Арокот – най-далечният обект, посещаван някога от космическа сонда
Преди повече от година НАСА даде облици снимани от задачата Нови хоризонти, на дребен обект намиращ се на 6,6 милиарда километра от Слънцето, което го прави най-отдалеченият обект, който в миналото е бил посещаван от галактически транспортен съд издигнат от хора. Описанието му е друго – определяха го като снежен човек, като кегла за боулинг или фъстъче. Както и да го назовем, това което видяхме, беше фотография на едно от най-старите и примитивни тела в Слънчевата система.
На сондата Нови хоризонти лишава единствено няколко минути, с цел да прелети около обекта при най-близкото му доближаване от към 3500 км., Но тези минути са били добре употребявани, записвайки голямо количество информация. Поради отдалечеността на галактическия транспортен съд от Земята и бавната скорост на транспорт на данни, лиши доста месеци за приемане на данните.
Сега, обаче, поредност от документи бяха оповестени от екипа на задачата в списание Science. Те илюстрират какво може да се научи единствено от няколко минути деликатно планувано и координирано време за запис. Документите дават в детайли изложение на обекта, което ще помогне да се разбере повече за най-непроменените обекти в Слънчевата система.
Обектът се намира в пояса на Кайпер, който се простира отвън орбитата на Нептун. Това са студени и скалисти останки от образуването на Слънчевата система.
Но преди да вникнем в това, което може да ни каже 36-километровото тяло, би трябвало да знаем по какъв начин се назовава? Официалното му име към момента е 2014MU69 само че, както е всекидневно за значимите астрономически обекти, му е даден по-запомнящ се етикет. В продължение на доста месеци 2014MU69 беше именуван Ултима туле („ Ultima Thule “), което значи „ далечна земя “.
Но този прякор е много спорен, защото има връзка с нацизма, като „ Туле ” е мястото на първичния генезис на „ арийската раса ” съгласно извънредно дясната митология. Екипът на Нови хоризонти също изиска нещо по-конкретно за название на обекта. През ноември 2019 година Международният астрономически съюз (организацията, която управлява именуването на астрономически обекти) се съгласи да назова 2014MU69 „ Arrokoth “.
Защо Арокот и какво значи? Красотата на нощното небе е въодушевила генерации поети и създатели на песни; небето е декор и гледка за легенди и митове. Небето, несъмнено, е неограничен небосвод – по тази причина, когато екипът на задачата Нови хоризонти търси име за най-новата си цел, те се обръщат към небето за ентусиазъм.
Arrokoth е индиански термин, означаващ „ небе “, както изясни Алън Стърн, основният откривател на задачата.
Най-далечният обект от Слънчевата система посетен от галактически транспортен съд се разказва като тяло от две наподобяващи на слепени елементи. Новите изображения с по-висока разграничителна дарба, демонстрират, че повърхността на Arrokoth е много гладка и има доста малко кратери.
Един от най-важните аспекти обаче е методът на сливане на двете елементи. „ Вратът сред двата лоба “ е добре дефиниран, само че в този момент също се вижда, че е равен – няма признаци за някакво строшаване. Това е значимо, тъй като до момента се предполагаше, че двете елементи са се слели след конфликт посред им или с по-голямо тяло. Сега изводът е, че двете елементи към този момент са били обвързани една с друга посредством гравитация, въртели са се постепенно, преди да се съберат при лек конфликт със скорост от единствено няколко метра в секунда. Двете елементи се считат за единични тела, които могат да бъдат картографирани с разнообразни терени, белязани от друг цвят, надолнище и степен на гладкост. Няма задоволително информация, с цел да се дефинира дали тези единици имат друга минералогия, само че данните демонстрират, че макар че измененията в цвета на двете елементи са много фини, те могат да бъдат разграничени ясно.
Отлаганията на лед от метанол и комплицирани органични съединения покриват повърхността на Arrokoth. Вероятно органичните субстанции са материал, извлечен непосредствено от първичния облак, от който се е родило Слънцето, разбъркан с по-сложни съединения, получени от реакции, провокирани от радиацията на повърхността. Въпреки че вода и амоняк не са разпознати на Арокот, те могат да участват под повърхностния пласт прахуляк и органични субстанции. Предвид температурите на заледяване в пояса на Кайпер, на Арокот е доста малко евентуално да бъде открит живот.
Всяка от двете елементи на Арокот би могла да се образува посредством струпване на прахуляк в първичния облак. Това прави Арокот първо потомство жител на Слънчевата система, като е останал неизменен в продължение на 4567 милиона години. Арокот не е края за задачата на Нови хоризонти – макар че данните от Arrokoth към момента не са изтеглени напълно, сега се възнамерява идната цел на галактическия транспортен съд.
