят към себе си забележителна мощност и печелят борбата за властта в страната единствено две години след основаването си.

По време на режима на ислямските фундаменталисти Мохамед Омар става президент на Афганистан. Той дава високи и виновни постове на своя непосредствен и приближен другар. Барадар се издига до боен министър на Афганистан и пръв заместител на Омар.

Съединени американски щати нахлуват в Афганистан през 2001 година и за по-малко от месец съумяват да овладеят основните точки в страната. На пръв взор с властта на талибаните е завършено.

Голяма част от бойците и водачите им обаче бягат в планините, където освен се укриват, само че и стартират да водят сполучлива опозиция.

Местоположението на Мохамед Омар е мъчно да се откри. Според някои той живее до гибелта си в Пакистан. Има данни да се е укривал в къща, намираща се единствено на 4 километра от една от най-големите американски бази в Афганистан.

И до момента в който Мохамед Омар е в неопределеност, действителното водачество е в ръцете на Абдул Гани Барадар. Той е бойният пълководец на талибаните и даже предлага две покупко-продажби за мир на американците - през 2004 година и 2009 година

Барадар постепенно, само че несъмнено се трансформира в разпознаваемото за публиката лице на ислямското придвижване.



Арестуване от Пакистан, освобождение от Съединени американски щати

В ранните часове на 8 февруари 2010 година Абдул Гани Барадар е задържан в Карачи, Пакистан. Задържането му е цялостно с мистерии , само че всичко сочи, че то е проведено косвено или даже непосредствено от американското разузнаване.

Пакистан, който мълчешком постоянно е помагал на талибаните прави ареста, преследвайки геополитическия си интерес в Афганистан.

Името на Барадар не участва в описите на задържаните високопоставени талибани, които по-късно са пуснати от пандиза. Смята се, че престижа и въздействието на афганистанеца са прекомерно огромни и може да се окажат спънка в проектите на Пакистан.

През 2018 година Съединени американски щати насочва публично искане към Пакистан да освободи Барадар . Държавната власт се подчинява на желанието на американците. Барадар е пуснат от пандиза и качен на аероплан за Катар.

Междувременно Омар е умрял от туберкулоза. Така след освобождението си Абдул Гани става публично най-високопоставеният талибан на независимост. През 2020 година точно той подписва съглашението от Доха , като формален представител на ислямското придвижване. Договорът урежда изтеглянето на американските сили от Афганистан.

Споразумението от Доха на процедура осведоми талибаните , че в случай че съблюдават избраните им от американците условия, то 14 месеца след подписването Съединени американски щати ще предприеме цялостно евакуиране.

Талибаните удържат на думата си, и употребяват времето, с цел да натрупат и провеждат мощ , която да превземе цялата страна в рекордно бързо време, откакто американските бойци си тръгнат.

Бъдещ президент

" Постигнахме победа, която никой не очакваше. Време е да помислим за това по какъв начин ще служим и пазиме хората си, с цел да им осигурим бъдеще ", декларира Барадар в телевизионно послание.

Скоро след завладяването на Кабул Барадар идва в Афганистан. Той каца в афганистанската столица с американски боен аероплан, принадлежащ на Катар. Връзките сред Съединени американски щати и близкоизточната страна са на най-високо равнище и описвани като " стратегически ".

По всичко проличава, че Барадар или ще оглави държавното управление на талибаните или ще ръководи страната в сянка, запазвайки най-високия вероятен престиж измежду бойците на фундаменталистите.

Барадар към този момент е осъществил редица срещи с американски, съветски и китайски дипломати, подготвяйки се за връщането на талибаните на власт от 2020 година.

Той прави поръчка, че този път придвижването няма да стига до крайностите, с които е запомнена властта на талибаните в края на предишния век.

Тогава обществените изтезания, убиванията с камъни и потъпкването на всички права на дамите се бяха трансформирали в действителност. Талибаните бяха забранили танцуването и трансформирали всички кина в Афганистан в джамии.

Днес действителността в централноазиатската страна е друга. Младите хора са израсли в един по-светски режим, улиците на Кабул са станали по-шарени, а налагането на последна религиозна доктрина - по-трудно .

Спазването на дадените от Барадар обещания наподобява разумно на този стадий. Талибаните би трябвало да подсигурят властта си вътре в страната, да избегнат огромна опозиция против тях и в това време за се запазят от възможни удари по тях от вън. Дипломацията е изключително значима за оцеляването им. Предстои да забележим дали в идващите години старите практики на обществени изтезания и средновековни правила няма да се завърнат.