Откъс от Как да общуваме на работното място
Преди няколко години една копирайтърка в рекламна организация от Калифорния ми писа имейл, с който искаше уроци по другарство. Само че Ливия живееше прекомерно надалеч, с цел да работим дружно. Винаги споделям на евентуалните си клиенти, че образованията ми са ефикасни единствено в случай че се случват лице в лице. Настойчивата молба на Ливия обаче беше толкоз трогателно и деликатно написана, че ми се искаше да сторя каквото мога, с цел да й оказа помощ, по тази причина я подканих да ми се обади по телефона.
Когато звънна, гласът й ме изненада прелестно. За разлика от мнозина, които желаят образование, нейният глас беше доста витален. Звучеше като извънреден експерт, който добре си е научил урока! Останах объркана. Защо търсеше помощ, когато уменията й за другарство изглеждаха отлични? Звучеше оживено, съобразително, прозорливо и като че ли имаше всички нужни за триумф качества. И все пак ми сподели:
– Творческият шеф в организацията увеличи няколко редактори, които са тук от по-малко време от мен, а аз в действителност имам вяра, че работата им не е чак толкоз впечатляваща.
Сега към този момент разсъни любознанието ми и й споделих, че в случай че в миналото има идване в Ню Йорк, бих желала да обядваме, без да й вземам комисионна. Тя имаше планувана командировка идния месец, тъй че си уредихме среща. Пристигнах по-рано в ресторанта и я изчаках вътре. Когато видях Ливия, елегантното й облекло ме впечатли и беше даже по-привлекателна онлайн, в сравнение с фотографията й в интернет. Поздравих я със сърдечно здрависване, само че с отчаяние открих, че нейната ръка беше отпусната. Тя смъкна палтото си и с леки придвижвания, съвсем извинително, го подаде на гардеробиера. Докато ме следваше до масата, изглеждаше скована, държеше ръцете си свити в скута, а когато посегна за салфетката, лактите й бяха напълно прибрани. Сякаш се опитваше да наподобява допустимо най-незабележима.
Макар и гласът й да беше все по този начин витален както по телефона, погледът й беше редуциран към покривката, като че ли я учеше. В един миг Ливия сложи едната си ръка на масата с длан надолу. (Отворените длани приказват за искреност и неприкритост.) Стойката й беше изключителна, само че вдървена. (Стегнатото тяло приказва за липса на еластичност в мисленето.) Тялото й не беше наклонено нито напред, нито обратно. (Ако се наклоните към някого по време на диалог, това показва интерес и вдъхновение. Наклонът обратно приказва за противоположното.) Един-два пъти Ливия скръсти ръце пред гърдите, като че ли й беше студено, само че ресторантът беше добре отопляван. (Скръстените ръце може да наподобяват като защитна позиция, даже като неподчинение.) Докато говореше, понякога потриваше едната си ръка. (Това е придвижване, с което човек се успокоява, като да се гали леко, когато е нервозен.) Друг път, до момента в който говорех аз, тя докосна ухото си. (Това подсказва, че не желае да чуе какво й се приказва.)
Започнах да разбирам за какво Ливия не получава заслуженото почитание на работа. Независимо какъв брой добре се оправят хората на работа, организациите не биха им поверили някаква власт, в случай че наподобяват неуверени и несигурни в себе си. За страдание, с дребните си неуверени жестове Ливия не изглеждаше като подобаваща за управителна позиция. Вече подозирах за какво висшите ръководители не са я повишили, тъй като аз също не можех да си я показва като човек отпред на динамичен екип.
Преуспелите хора, изключително ефикасните висшестоящи, употребяват необятни, огромни жестове. Минават тъкмо по средата на двойните порти, а не свити в единия край. По-бързо протягат ръка към нещо, без да се двоумят, и придвижванията им са с по-голям обсег спрямо по-малко уверените хора. С други думи, употребяват цялото си персонално пространство.
Какво съставлява персоналното пространство? Нали сте виждали по какъв начин децата вършат сапунени мехури? Е, представете си по какъв начин сте обгърнати в една такава транспарантна сфера. Служителите с по-ниско самочувствие се свиват в своите балони в опита си да наподобяват допустимо най-незабележими, съвсем като че ли не желаят никой да ги вижда. Докато уверените в себе си изпълват целия разполагаем мехур. Независимо дали са седнали или прави, възприемат властна поза, като заемат целия балон, който „ имат “.
Този инстинкт идва естествено на множеството примати. Когато една горила се пробва да покаже, че е царят на джунглата, тя се изправя на задни крайници, с цел да изпъкне. Разперва рамене, изпъчва гърди и разтваря крайници, като че ли споделя: „ Виж ме! Аз огромен. Аз мощен. Аз всесилен “. Може даже да се заудря по гърдите, последвано от вцепеняващ кръвта плач. За благополучие, хората не са толкоз демонстративни. (Е, най-малко множеството.) И въпреки всичко в осанката на всеки чиновник се следят забележими промени, когато човек се усеща мощен, кадърен и убеден. Всичко е по-широко.
Как можете да се приучите да разширите мащаба на придвижванията си вторично? Също като всеки различен физически табиет, значими са съзнателното изпитание и практиката. Колкото и необикновено да звучи, следната техника в действителност работи.
Малка ловкост № 3
Разширете персоналното си пространство
Още със ставането заран от леглото, се изправете хубаво, хванете длани и ги сключете над главата си, а след това издължете тялото си наляво и надясно. Изпънете ръце колкото можете, а след това ги залюлейте в огромни кръгове. Развъртете бедра, ритнете с крайници и ударете кроше във въздуха. Усетете всеки сантиметър от огромния транспарантен мехур край вас като свое владеене. Когато заемате повече персонално пространство, се изпълвате с убеденост да посрещнете всички провокации на деня.
Обаче не стига да вършиме това упражнение единствено един път сутринта. Намерете си място на работа, където никой няма да ви вижда, може би някоя празна стая или в коридора, в склада или пък извън зад постройката. Препоръчвам това упражнение изключително преди значими срещи, оценка на работата, среща с нов клиент или посрещането на каквато и да е стресова обстановка. Аз самата го върша преди всяка тирада, която експортирам, даже и единственото усамотено пространство, което мога да открия, да е кабинката в тоалетната. Приемете го като загрявка за триумфа!
Когато звънна, гласът й ме изненада прелестно. За разлика от мнозина, които желаят образование, нейният глас беше доста витален. Звучеше като извънреден експерт, който добре си е научил урока! Останах объркана. Защо търсеше помощ, когато уменията й за другарство изглеждаха отлични? Звучеше оживено, съобразително, прозорливо и като че ли имаше всички нужни за триумф качества. И все пак ми сподели:
– Творческият шеф в организацията увеличи няколко редактори, които са тук от по-малко време от мен, а аз в действителност имам вяра, че работата им не е чак толкоз впечатляваща.
Сега към този момент разсъни любознанието ми и й споделих, че в случай че в миналото има идване в Ню Йорк, бих желала да обядваме, без да й вземам комисионна. Тя имаше планувана командировка идния месец, тъй че си уредихме среща. Пристигнах по-рано в ресторанта и я изчаках вътре. Когато видях Ливия, елегантното й облекло ме впечатли и беше даже по-привлекателна онлайн, в сравнение с фотографията й в интернет. Поздравих я със сърдечно здрависване, само че с отчаяние открих, че нейната ръка беше отпусната. Тя смъкна палтото си и с леки придвижвания, съвсем извинително, го подаде на гардеробиера. Докато ме следваше до масата, изглеждаше скована, държеше ръцете си свити в скута, а когато посегна за салфетката, лактите й бяха напълно прибрани. Сякаш се опитваше да наподобява допустимо най-незабележима.
Макар и гласът й да беше все по този начин витален както по телефона, погледът й беше редуциран към покривката, като че ли я учеше. В един миг Ливия сложи едната си ръка на масата с длан надолу. (Отворените длани приказват за искреност и неприкритост.) Стойката й беше изключителна, само че вдървена. (Стегнатото тяло приказва за липса на еластичност в мисленето.) Тялото й не беше наклонено нито напред, нито обратно. (Ако се наклоните към някого по време на диалог, това показва интерес и вдъхновение. Наклонът обратно приказва за противоположното.) Един-два пъти Ливия скръсти ръце пред гърдите, като че ли й беше студено, само че ресторантът беше добре отопляван. (Скръстените ръце може да наподобяват като защитна позиция, даже като неподчинение.) Докато говореше, понякога потриваше едната си ръка. (Това е придвижване, с което човек се успокоява, като да се гали леко, когато е нервозен.) Друг път, до момента в който говорех аз, тя докосна ухото си. (Това подсказва, че не желае да чуе какво й се приказва.)
Започнах да разбирам за какво Ливия не получава заслуженото почитание на работа. Независимо какъв брой добре се оправят хората на работа, организациите не биха им поверили някаква власт, в случай че наподобяват неуверени и несигурни в себе си. За страдание, с дребните си неуверени жестове Ливия не изглеждаше като подобаваща за управителна позиция. Вече подозирах за какво висшите ръководители не са я повишили, тъй като аз също не можех да си я показва като човек отпред на динамичен екип.
Преуспелите хора, изключително ефикасните висшестоящи, употребяват необятни, огромни жестове. Минават тъкмо по средата на двойните порти, а не свити в единия край. По-бързо протягат ръка към нещо, без да се двоумят, и придвижванията им са с по-голям обсег спрямо по-малко уверените хора. С други думи, употребяват цялото си персонално пространство.
Какво съставлява персоналното пространство? Нали сте виждали по какъв начин децата вършат сапунени мехури? Е, представете си по какъв начин сте обгърнати в една такава транспарантна сфера. Служителите с по-ниско самочувствие се свиват в своите балони в опита си да наподобяват допустимо най-незабележими, съвсем като че ли не желаят никой да ги вижда. Докато уверените в себе си изпълват целия разполагаем мехур. Независимо дали са седнали или прави, възприемат властна поза, като заемат целия балон, който „ имат “.
Този инстинкт идва естествено на множеството примати. Когато една горила се пробва да покаже, че е царят на джунглата, тя се изправя на задни крайници, с цел да изпъкне. Разперва рамене, изпъчва гърди и разтваря крайници, като че ли споделя: „ Виж ме! Аз огромен. Аз мощен. Аз всесилен “. Може даже да се заудря по гърдите, последвано от вцепеняващ кръвта плач. За благополучие, хората не са толкоз демонстративни. (Е, най-малко множеството.) И въпреки всичко в осанката на всеки чиновник се следят забележими промени, когато човек се усеща мощен, кадърен и убеден. Всичко е по-широко.
Как можете да се приучите да разширите мащаба на придвижванията си вторично? Също като всеки различен физически табиет, значими са съзнателното изпитание и практиката. Колкото и необикновено да звучи, следната техника в действителност работи.
Малка ловкост № 3
Разширете персоналното си пространство
Още със ставането заран от леглото, се изправете хубаво, хванете длани и ги сключете над главата си, а след това издължете тялото си наляво и надясно. Изпънете ръце колкото можете, а след това ги залюлейте в огромни кръгове. Развъртете бедра, ритнете с крайници и ударете кроше във въздуха. Усетете всеки сантиметър от огромния транспарантен мехур край вас като свое владеене. Когато заемате повече персонално пространство, се изпълвате с убеденост да посрещнете всички провокации на деня.
Обаче не стига да вършиме това упражнение единствено един път сутринта. Намерете си място на работа, където никой няма да ви вижда, може би някоя празна стая или в коридора, в склада или пък извън зад постройката. Препоръчвам това упражнение изключително преди значими срещи, оценка на работата, среща с нов клиент или посрещането на каквато и да е стресова обстановка. Аз самата го върша преди всяка тирада, която експортирам, даже и единственото усамотено пространство, което мога да открия, да е кабинката в тоалетната. Приемете го като загрявка за триумфа!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ