Как един вирус може да създаде пандемия
Преди повече от 17 години, когато бащата на ковид обикаляше света и взимаше своите жертви, доста страни подцениха качествата на невидимия зложелател. Историята на тази болест стартира през 2002 година с присъединяване на 65-годишен доктор, който взе участие в лекуването на нетипична пневмония на пациенти в Гуангдонг.
След това пътува до Хонконг, с цел да участва на сватбата на племенника си. Още в хотела стартира да се усеща зле и подвига температура. Самият той инфектира още 12 индивида от седем разнообразни страни, в това число и канадка на 78 години. Жената се връща в Торонто през февруари 2003 година и единствено няколко дни по-късно, вирусът стартира да се популяризира свободно.
Дори след лекарска помощ не съумява да се оправи. Съпругът ѝ, който до този миг не подозира, че е изложен на риск, също приключва по драматичен метод, както и синът на фамилията. На 12 март Световната Здравна организация пуска световна паника за появяването на „ атипична пневмония “. В Торонто вирусът продължава да се популяризира сред лекари и пациенти. На 25 март в Канада стартира мониторинг на всички инфектирани, ограничението на контактите им и свободното предаване на заболяването. На идващия ден всяка болница в страната е преоборудвана и се основават отделения за битка със САРС.
Снимка: By Photo Credit:Content Providers(s): CDC/C.S. Goldsmith – https://www.cdc.gov/sars/lab/images.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86419462
17 години по-късно, като че ли страната е не запомнила по какъв начин е била закована и в очакване за по-добрите дни. Когато последните рапорти по случая се дописват през 2006 година има единствено един тип герои – лекарският личен състав. Идва време за разбори и учените са безапелационни, че ще има втора вълна. Самият САРС вирус остава прекалено много въпросителни в света на науката.
Преживяното не може да се не помни и доста скоро стартират да работят разнообразни системи на опазването на здравето за надзор на епидемии. В резултат на опита, при документираните случаи на ковид има единствено един потърпевш доктор. За 17 години Канада стартира да работи устойчиво върху подобряването на изискванията за битка с такива епидемии. Вирусът влиза в учебниците, организират се образования и несъмнено, основават се повече пространства с интензивно филтриране на въздуха. Резултатът е впечатляващ, канадското държавно управление твърди, че рискът от зараза е лимитиран и стеснен. И до през днешния ден в обществените тоалетни на Канада може да се открие дезинфектант за ръце.
Основен проблем е и фактът, че САРС имитира редица други инфекции на дихателните пътища. И в този миг канадските лекари са безапелационни, че един необикновен триумф е опцията пациентите да се тестват. Когато Световната Здравна организация засича няколко случая на пневмония, които се записват като особеност през декември 2019 година Канада към този момент знае, че следва нова зараза. На 7 януари в Китай излиза наяве, че към този момент съществува устойчива версия на САРС – ковид.
Комуникацията е жизненоважна в такива случаи, само че тайните към епидемиите в Китай постоянно остават прикрити. В доста случаи се оказва, че страната пази всичко в загадка. САРС е открит още през ноември 2002 година и въпреки всичко съумява да напусне страната през февруари 2003 година Информация за епидемията води до арести на публицисти, до момента в който не се произнесе формалния вестник на партията. Историята на този вирус като че ли се повтаря, липсва информация за лекуване, а самият той идва и си отива, без да може да бъде проучен.
През 2004 година инфектираните са все по-малко, болестта изчезва тъкмо по този начин, както е пристигнала. Разпространява се по същия метод, по който се популяризира и днешния ковид, само че с една детайлност – САРС е можел да се предава и посредством контакт с животни. Коронавирусът няма въздействие върху животните, което е добра вест. Друга разлика е, че първият може да се срещне даже в изпражнения. Лечението изисква сериозна доставка на О2, дават се антибиотици за преборване на бактериите, които предизвикват пневмония и високи дози стероиди, с които да се намили подуването на белите дробове.
Нито един доктор не може да бъде безапелационен, че това лекуване оказва помощ и прави работа. Клетките на всеки вирус работят по един и същи метод. Те се движат във въздуха и не могат да се разделят. Основна им функционалност е да открият правоприемник и по-късно да го накарат да стартира да се дели и надлежно да основава копия на вируса.
Повечето кафези на вирусите имат няколко елементи – нормално две до три. Гените им са част от ДНК или РНК – на практика дълги молекули, които носят своята информация. С протеинова обвивка, която да ги защищава, а някои могат да бъдат запечатани от мастна тъкан за спомагателна защита. Всеки вирус е извънредно уязвим, когато не е в правоприемник. Точно затова, когато не съумява да се развъди и ускори своето въздействие е жертван да почине. Понякога това се случва в резултат на високи температури. Животът му е относително стеснен и тъкмо затова може да се популяризира толкоз добре и има потребност да го прави. Дали това е жив организъм или не е мъчно да се дефинира. Извън правоприемник, вирусната клетка ролята на мъртав организъм, а в тях стартира да работи като жив. Сапунът най-често нападна тъкмо защитната мастна тъкан и бързо го отстранява.
Снимка: By CDC/ Alissa Eckert, MS; Dan Higgins, MAM – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention’s Public Health Image Library (PHIL), with identification number #23312.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86444014
Превантивните ограничения постоянно са били едни и същи при работата с такива вируси. Когато чумата удря китайските квартали на Сан Франциско следва изолираност и никой няма право да напуща. Когато имунизацията се предава, множеството китайци отхвърлят да я създадат, тъй като имат вяра, че държавното управление се пробва да ги убие. Защо приказваме за китайци? Чумата също идва от Китай, пътува общително с всички плъхове по корабите, възползва се от слабите организми, които живеят в неприятни условия на път към новия свят.
Практически огромна част от всички болести намират правоприемник, с цел да се развъждат. Бясът се предава по животни, мухите и комарите са съвършени преносители, въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че маларията и до през днешния ден продължава да лишава човешки животи. Няма открита ваксина против това заболяване, а в случай че въпреки всичко се откри изобретател, той автоматизирано получава нобеловата премия по медицина. Междувременно не би трябвало да забравяме, че за вируси като ебола може да съществува ваксина, само че няма съответно лекуване. Починалите от ебола се кремират и по-късно се погребват.
Еболата е смъртоносна, тъй като може да се предава по всички вероятни канали. От кръвен път до човешка пот и сълзи. Впрочем още веднъж прилепите тук се считат за съществени виновници и разпространители на болестта. Контактът на прилеп с други животно популяризира болестта и нормално тъкмо затова не се предлага потреблението на този летящ бозайник. В Гана се счита, че към 69% от инфектираните са в резултат на контакт с мъртвия, изпълнявайки един от многочислените ритуали. Заразените плодни прилепи могат да оставят ебола даже в неизядените плодове.
Консумацията на диви животни постоянно се е считала като главен източник на всевъзможни болести, само че все пак в Гана се употребяват прилепи, гризачи и други типове животни. В разследване на това пораждат и разнообразни пандемии.
Снимка: By Wikiseal – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26060315
Докато не се открие истинският извършител, един вирус може да изчезва и още веднъж да се популяризира във времето. Ваксините са единственият метод за предварителна защита, както и положителната персонална хигиена. Вируси като САРС и ковид може да изчезват на шпации от време, до момента в който не еволюират и не повторят своето разпространяване. В идващия период от време идва и по-сериозният въпрос: ще еволюира ли коронавирусът?
