Преди и след 1989 година: Отношението към децата с увреждания

Преди и след 1989-a: Отношението към децата с увреждания в домове

Преди и след 1989 година: Отношението към децата с увреждания в домове Тормоз, побоища, отношение с комплексиращи последици за децата с увреждания - по този начин е изглеждала огромна част от действителността в профилираните институции за деца у нас в близкото минало. Обслужващият личен състав в тях не е бил квалифициран да работи с деца, които имат физически увреждания или умствена назадничавост, а някои са показвали всекидневно на децата, че са " второ качество " хора. Доказателство за това са историите на пълнолетни към този момент хора с увреждания, които макар неуредиците от това време, считат, че през днешния ден грижата за инвалидите в България е занижена.

" И от личния състав, и от огромните момчета, без причина те удариха мощно в главата и те повредиха. И аз съм получил такива...., през вчерашния ден ми стана доста неприятно, световъртежи... и заран отново ", споделя Иво, който е оставен в институция след раждането си. На 3 години отива в дом за деца с умствена назадничавост, където постоянно става обект на побой. Вижда и по какъв начин други момчета от вкъщи са унизени, а лежащо болните деца биват нагрубявани, по тази причина че имат потребност от грижа.

Подобна история споделя и Нели, която е живяла в дома за деца с физически увреждания в Луковит. Тя става очевидец на обстановка, в която санитарка постанова дете от детската градина с чехлите по главата, тъй като е поискало да пие вода по време на следобедния сън. И макар че Нели има доста хубави мемоари от живота си в дома, споделя, че това е развило и много комплекси у нея: " Отношението на личния състав към нас като почтени, равностойни хора, усещаше се едно не неуважение, само че отношение като към второ качество хора. Тоест " ние тук се грижим за вас, само че попадайки в света след това, вие няма да можете да постигнете нищо ".