Аутизмът
Преди няколко години в една болница в Солт Лейк Сити от този свят си отива човек, на име Ким Пийк. Той остава незнаен макар, че е същински талант с невероятни качества и удивителни резултати. В светлините на прожекторите обаче за дълго остава героят, чиито първообраз е той, а филмът Рейнман (1988г.) с Дъстин Хофман и Том Круз събира 4 Оскара и овациите на феновете от целия свят.
Ким Пийк е аутист с феноменална памет и качества. Съчетанието им с нещастието на един изолиран от света, уединен и болен човек, който не е в положение даже да се облече самичък, впечатлява Бари Мороу – сценарист на кино лентата.
Ким е разгласен за талант в дузина сфери – история, литература, спорт, музика, дати, цифри и дълго е проучен от НАСА. През живота си е запаметил над 9000 книги, като е можел да чете по 8 дневно, отделяйки по 10 секунди на страница. Преглеждал е по едно и също време и двете страници. За пръв път поглежда човек в лицето едвам на 37 годишна възраст. Човекът е бил не различен, а Дъстин Хофман, който е прекарал с него известно време, с цел да се приготви за ролята си. Именно актьорът е убедил бащата на Ким да не го крие от света, каквато е ориста на доста аутисти, въпреки и с гениални качества.
“Самотата, крайната интровертност и отчуждението от света са най-характерните белези на тази болест. ”
Ранната диагностика на аутизма (преди тригодишна възраст) се оказва сложна задача, поради спецификата на заболяването. Би могла да бъде объркана с глухота или шизофрения да вземем за пример. Болестта се дефинира като психологично заболяване, което визира развиването на мозъка. Изследванията сочат, че аутистите имат с 67% повече кафези във фронталната част на мозъка спрямо останалите хора. Тази особеност се образува още през втория триместър от бремеността и аутизмът не се смята за резултат от израстване във враждебна среда или от неправилни наставнически грижи.
“Аутистите са хора на самотата. ”
Освен крайната съсредоточеност, изолация, самодостатъчност и блян да се заобикалят хората, най-често срещаните признаци на това заболяване са:
Проблеми с говора или цялостната му липса, компликация в поддържането на естествен диалог;
Невъзможност и отвращение за комуникация;
Говоренето, доколкото липсва не се заменя с жестове и мимики. Липсва нормалната спонтанност;
Липса на външни белези на обвързаност към околните, даже към родителите;
Нежелание за контакт с връстниците (дори зрителен);
Повторяемост на дейности, думи, фрази без логическа връзка;
Склонност към експлоадиране, самонараняване и агресивност;
Възможно е да се следят умения и интелектуални качества, които са прекомерно необикновени и надвишават надалеч възрастовата типология.
Лечението на аутизма е ориентирано главно към синхронизиране на детето с неговата среда. То би могло да бъде подготвено в избрани техники, с които да е в положение да се самообслужва и да усвои умения до известно равнище на социализация. Терапията е ориентирана и към родителите, които от време на време се оказват изцяло неподготвени за живот дружно с детенце с такава диагноза.
Например те би трябвало да знаят, че не могат да чакат реакции на спонтанна непосредственост от него, нито взаимност в връзките и да не го слагат в обстановки, които да го объркват или доведат до хиперактивност или самонараняване. Медикаментозното лекуване е използвано в тези случаи. Начинът на хранене също е доста значителен за тези деца, тъй като организмът им не е в положение да разгражда някои субстанции.
Така, с един сложен метод, прилаган от експерти логопеди, психолози и педагози в профилираните центрове за деца, страдащи от това заболяване, в действителност може да се реализиран забележителни резултати във връзка с възстановяване на качеството им на живот и на тяхното общо развиване.
Ким Пийк е аутист с феноменална памет и качества. Съчетанието им с нещастието на един изолиран от света, уединен и болен човек, който не е в положение даже да се облече самичък, впечатлява Бари Мороу – сценарист на кино лентата.
Ким е разгласен за талант в дузина сфери – история, литература, спорт, музика, дати, цифри и дълго е проучен от НАСА. През живота си е запаметил над 9000 книги, като е можел да чете по 8 дневно, отделяйки по 10 секунди на страница. Преглеждал е по едно и също време и двете страници. За пръв път поглежда човек в лицето едвам на 37 годишна възраст. Човекът е бил не различен, а Дъстин Хофман, който е прекарал с него известно време, с цел да се приготви за ролята си. Именно актьорът е убедил бащата на Ким да не го крие от света, каквато е ориста на доста аутисти, въпреки и с гениални качества.
“Самотата, крайната интровертност и отчуждението от света са най-характерните белези на тази болест. ”
Ранната диагностика на аутизма (преди тригодишна възраст) се оказва сложна задача, поради спецификата на заболяването. Би могла да бъде объркана с глухота или шизофрения да вземем за пример. Болестта се дефинира като психологично заболяване, което визира развиването на мозъка. Изследванията сочат, че аутистите имат с 67% повече кафези във фронталната част на мозъка спрямо останалите хора. Тази особеност се образува още през втория триместър от бремеността и аутизмът не се смята за резултат от израстване във враждебна среда или от неправилни наставнически грижи.
“Аутистите са хора на самотата. ”
Освен крайната съсредоточеност, изолация, самодостатъчност и блян да се заобикалят хората, най-често срещаните признаци на това заболяване са:
Проблеми с говора или цялостната му липса, компликация в поддържането на естествен диалог;
Невъзможност и отвращение за комуникация;
Говоренето, доколкото липсва не се заменя с жестове и мимики. Липсва нормалната спонтанност;
Липса на външни белези на обвързаност към околните, даже към родителите;
Нежелание за контакт с връстниците (дори зрителен);
Повторяемост на дейности, думи, фрази без логическа връзка;
Склонност към експлоадиране, самонараняване и агресивност;
Възможно е да се следят умения и интелектуални качества, които са прекомерно необикновени и надвишават надалеч възрастовата типология.
Лечението на аутизма е ориентирано главно към синхронизиране на детето с неговата среда. То би могло да бъде подготвено в избрани техники, с които да е в положение да се самообслужва и да усвои умения до известно равнище на социализация. Терапията е ориентирана и към родителите, които от време на време се оказват изцяло неподготвени за живот дружно с детенце с такава диагноза.
Например те би трябвало да знаят, че не могат да чакат реакции на спонтанна непосредственост от него, нито взаимност в връзките и да не го слагат в обстановки, които да го объркват или доведат до хиперактивност или самонараняване. Медикаментозното лекуване е използвано в тези случаи. Начинът на хранене също е доста значителен за тези деца, тъй като организмът им не е в положение да разгражда някои субстанции.
Така, с един сложен метод, прилаган от експерти логопеди, психолози и педагози в профилираните центрове за деца, страдащи от това заболяване, в действителност може да се реализиран забележителни резултати във връзка с възстановяване на качеството им на живот и на тяхното общо развиване.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ