В приема за гимназиите още важи правилото "Учи, за да не работиш"
Преди няколко години острият дефицит на фрагменти за стопанската система принуди страната да стартира да дирижира приема в гимназиите, с цел да понижи сензитивната преднина на езиковите профили в ориентацията на децата. Така професионалните паралелки започнаха да се усилват, а другите - да понижават. Този мъчителен развой се оказа добре пристигнал за някои гимназии с известни профили като програмиране да вземем за пример, само че по този начин и не промени настройката на обществото да гледа на някогашните техникуми като на второ качество учебни заведения. Тази година не е изключение - професионалните учебни заведения отново останаха нежелани за учениците и с най-ниски балове за банкет. Това потвърди за следващ път, че с смяна на бройките нещата няма да се трансформират, а са нужни надалеч по-всеобхватни старания.
Кога и как се скъса връзката?
Има доста аргументи за отлива от професионалните гимназии в годините на прехода. " Къде са заводите, в които да се осъществят младежите от техникумите? ", дава един образец преподавател по математика от Добрич. Със същия триумф можем да попитаме и къде са младите в по-малките градове, откакто ножицата сред заплатите в София и в провинцията кара всяко будно дете да бяга от родния си град.
" Комунистическата максима „ Учи, с цел да не работиш “ нанесе и продължава да нанася най-голямата щета в просветителната ни система. Тази почва „ натори “ ненужното количество студенти в посоки като „ Право “ и „ Икономика “. Върху нея порасна и бележкарството в „ елитните “ учебни заведения ", казва Маргарита Илчева, учител по български език с 30 година процедура в професионалната гимназия по дизайн " Елисавета Вазова " в София. По думите й повече от 25 година приемът след 7-и клас е бил изцяло умишлено насочен единствено към междинните училища и езиковите гимназии.
" Възможността за работа в чужбина и ниският приръст в страната ожесточиха междинните учебни заведения против професионалните гимназии, тъй като влязоха в криворазбрана конкуренция за възпитаници. В нея имаше мръсни номера, като неспособност да се беседва с децата и техните родители за специалности ", споделя и учител от професионална гимназия в столицата, поискал анонимност.
" През последните години, с въвеждането на дуално образование, бизнесът ни обръща тил, тъй като би трябвало да дава заплата на учениците, а те не са задоволително квалифицирани, с цел да заемат съответна работна позиция ", споделя и Румяна Петрова, шеф на Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца. Тя показва и че гимназиите работят при доста разнообразни условия. " В Пловдив са с развързани ръце - бизнесът там желае да разкрие какви ли не паралелки. Печатарска компания да вземем за пример бе изявила предпочитание за цяла паралелка, която тя да поддържа. Във Враца имаме единствено 3 компании, които работят с нас в региона на млекопреработката. Други две не желаят възпитаници. Преди време търсихме компании за произвеждане на самун, само че те ни отхвърлиха, тъй като хлябът се пече нощем ", споделя Петрова.
" Второ качество "
Въпреки многото положителни изключения, уви, професионалните гимназии остават на опашката по просветителни резултати. Ниският бал за банкет в тях напълно естествено значи, че в тях учат учениците, които не са съумели да се класират за езикова или математическа гимназия. Така доста от тези учебни заведения одобряват по-немотивираните деца. " Мое дете се реалокира от математическата гимназия в Строителния колеж в Добрич, насърчавано от татко си, който преди време бе приключил същия колеж. Каква бе изненадата му, когато откри, че в час влизат единствено 4-5 деца? ", споделя преподавател. Затова и всеобщо го има явлението " завършил строителен техникум, само че не може една плочка да постави ".
" Патриархалната снобия, съчетана с ниското професионално самочувствие и на политици, и на държавни служители, докара до унизяващо и мълчешком дискриминационно отношение към учителите, преподаващи в професионалните гимназии. Разбира се, те, преподавателите и управленията на някогашните техникуми, бяха „ пакетирани “ с учениците там като „ второ качество “ хора. Родителите всеобщо не знаеха, че издаваните свидетелства за професионална подготовка след държавните изпити са законни в Европейски Съюз ", споделя и Маргарита Илчева.
Курсът към професионалното
В резултат на подхванатата от Красимир Вълчев промяна в приема понастоящем близо, а 40 на 100 - профилирани. Някои родители обаче виждат дискриминация в разкриването единствено на професионални и STEM паралелки, което съгласно тях лишава на децата им правото да учат там, където желаят. " Как да накараш детето си да стане шлосер, при положение че то желае да стане историк? Какво желаеме да реализираме с нашите деца? Да ги подкрепим в техните мечти и да им помогнем да станат почтени жители, или да ги принудим да вършат нещо, което изобщо не ги вълнува? ", писаха преди 3 година родители от Троян в петиция до министъра.
" Регулирането на приема в последната година е добра стъпка. Но разкриването на професионална паралелка редовно програмиране в една профилирана природоматематическа гимназия не прави тази гимназия професионална. Учениците я избират поради положителното име на гимназията, а не поради самото програмиране. Изкуствено се реалокира професионалното обучение в междинните учебно заведение и езикови и математически гимназии. А експертите, работилниците и лабораториите са в професионалните гимназии ", споделя Петрова във връзка почналото откриване на професионални паралелки в междинните учебни заведения, както и в езиковите и математическите гимназии.
Има ли решение?
Всички шефове и учители от професионални гимназии са безапелационни, че бизнесът би трябвало да оказва помощ по-активно за подготовката на фрагментите, от които има потребност. " В Добруджа земеделските производители се оплакват, че не могат да намерят комбайнер за 2-3 хиляди лева заплата. А за какво не съберат пари и не закупят един прекрасен трактор за Аграрната гимназия да вземем за пример, с цел да могат учениците да работят качествено това, което ще учат ", пита учител. Според него методът професионалните гимназии да получат нова сила е да провеждат образованието си в дуалната система - децата да учат и работят по едно и също време, като дружно с това им се подсигуряват работни места след довеждане докрай на приблизително обучение.
Подкрепата от страната, квалификацията на учителите, контролът върху действителната посещаемост в часовете са другите страни от решението. " Смятам, че е добър вид междинните учебни заведения да оферират професионални паралелки, стига обаче да имат нужните човешки запаси и подобаваща образователна среда. При нас работодателски организации предлагаха дуална паралелка в региона на логистиката, само че макар че можехме да осъществяваме сполучливо съответния план-прием, се отказахме, тъй като профилът на гимназията не допуска човешки запаси и материална база за съответната специалност и компетентност ", споделя шефът на Националната финансово-стопанска гимназия в София Мая Гешева. По думите ѝ някои родители виждат минус в това, че гимназията не предлага многообразие от специалности. " Никой не знае какви специалности тъкмо ще се търсят в бъдеще. Затова предлагаме фундаментални знания в региона на стопанската система с акцент върху основните умения на XXI век, с които учениците да могат бързо да създадат трансформацията от една сфера в друга ", споделя тя.
Други учители, с които " Сега " разговоря, акцентират какъв брой е значима в тази ситуация личността на учителя - неговият професионализъм и съвест. " Всичко зависи от хората, от човешкия фактор и далновидното ръководство ", счита и Мая Гешева. По думите ѝ сред най-сложното ще е преодоляването на стереотипите у родителите, наслагвани с години - че езикът отваря необятни еврохоризонти. " У нас към момента всеобщо хората си показват монтьора или шлосера като служащ с омазнени от масло ръце. Когато обаче родителите видят с очите си машините, роботите, високите технологии, с които се борави сега, и бизнесът помогне за обезпечаването на такива за гимназиите, нещата ще бъдат разнообразни ", счита тя.
Кога и как се скъса връзката?
Има доста аргументи за отлива от професионалните гимназии в годините на прехода. " Къде са заводите, в които да се осъществят младежите от техникумите? ", дава един образец преподавател по математика от Добрич. Със същия триумф можем да попитаме и къде са младите в по-малките градове, откакто ножицата сред заплатите в София и в провинцията кара всяко будно дете да бяга от родния си град.
" Комунистическата максима „ Учи, с цел да не работиш “ нанесе и продължава да нанася най-голямата щета в просветителната ни система. Тази почва „ натори “ ненужното количество студенти в посоки като „ Право “ и „ Икономика “. Върху нея порасна и бележкарството в „ елитните “ учебни заведения ", казва Маргарита Илчева, учител по български език с 30 година процедура в професионалната гимназия по дизайн " Елисавета Вазова " в София. По думите й повече от 25 година приемът след 7-и клас е бил изцяло умишлено насочен единствено към междинните училища и езиковите гимназии.
" Възможността за работа в чужбина и ниският приръст в страната ожесточиха междинните учебни заведения против професионалните гимназии, тъй като влязоха в криворазбрана конкуренция за възпитаници. В нея имаше мръсни номера, като неспособност да се беседва с децата и техните родители за специалности ", споделя и учител от професионална гимназия в столицата, поискал анонимност.
" През последните години, с въвеждането на дуално образование, бизнесът ни обръща тил, тъй като би трябвало да дава заплата на учениците, а те не са задоволително квалифицирани, с цел да заемат съответна работна позиция ", споделя и Румяна Петрова, шеф на Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца. Тя показва и че гимназиите работят при доста разнообразни условия. " В Пловдив са с развързани ръце - бизнесът там желае да разкрие какви ли не паралелки. Печатарска компания да вземем за пример бе изявила предпочитание за цяла паралелка, която тя да поддържа. Във Враца имаме единствено 3 компании, които работят с нас в региона на млекопреработката. Други две не желаят възпитаници. Преди време търсихме компании за произвеждане на самун, само че те ни отхвърлиха, тъй като хлябът се пече нощем ", споделя Петрова.
" Второ качество "
Въпреки многото положителни изключения, уви, професионалните гимназии остават на опашката по просветителни резултати. Ниският бал за банкет в тях напълно естествено значи, че в тях учат учениците, които не са съумели да се класират за езикова или математическа гимназия. Така доста от тези учебни заведения одобряват по-немотивираните деца. " Мое дете се реалокира от математическата гимназия в Строителния колеж в Добрич, насърчавано от татко си, който преди време бе приключил същия колеж. Каква бе изненадата му, когато откри, че в час влизат единствено 4-5 деца? ", споделя преподавател. Затова и всеобщо го има явлението " завършил строителен техникум, само че не може една плочка да постави ".
" Патриархалната снобия, съчетана с ниското професионално самочувствие и на политици, и на държавни служители, докара до унизяващо и мълчешком дискриминационно отношение към учителите, преподаващи в професионалните гимназии. Разбира се, те, преподавателите и управленията на някогашните техникуми, бяха „ пакетирани “ с учениците там като „ второ качество “ хора. Родителите всеобщо не знаеха, че издаваните свидетелства за професионална подготовка след държавните изпити са законни в Европейски Съюз ", споделя и Маргарита Илчева.
Курсът към професионалното
В резултат на подхванатата от Красимир Вълчев промяна в приема понастоящем близо, а 40 на 100 - профилирани. Някои родители обаче виждат дискриминация в разкриването единствено на професионални и STEM паралелки, което съгласно тях лишава на децата им правото да учат там, където желаят. " Как да накараш детето си да стане шлосер, при положение че то желае да стане историк? Какво желаеме да реализираме с нашите деца? Да ги подкрепим в техните мечти и да им помогнем да станат почтени жители, или да ги принудим да вършат нещо, което изобщо не ги вълнува? ", писаха преди 3 година родители от Троян в петиция до министъра.
" Регулирането на приема в последната година е добра стъпка. Но разкриването на професионална паралелка редовно програмиране в една профилирана природоматематическа гимназия не прави тази гимназия професионална. Учениците я избират поради положителното име на гимназията, а не поради самото програмиране. Изкуствено се реалокира професионалното обучение в междинните учебно заведение и езикови и математически гимназии. А експертите, работилниците и лабораториите са в професионалните гимназии ", споделя Петрова във връзка почналото откриване на професионални паралелки в междинните учебни заведения, както и в езиковите и математическите гимназии.
Има ли решение?
Всички шефове и учители от професионални гимназии са безапелационни, че бизнесът би трябвало да оказва помощ по-активно за подготовката на фрагментите, от които има потребност. " В Добруджа земеделските производители се оплакват, че не могат да намерят комбайнер за 2-3 хиляди лева заплата. А за какво не съберат пари и не закупят един прекрасен трактор за Аграрната гимназия да вземем за пример, с цел да могат учениците да работят качествено това, което ще учат ", пита учител. Според него методът професионалните гимназии да получат нова сила е да провеждат образованието си в дуалната система - децата да учат и работят по едно и също време, като дружно с това им се подсигуряват работни места след довеждане докрай на приблизително обучение.
Подкрепата от страната, квалификацията на учителите, контролът върху действителната посещаемост в часовете са другите страни от решението. " Смятам, че е добър вид междинните учебни заведения да оферират професионални паралелки, стига обаче да имат нужните човешки запаси и подобаваща образователна среда. При нас работодателски организации предлагаха дуална паралелка в региона на логистиката, само че макар че можехме да осъществяваме сполучливо съответния план-прием, се отказахме, тъй като профилът на гимназията не допуска човешки запаси и материална база за съответната специалност и компетентност ", споделя шефът на Националната финансово-стопанска гимназия в София Мая Гешева. По думите ѝ някои родители виждат минус в това, че гимназията не предлага многообразие от специалности. " Никой не знае какви специалности тъкмо ще се търсят в бъдеще. Затова предлагаме фундаментални знания в региона на стопанската система с акцент върху основните умения на XXI век, с които учениците да могат бързо да създадат трансформацията от една сфера в друга ", споделя тя.
Други учители, с които " Сега " разговоря, акцентират какъв брой е значима в тази ситуация личността на учителя - неговият професионализъм и съвест. " Всичко зависи от хората, от човешкия фактор и далновидното ръководство ", счита и Мая Гешева. По думите ѝ сред най-сложното ще е преодоляването на стереотипите у родителите, наслагвани с години - че езикът отваря необятни еврохоризонти. " У нас към момента всеобщо хората си показват монтьора или шлосера като служащ с омазнени от масло ръце. Когато обаче родителите видят с очите си машините, роботите, високите технологии, с които се борави сега, и бизнесът помогне за обезпечаването на такива за гимназиите, нещата ще бъдат разнообразни ", счита тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ