Мрачното минало на остров Бикини: Радиация защитава дивата природа
Преди по-малко от век международните океани гъмжаха от великански риби. Можем ли в миналото да си ги върнем?
Гмуркайки се с акваланг, с цел да оцени положението на сектор от риф в централната част на Тихия океан, Стивън Палумби, професор по морски науки в Станфордския университет, открива свят с изумително обилие от морски жители.
Палумби се гмуркаше на едно от най-радиоактивните места на Земята - атолът " Бикини ", в архипелага Маршал. Близо седем десетилетия по-рано тази пръстеновидна група от острови – преди този момент архетипен тропически парадайс – е била употребена за тестване на атомната бомба. Повече от 12 години, през 40-те и 50-те години на предишния век, Съединени американски щати взривиха своите спокойни води и тези на прилежащ атол с 67 нуклеарни оръжия. Навигационната система на Палумби беше изключена, тъй като някои острови, към момента записани на по-стари карти, бяха изцяло изпарени от детонациите.
Това тъмно минало е оставило опустошително завещание за жителите на остров " Бикини ", които от този момент не могат да се върнат в дома си. Мястото се е трансформирало в случайно леговище, разказа професорът. По думите му място, защитава дивата природа от самата токсичност на региона.
На сушата по-голямата част от човечеството не е разчитало на лов за прехраната си. С повишаването на популацията ни нараства и количеството морски блага, които консумираме. Днес морските блага съставляват забележителна част от диетите на три милиарда души по света.
Тези хранителни привички имат радикални последствия за околната среда, написа BBC. За по-малко от век процъфтяващите екосистеми са се трансформирали в пустини, една от обичаните риби на мнозина по света е на път да изчезне, а при рухналия рибарски регион в Нюфаундленд са изчезнали до 810 000 тона тресчица. Всъщност хората са трансформирали изцяло океаните на планетата, намалявайки общата биомаса на рибата с почти 100 милиона тона.
Смята се, че 90% от рибните ресурси на планетата към този момент са изразходвани.
Тази наклонност може да се промени считат специалисти. Организацията на обединените народи (ООН) подписа историческо съглашение. Договорът за „ намерено море “ има за цел да отбрани морския живот в зоните на открития океан, които не се управляват от никоя страна. Този голям сектор от земната повърхнина, съставлява повече от две трети от международните океани.
Разбира се, човечеството няма за цел да спре изцяло риболова.
Ново обилие
В продължение на десетилетия след опитите на атола " Бикини ", островите бяха място на призраци – с изключение на пазачи, от 50-те години на предишния век там не са живели хора.
Дори кокосовите орехи, разпръснати по локалните плажове на атола " Бикини ", са радиоактивни, обяснява Палумби.
" Въпреки битката с резултатите на радиацията, за която се счита, че е основала популация от акули мутанти, рифът беше извънредно многолюден от тъкмо този тип акули ", обясни Палумби и дефинира явлението като умопомрачително. " Рибите бяха колоси, това е най-очевидната последица от радиацията ", показва професорът.
Бърза реакция
През март 2006 г. Джордж Буш създава Националния морски монумент Papahānaumokuākea. Той е най-голямата морска предпазена зона в света.
За разлика от големите пространства на други предпазени морски зони, които към момента разрешават лов на риба – зоните неразрешени за лов на риба съставляват единствено една пета от тази категория. Резерватът Papahānaumokuākea наложи цялостна възбрана на риболова.
Въздействието на възбраната беше незабавно, считат специалисти. „ Започнахме да виждаме резултат след към година и половина “, споделя Джон Линам, професор по стопанска система в Хавайския университет.
" Имаше повече морски живот като цяло. Учудващо, жълтоперият и едроокият звук бяха измежду първите, които реагираха, въпреки че те са върхови хищници ", изясни още Линам.
Разбира се, без значение какъв брой съществено човечеството приема своята мислена възбрана за лов на риба, някои вреди в никакъв случай няма да бъдат възобновени. Трагедията на свръхулова значи, че доста морски типове към този момент са изчезнали от океаните вечно. Дори тези, които остават, има доста други бариери пред цялостното възобновяване, от загуба на местообитания до локално изгубване.
Дълбоките океани са гробище – когато по-големи същества, като огромни риби, акули или китове умрат, те потъват на дъното, където постоянно остават заровени в аноксична наслойка – натурален консервант, който им пречи да се разложат изцяло.
Гмуркайки се с акваланг, с цел да оцени положението на сектор от риф в централната част на Тихия океан, Стивън Палумби, професор по морски науки в Станфордския университет, открива свят с изумително обилие от морски жители.
Палумби се гмуркаше на едно от най-радиоактивните места на Земята - атолът " Бикини ", в архипелага Маршал. Близо седем десетилетия по-рано тази пръстеновидна група от острови – преди този момент архетипен тропически парадайс – е била употребена за тестване на атомната бомба. Повече от 12 години, през 40-те и 50-те години на предишния век, Съединени американски щати взривиха своите спокойни води и тези на прилежащ атол с 67 нуклеарни оръжия. Навигационната система на Палумби беше изключена, тъй като някои острови, към момента записани на по-стари карти, бяха изцяло изпарени от детонациите.
Това тъмно минало е оставило опустошително завещание за жителите на остров " Бикини ", които от този момент не могат да се върнат в дома си. Мястото се е трансформирало в случайно леговище, разказа професорът. По думите му място, защитава дивата природа от самата токсичност на региона.
На сушата по-голямата част от човечеството не е разчитало на лов за прехраната си. С повишаването на популацията ни нараства и количеството морски блага, които консумираме. Днес морските блага съставляват забележителна част от диетите на три милиарда души по света.
Тези хранителни привички имат радикални последствия за околната среда, написа BBC. За по-малко от век процъфтяващите екосистеми са се трансформирали в пустини, една от обичаните риби на мнозина по света е на път да изчезне, а при рухналия рибарски регион в Нюфаундленд са изчезнали до 810 000 тона тресчица. Всъщност хората са трансформирали изцяло океаните на планетата, намалявайки общата биомаса на рибата с почти 100 милиона тона.
Смята се, че 90% от рибните ресурси на планетата към този момент са изразходвани.
Тази наклонност може да се промени считат специалисти. Организацията на обединените народи (ООН) подписа историческо съглашение. Договорът за „ намерено море “ има за цел да отбрани морския живот в зоните на открития океан, които не се управляват от никоя страна. Този голям сектор от земната повърхнина, съставлява повече от две трети от международните океани.
Разбира се, човечеството няма за цел да спре изцяло риболова.
Ново обилие
В продължение на десетилетия след опитите на атола " Бикини ", островите бяха място на призраци – с изключение на пазачи, от 50-те години на предишния век там не са живели хора.
Дори кокосовите орехи, разпръснати по локалните плажове на атола " Бикини ", са радиоактивни, обяснява Палумби.
" Въпреки битката с резултатите на радиацията, за която се счита, че е основала популация от акули мутанти, рифът беше извънредно многолюден от тъкмо този тип акули ", обясни Палумби и дефинира явлението като умопомрачително. " Рибите бяха колоси, това е най-очевидната последица от радиацията ", показва професорът.
Бърза реакция
През март 2006 г. Джордж Буш създава Националния морски монумент Papahānaumokuākea. Той е най-голямата морска предпазена зона в света.
За разлика от големите пространства на други предпазени морски зони, които към момента разрешават лов на риба – зоните неразрешени за лов на риба съставляват единствено една пета от тази категория. Резерватът Papahānaumokuākea наложи цялостна възбрана на риболова.
Въздействието на възбраната беше незабавно, считат специалисти. „ Започнахме да виждаме резултат след към година и половина “, споделя Джон Линам, професор по стопанска система в Хавайския университет.
" Имаше повече морски живот като цяло. Учудващо, жълтоперият и едроокият звук бяха измежду първите, които реагираха, въпреки че те са върхови хищници ", изясни още Линам.
Разбира се, без значение какъв брой съществено човечеството приема своята мислена възбрана за лов на риба, някои вреди в никакъв случай няма да бъдат възобновени. Трагедията на свръхулова значи, че доста морски типове към този момент са изчезнали от океаните вечно. Дори тези, които остават, има доста други бариери пред цялостното възобновяване, от загуба на местообитания до локално изгубване.
Дълбоките океани са гробище – когато по-големи същества, като огромни риби, акули или китове умрат, те потъват на дъното, където постоянно остават заровени в аноксична наслойка – натурален консервант, който им пречи да се разложат изцяло.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ