Джордж Фридман: Ново командване за същата война
Преди няколко дни съветският президент Владимир Путин реши да смени военния пълководец, отговарящ за войната в Украйна, с военачалник Сергей Суровикин и по този метод да промени военната просвета на самия спор. Това беше значим ход, само че не безусловно заради аргументите, предлагани от множеството медии. Той пристигна, откакто Украйна, въоръжена най-вече от Съединените щати, беше иззела самодейността на украинското полесражение. Доверието към Путин беше застрашено даже измежду видимо провоенно настроените детайли, които в този момент започнаха да подлагат на критика представянето му.
Произходът на рецензията е значим. Един от най-гръмогласните критици на съветската тактика в Украйна е Рамзан Кадиров, дълготраен функционер на Путин, който по негово разпореждане употребява изключителна свирепост, с цел да държи под надзор въстанието в Чечения. И Кадиров, и Путин се бяха заели да спрат раздробяването на Русия и да възстановят това, което може да бъде възобновено. Кадиров поддържа нахлуването в Украйна, само че беше ужасяващ от слабостта, която сподели съветската войска, изключително нейното висше командване. От негова позиция беше нужна безмилостна интервенция против украинската общност и войска - с други думи, война от чеченски вид. Така че ето, че един правилен съдружник на Путин обществено порица некомпетентността и мекушавостта на съветската войска, единствено с цел да бъде назначен нов пълководец.
Командирите, които наподобяват добре по време на учения и щабни срещи, от време на време се провалят в борба. Понякога промяната на командира, без значение от събитията, е от решаващо значение. Това се случва непрекъснато. От известно време насам е ясно, че военният проект на Русия е сбъркан през цялото време. Новият боен проект изисква ново командване. Новият пълководец неотложно подреди да се извърши обстрел с ракети, ориентирани към Украйна.
Джордж Фридман
Войната се състои в това да се пречупи волята на съперника да се съпротивлява; безмилостното нахлуване, при което всичко се преглежда като допустима цел, е първата стъпка. Втората стъпка е да се изясни на съветските бойци, че са изправени пред изключителна заплаха от личната си страна, в случай че не се оправят на бойното поле. Моралът и мотивацията са значими, само че те не правят работа, в случай че армията е зле оборудвана или бойците ѝ са зле подготвени. Тогава изстрелването на ракети алармира за това, което ни чака в бъдеще, само че това бъдеще няма да пристигна единствено, в случай че бойците се опасяват от своите командири. То идва с положително образование на всички равнища, с подобаващи оръжия и други принадлежности на актуалната война. Изпълнението на двете изисква време. Един уместно набелязан ракетен обстрел оказва помощ ненапълно в това отношение.
За да се завоюва повече време, офанзивата от периферията би помогнала още повече. Има сведения за съветски сили в Беларус да вземем за пример и клюки, че беларуската войска се готви за война. Ако това е правилно, нахлуване на юг от Беларус може да завоюва време. Това би принудило Украйна да се пази на различен фронт и би заплашило украинската линия за доставки от Полша. Разбира се, това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Не е ясно дали Беларус е способна да води война с висок интензитет, а самият акт на въвеждане на съветски войски там е сложен.
Периферна офанзива може да е била допустима преди украинската войска да стане боеспособна и преди Съединени американски щати да стартират всеобщо да доставят оръжия на Киев. По същия метод можеше да бъде вероятен и кротичък контракт - т.е., в случай че някой се интересуваше съществено от него. Нищо от това не е допустимо, когато Русия е слаба по личните си стандарти. Ракетният обстрел, в комбиниране с възобновената съветска войска, евентуално има за цел да сътвори лостове за въздействие на Русия там, където такива не са съществували. Изумената жестокост на новия пълководец теоретично би могла да сътвори основа за съглашение.
В последна сметка Съединени американски щати управляват хода на войната в Украйна и затова Украйна е пленник на американските ползи. Но защото залогът е животът на Украйна, тя има ограничаване за това какъв брой дълго и какъв брой интензивно ще води войната. Американската цел е да задържи съветските сили допустимо най-далеч на изток, надалеч от НАТО. Руската цел е да си върне цяла Украйна. Така че напредъкът в една или друга посока в този спор зависи до известна степен от това какъв брой надеждни са новите съветски военни водачи и по какъв начин могат да стимулират съществуващите войски, до момента в който построяват нови сили напролет. Дотогава те би трябвало да покажат, че бойците, които към този момент са там, би трябвало да се вземат насериозно и че по-лошото може би занапред следва. Те би трябвало да сплашат украинците и американците. Следващият път рецензията на някой като Кадиров може да не е задоволителна. Производството на оръжия е в основата на тази война, а Съединени американски щати преобладават в производството. Ако Русия не може бързо да се изравни с него, тя би трябвало да направи някои отстъпки, може би огромни. Това е бойният проблем, пред който е изправено новото командване. /БГНЕС
-----------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Произходът на рецензията е значим. Един от най-гръмогласните критици на съветската тактика в Украйна е Рамзан Кадиров, дълготраен функционер на Путин, който по негово разпореждане употребява изключителна свирепост, с цел да държи под надзор въстанието в Чечения. И Кадиров, и Путин се бяха заели да спрат раздробяването на Русия и да възстановят това, което може да бъде възобновено. Кадиров поддържа нахлуването в Украйна, само че беше ужасяващ от слабостта, която сподели съветската войска, изключително нейното висше командване. От негова позиция беше нужна безмилостна интервенция против украинската общност и войска - с други думи, война от чеченски вид. Така че ето, че един правилен съдружник на Путин обществено порица некомпетентността и мекушавостта на съветската войска, единствено с цел да бъде назначен нов пълководец.
Командирите, които наподобяват добре по време на учения и щабни срещи, от време на време се провалят в борба. Понякога промяната на командира, без значение от събитията, е от решаващо значение. Това се случва непрекъснато. От известно време насам е ясно, че военният проект на Русия е сбъркан през цялото време. Новият боен проект изисква ново командване. Новият пълководец неотложно подреди да се извърши обстрел с ракети, ориентирани към Украйна.
Джордж Фридман
Войната се състои в това да се пречупи волята на съперника да се съпротивлява; безмилостното нахлуване, при което всичко се преглежда като допустима цел, е първата стъпка. Втората стъпка е да се изясни на съветските бойци, че са изправени пред изключителна заплаха от личната си страна, в случай че не се оправят на бойното поле. Моралът и мотивацията са значими, само че те не правят работа, в случай че армията е зле оборудвана или бойците ѝ са зле подготвени. Тогава изстрелването на ракети алармира за това, което ни чака в бъдеще, само че това бъдеще няма да пристигна единствено, в случай че бойците се опасяват от своите командири. То идва с положително образование на всички равнища, с подобаващи оръжия и други принадлежности на актуалната война. Изпълнението на двете изисква време. Един уместно набелязан ракетен обстрел оказва помощ ненапълно в това отношение.
За да се завоюва повече време, офанзивата от периферията би помогнала още повече. Има сведения за съветски сили в Беларус да вземем за пример и клюки, че беларуската войска се готви за война. Ако това е правилно, нахлуване на юг от Беларус може да завоюва време. Това би принудило Украйна да се пази на различен фронт и би заплашило украинската линия за доставки от Полша. Разбира се, това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Не е ясно дали Беларус е способна да води война с висок интензитет, а самият акт на въвеждане на съветски войски там е сложен.
Периферна офанзива може да е била допустима преди украинската войска да стане боеспособна и преди Съединени американски щати да стартират всеобщо да доставят оръжия на Киев. По същия метод можеше да бъде вероятен и кротичък контракт - т.е., в случай че някой се интересуваше съществено от него. Нищо от това не е допустимо, когато Русия е слаба по личните си стандарти. Ракетният обстрел, в комбиниране с възобновената съветска войска, евентуално има за цел да сътвори лостове за въздействие на Русия там, където такива не са съществували. Изумената жестокост на новия пълководец теоретично би могла да сътвори основа за съглашение.
В последна сметка Съединени американски щати управляват хода на войната в Украйна и затова Украйна е пленник на американските ползи. Но защото залогът е животът на Украйна, тя има ограничаване за това какъв брой дълго и какъв брой интензивно ще води войната. Американската цел е да задържи съветските сили допустимо най-далеч на изток, надалеч от НАТО. Руската цел е да си върне цяла Украйна. Така че напредъкът в една или друга посока в този спор зависи до известна степен от това какъв брой надеждни са новите съветски военни водачи и по какъв начин могат да стимулират съществуващите войски, до момента в който построяват нови сили напролет. Дотогава те би трябвало да покажат, че бойците, които към този момент са там, би трябвало да се вземат насериозно и че по-лошото може би занапред следва. Те би трябвало да сплашат украинците и американците. Следващият път рецензията на някой като Кадиров може да не е задоволителна. Производството на оръжия е в основата на тази война, а Съединени американски щати преобладават в производството. Ако Русия не може бързо да се изравни с него, тя би трябвало да направи някои отстъпки, може би огромни. Това е бойният проблем, пред който е изправено новото командване. /БГНЕС
-----------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ