Преди няколко години преживях тежка раздяла. Не, никой не е

Преди няколко години претърпях тежка разлъка. Не, никой не е умрял, просто брачният партньор ми ме напусна. Знам, че сходни обстановки се случават много постоянно, само че не съм си представяла, че и аз ще мина по този път. С Марин бяхме съвършената двойка. Запознахме се на празненство, проведено от общи другари. И двамата се харесахме от пръв взор и няколко месеца по-късно сключихме брак. Година след сватбата започнах работа като педиатър в детската болница и през днешния ден съм завеждащ поделение, а брачният партньор ми си отвори дребен автосервиз. Съвместният ни живот вървеше добре. Разбирахме се, подкрепяхме и постоянно взимахме дружно значимите решения. Днес ми става смешно, когато си напомня по какъв начин дълго време спестявахме пари за мебели, а след това напълно непринудено взехме решение да отидем на море. Никога не си си лягах, колкото и да бях изтощена от тежкия работен ден, в случай че Марин не се е прибрал. Очаквах обичания си брачен партньор с топла вечеря и чаша аператив. Изминаха доста години. Седмица преди да навърша 47, животът ми се прекатурна. Той си отиде. На нощното шкафче открих комплицирано писмо, в което мъжът ми ме молеше да му простя, че се е влюбил в друга жена. Любовницата му се оказа на 27 години, съвременна и красива нахалница. Не я познавах персонално, само че от сътрудниците дочувах разнообразни неща. Периодично получавах вести: видели ги в комерсиалния център. Тя била толкоз хубава, че всички мъже се обръщали след нея. После се понесе слух, че Марин й купил нова кола. Много мъчно претърпях раздялата ни. Вкопчих се в работата си и по този начин оцелях. Пред приятелите си се преструвах на щастлива, а вкъщи ридаех от болежка и самотност. Понякога, когато се вглеждах в огледалото, от другата страна ме наблюдаваше една изтощена и унищожена жена. И не щеш ли преди месец Марин ненадейно се завърна в живота ми. Изглеждаше стар и обезверен. Призна ми, че е болен и не му остава дълго да живее. Разкаян ме помоли да му разреша да прекара последните си дни с мен. Толкова ми е мъчително за него. Сърцето ми плаче от тъга, само че не знам дали в случай че извърша молбата му, няма да сгреша още веднъж.