Какво не знаем за лунните роувъри на NASA
Преди тъкмо 50 години, на 20 юли 1969 година, американският галактически уред Apollo каца на лунната повърхнина. В модула се приготвят да излязат Нийл Армстронг и Едуин " Бъз " Олдрин, а всички на Земята са на път да чуят именитата имитация: " Малка крачка за индивида, голям скок за човечеството. "
Това събитие беляза историята на американската галактическа организация NASA, а и на всички нас. Години по-късно даже се появи тайната доктрина, че американците в никакъв случай не са кацали на естествения сателит на Земята, а са инсценирали всичко във кино студио. Така или другояче, доказателства за човешкото посещаване на луната има, а едно от тях е транспортно средство, което вечно ще си остане там. То е известно с абревиатурата LRV - Lunar Roving Vehicle, само че ние го назоваваме с по-простичкото име луноход.
За пръв път такова транспортно средство е изпратено на лунната повърхнина на борда на Apollo 15 през 1971 година, след което ориста му следват два други роувъра, които идват на борда на модулите Apollo 16 и финалният Apollo 17. И трите машини не престават да се намират на Луната. Но какво можем да кажем за първите галактически " коли "? Историята е по-интересна, в сравнение с някой може да допусна.
Автомобил, само че не напълно
Луноходът е автомобил, само че единствено на хартия. Той има четири колела, две седалки, както и калници, които стопират лунния прахуляк да хвърчи на всички места в изискванията на слаба гравитация. И дотук стопираме с приликите със общоприет автомобил. Купе на процедура липсва, а алуминиевото шаси е намерено, с цел да се понижи тежестта. Интериор също няма, както и обичайни педали и волан. Роувърът се ръководи посредством простоват лост, благодарение на който се форсира, стопира и завива.
Колелата пък не са направени от гума, а от издръжлива алуминиева мрежа. Те не всмукват неравностите толкоз добре, колкото общоприетите каучукови гуми, само че това не е проблем, защото астронавтите са крепко захвани за седалките благодарение на велкро лепенки.
Eдна конска мощ
За да се движи безпроблемно по лунната повърхнина, роувърът на NASA има четири задвижващи колела. На всяко едно от тях е инсталиран по един електромотор, само че мощността надалеч не е впечатляваща. Всеки един от моторите генерира 0.25 к.с., което значи, че общата мощ е тъкмо 1 к.с. И това наподобява е изцяло задоволително за постигането на оптималната скорост от 14 км/ч.
За разлика от всички земни електрически автомобили обаче, батериите на роувъра не се презареждат. Те са направени от цинк и сребро и тежат 54 кг. Първоначалният заряд в тях е задоволителен за изминаването на 90 километра. Въпреки това пробегът е бил стеснен на едвам 7.6 километра, тъй като при положение на механически проблем, това е оптималната отдалеченост, която астронавтите е можело да изминат пешком.
Компактен във всеки смисъл
Космическите капсули Apollo не са изключително огромни, по тази причина е било значимо роувърът да е стилен. В последна сметка той е дълъг единствено три метра и тежи впечатляващите 210 кг. Въпреки това машината е изключително издръжлива и може да транспортира товар с маса повече от двойно по-голяма от личното й тегло - 490 кг.
Управлението е ръчно, само че въпреки всичко луноходът е оборудван с навигационна система и бордови компютър. И трите роувъра на NASA са свършили работата си безпроблемно и са върнали астронавтите невредими до капсулата, само че въпреки всичко е имало притеснителни моменти. В един от случаите прахуляк е задръстил охладителните радиатори на батериите, а два калника са се счупили, поради неравности, което е принудило екипажа да извърши ремонтна активност на място.
Космическа цена
Машините са създадени взаимно с Boeing и General Motors. През 1969 година общата цена на четирите роувъра е била 38 млн. $, което в днешни пари се равнява на към 265 млн. $. Три от луноходите са достигнали лунната повърхнина и не престават да бъдат там, а четвъртата се съхранява от NASA.
Една от спомагателните функционалности на роувърите е била снимането на видеото по-долу, на което се вижда отделянето на капсулата от лунната повърхнина. Камерата е била инсталирана в предната част на лунохода, взел участие в задачата Apollo 17.
Това събитие беляза историята на американската галактическа организация NASA, а и на всички нас. Години по-късно даже се появи тайната доктрина, че американците в никакъв случай не са кацали на естествения сателит на Земята, а са инсценирали всичко във кино студио. Така или другояче, доказателства за човешкото посещаване на луната има, а едно от тях е транспортно средство, което вечно ще си остане там. То е известно с абревиатурата LRV - Lunar Roving Vehicle, само че ние го назоваваме с по-простичкото име луноход.
За пръв път такова транспортно средство е изпратено на лунната повърхнина на борда на Apollo 15 през 1971 година, след което ориста му следват два други роувъра, които идват на борда на модулите Apollo 16 и финалният Apollo 17. И трите машини не престават да се намират на Луната. Но какво можем да кажем за първите галактически " коли "? Историята е по-интересна, в сравнение с някой може да допусна.
Автомобил, само че не напълно
Луноходът е автомобил, само че единствено на хартия. Той има четири колела, две седалки, както и калници, които стопират лунния прахуляк да хвърчи на всички места в изискванията на слаба гравитация. И дотук стопираме с приликите със общоприет автомобил. Купе на процедура липсва, а алуминиевото шаси е намерено, с цел да се понижи тежестта. Интериор също няма, както и обичайни педали и волан. Роувърът се ръководи посредством простоват лост, благодарение на който се форсира, стопира и завива.
Колелата пък не са направени от гума, а от издръжлива алуминиева мрежа. Те не всмукват неравностите толкоз добре, колкото общоприетите каучукови гуми, само че това не е проблем, защото астронавтите са крепко захвани за седалките благодарение на велкро лепенки.
Eдна конска мощ
За да се движи безпроблемно по лунната повърхнина, роувърът на NASA има четири задвижващи колела. На всяко едно от тях е инсталиран по един електромотор, само че мощността надалеч не е впечатляваща. Всеки един от моторите генерира 0.25 к.с., което значи, че общата мощ е тъкмо 1 к.с. И това наподобява е изцяло задоволително за постигането на оптималната скорост от 14 км/ч.
За разлика от всички земни електрически автомобили обаче, батериите на роувъра не се презареждат. Те са направени от цинк и сребро и тежат 54 кг. Първоначалният заряд в тях е задоволителен за изминаването на 90 километра. Въпреки това пробегът е бил стеснен на едвам 7.6 километра, тъй като при положение на механически проблем, това е оптималната отдалеченост, която астронавтите е можело да изминат пешком.
Компактен във всеки смисъл
Космическите капсули Apollo не са изключително огромни, по тази причина е било значимо роувърът да е стилен. В последна сметка той е дълъг единствено три метра и тежи впечатляващите 210 кг. Въпреки това машината е изключително издръжлива и може да транспортира товар с маса повече от двойно по-голяма от личното й тегло - 490 кг.
Управлението е ръчно, само че въпреки всичко луноходът е оборудван с навигационна система и бордови компютър. И трите роувъра на NASA са свършили работата си безпроблемно и са върнали астронавтите невредими до капсулата, само че въпреки всичко е имало притеснителни моменти. В един от случаите прахуляк е задръстил охладителните радиатори на батериите, а два калника са се счупили, поради неравности, което е принудило екипажа да извърши ремонтна активност на място.
Космическа цена
Машините са създадени взаимно с Boeing и General Motors. През 1969 година общата цена на четирите роувъра е била 38 млн. $, което в днешни пари се равнява на към 265 млн. $. Три от луноходите са достигнали лунната повърхнина и не престават да бъдат там, а четвъртата се съхранява от NASA.
Една от спомагателните функционалности на роувърите е била снимането на видеото по-долу, на което се вижда отделянето на капсулата от лунната повърхнина. Камерата е била инсталирана в предната част на лунохода, взел участие в задачата Apollo 17.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ