Преди месец Юбер дьо Живанши навърши 90 години. Той е

Преди месец Юбер дьо Живанши навърши 90 години. Той е последният жив дизайнер от една ера, която през днешния ден е единствено далечна легенда. Време, в което за всяка парижанка от пръв взор е било ясно дали се облича при Диор, при Баленсиага, при Коко или при Живанши. Именно за това споделя дизайнерът във кино лентата. " Юбер дьо Живанши, висшата мода като орис " е документален филм, юридически през 2014 година във връзка ретроспективната галерия на Живанши в Испания. Макар да продължава да работи понякога като съветник и да се разпорежда персонално с голямата си сбирка и списък, Живанши е обичайно загадъчен за своята работа и персонален живот. Дори и тук, във кино лентата, множеството откровения са от неговите близки сътрудници и помощници, до момента в който дизайнерът е пределно сбит и непретенциозен.

Останал без татко на двегодишна възраст, Живанши израства заобиколен от дами и техните фешън списания, от които скрито или очевидно копира модели. На 17 години той отива в Париж с една директория със скици и се насочва право към ателието на. Дори в онази ера на подем на висшата мода е ясно – има единствено един Баленсиага, а другите са просто всички останали. Във кино лентата Живанши цитира своя другар Кристиан Диор: " Ние вършим с платовете каквото можем, Баленсиага прави каквото си изиска ". Известен със своята мистериозност и сложен темперамент, Баленсиага не приема безусловно никого, тъй че младият Живанши си потегля отчаян. Следва стаж при Жак Фат, по-късно при Скиапарели и Диор. През 1954 година Живанши открива своята фешън къща. Останалото е история.

Филмът се стопира на другарството на Живанши с – една огромна обич, въпреки и платоническа. Също по този начин и на правилните му клиентки, измежду които принцеси, актриси и авторитетни съпруги. Сред тях се откроява. Както е признато по това време, богатите клиентки на Живанши си купуват по 80-100 модела на сезон. Той шие облекла, които дамата може да носи през целия ден, единствено вечерта сменя пантофките си с обувки на токчета.

Но доста по-забележителна е връзката му с ателието, с дамите, които работят за него. Живанши е идеалният началник – неговите шивачки го обожават, те са подготвени да работят непрекъснато, с цел да изпълнят всичките му хрумвания. Най-близките му сътруднички са с него повече от 40 години. Подобна честност постоянно е знак за същинска човещина. На последното си ревю Живанши излиза да се поклони дружно с 60 шивачки – до една с бели престилки, той също.

Това не е филм за модата, а за един човек в модата – великодушен, умен и изтънчен. Днес модата е друга, хората в нея – също.