Отец Владимир Дойчев - с пълна зала с приятели и препълнено сърце с думи
" Преди толкоз доста години, когато ме ръкополагаха за духовник, владиката сподели: Отче, нали знаеш, че към този момент не си публицист - духовник си.
Е, в тази книга съм си разрешил малко повече репортажност. "
Това сподели нощес пред претъпкана публика в Софийската митрополия отец Владимир Дойчев на представянето на четвъртата му книга " Храмът е сърце ". След неколкогодишно затихване тя следва " Срещи с живота ", " Срещи със гибелта " и " Писмо до непосредствен ".
Макар етикетът на предходната да гласеше " Проповеди и есета ", характерно за може би най-разпознаваемия у нас редови енорийски духовник е, че той не назидава с размахан пръст... Той страда дружно с вас.
Книгата е цялостна с почтени и персонални истории, " без измислици " - по думите на създателя. От историята за една шапка, през корабчето в Царево, сменено с алуминиево менте, до пешеходния подлез към Централните гробища, на който вместо " Смърт за чарвените ", мазилката паднала и към този момент написа единствено " Смърт ".
И нощес, шегувайки се с предходната си специалност, протойерей Дойчев означи, че даже в положителните медии, с цел да се разгласява едно нещо за факт, то би трябвало да бъде засечено от два самостоятелни източника...
"... А актуалният човек се доверява единствено на един - към този момент слуша единствено главата си. Помислите си. "
Ето още някои от думите нощес:
Тази книга е за немощния човек и големите призраци, с които е предназначен да се сражава;Тази книга е борба с равнодушието. И с миговете, които нахалстват да бъдат " живот " и да завладяват ежедневието;Това е книга за мислите, които се обличат като юпита - изглеждат надеждни, цялостни с вероятност, само че в действителност се оказват измамници;Няма към този момент даже положителни любовни истории, има лоши;Храмът е място за любовна среща.
Още по темата
Е, в тази книга съм си разрешил малко повече репортажност. "
Това сподели нощес пред претъпкана публика в Софийската митрополия отец Владимир Дойчев на представянето на четвъртата му книга " Храмът е сърце ". След неколкогодишно затихване тя следва " Срещи с живота ", " Срещи със гибелта " и " Писмо до непосредствен ".
Макар етикетът на предходната да гласеше " Проповеди и есета ", характерно за може би най-разпознаваемия у нас редови енорийски духовник е, че той не назидава с размахан пръст... Той страда дружно с вас.
Книгата е цялостна с почтени и персонални истории, " без измислици " - по думите на създателя. От историята за една шапка, през корабчето в Царево, сменено с алуминиево менте, до пешеходния подлез към Централните гробища, на който вместо " Смърт за чарвените ", мазилката паднала и към този момент написа единствено " Смърт ".
И нощес, шегувайки се с предходната си специалност, протойерей Дойчев означи, че даже в положителните медии, с цел да се разгласява едно нещо за факт, то би трябвало да бъде засечено от два самостоятелни източника...
"... А актуалният човек се доверява единствено на един - към този момент слуша единствено главата си. Помислите си. "
Ето още някои от думите нощес:
Тази книга е за немощния човек и големите призраци, с които е предназначен да се сражава;Тази книга е борба с равнодушието. И с миговете, които нахалстват да бъдат " живот " и да завладяват ежедневието;Това е книга за мислите, които се обличат като юпита - изглеждат надеждни, цялостни с вероятност, само че в действителност се оказват измамници;Няма към този момент даже положителни любовни истории, има лоши;Храмът е място за любовна среща.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ