Съвети за славата: Писмото на Франк Синатра до Джордж Майкъл
Преди малко повече от 30 години Джордж Майкъл дава изявление пред списание Los Angeles Times’ Calendar. Броят излиза през септември 1990 година, а в него Майкъл, тогава единствено на 27 години, разисква възходящото си отчаяние от интернационалната популярност. След изявлението именитият артист, артист и притежател на „ Оскар “ Франк Синатра, който по това време е на 74 години, изпраща отворено писмо до списанието и до Джордж Майкъл. Ето какво гласи то:
9 септември, 1990
Скъпи другари,
Когато видях корицата с Джордж Майкъл и заглавието “Колебанията на поп звездата ”, първото, което ми хрумна, беше какъв брой би трябвало да е признателен на Господ всеки ден, тъй като се разсънва и има всичко. По този метод бихме станали двама, които благодарим на Бог всяка заран.
Не разбирам мъж, който живее “с вярата да понижи мощта на славата си ”. Та това е дете, което е мечтало да бъде поп звезда още когато е било на 7 години. И в този момент, когато е страховит реализатор и създател на песни на 27, той желае да се откаже от това, за което милиони надарени младежи по целия свят биха простреляли баба – единствено една парченце от това, за което той се оплаква.
Хайде, Джордж, отпусни се. Разпери криле, с цел да изтупаш застоелия прахуляк от тях и дано те понесат към Луната, която желаеш. Бъди признателен, че носиш със себе си товар, който всички ние носим още от тези далечни безсънни нощи, в които сме заспивали в рейса и сме помагали на водача да разтовари музикалните принадлежности.
И да не приказваме повече за „ нещастието на славата “.
Трагедията на славата е, когато никой не се появява и пееш на чистачката в някоя празна зала, която не е виждала фен от нощта на Свети Суитин. Ти даже не би трябвало да се тревожиш за това. Стоиш на върха на висока стълба, наречена „ Слава “, с помощта на почитателите, които бяха там, когато ти е било самотно.
Талантът не би трябвало да се пилее.
Тези, които го имат, а ти явно го имаш, или днешната корица щеше да е за Руди Вали… Та тези, които имат гений, би трябвало да го прегърнат, да го одобряват, да го подхранват и да го споделят, с цел да не им бъде лишен толкоз бързо, колкото е бил даден.
Повярвай ми. Бил съм там.
Франк Синатра
Едит Пиаф и Марсел Сердан – животът в розово
https://momichetata.com//media/thumbs/202012/115252/1140x650.jpg?t=1608308013
9 септември, 1990
Скъпи другари,
Когато видях корицата с Джордж Майкъл и заглавието “Колебанията на поп звездата ”, първото, което ми хрумна, беше какъв брой би трябвало да е признателен на Господ всеки ден, тъй като се разсънва и има всичко. По този метод бихме станали двама, които благодарим на Бог всяка заран.
Не разбирам мъж, който живее “с вярата да понижи мощта на славата си ”. Та това е дете, което е мечтало да бъде поп звезда още когато е било на 7 години. И в този момент, когато е страховит реализатор и създател на песни на 27, той желае да се откаже от това, за което милиони надарени младежи по целия свят биха простреляли баба – единствено една парченце от това, за което той се оплаква.
Хайде, Джордж, отпусни се. Разпери криле, с цел да изтупаш застоелия прахуляк от тях и дано те понесат към Луната, която желаеш. Бъди признателен, че носиш със себе си товар, който всички ние носим още от тези далечни безсънни нощи, в които сме заспивали в рейса и сме помагали на водача да разтовари музикалните принадлежности.
И да не приказваме повече за „ нещастието на славата “.
Трагедията на славата е, когато никой не се появява и пееш на чистачката в някоя празна зала, която не е виждала фен от нощта на Свети Суитин. Ти даже не би трябвало да се тревожиш за това. Стоиш на върха на висока стълба, наречена „ Слава “, с помощта на почитателите, които бяха там, когато ти е било самотно.
Талантът не би трябвало да се пилее.
Тези, които го имат, а ти явно го имаш, или днешната корица щеше да е за Руди Вали… Та тези, които имат гений, би трябвало да го прегърнат, да го одобряват, да го подхранват и да го споделят, с цел да не им бъде лишен толкоз бързо, колкото е бил даден.
Повярвай ми. Бил съм там.
Франк Синатра
Едит Пиаф и Марсел Сердан – животът в розово
https://momichetata.com//media/thumbs/202012/115252/1140x650.jpg?t=1608308013
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ