Людмил Работов за предстоящите протести на земеделците: Искаме дългосрочни правила, по които да работим
Преди дни българските фермери оповестиха подготвеност за ефикасни протестни дейности от 6 февруари /вторник/, в случай че до края на тази седмица не бъде извършена контрактуваната среща с изпълнителната власт, на която да бъдат признати настояванията на земеделските производители, с които ще се реши бъдещето на родното земеделие. Днес стана ясно, че земеделците са получили покана за среща, която ще се състои в неделя, от 13 часа в Министерски съвет.
Интервю на " Фокус " с Людмил Работов - член на УС на НАЗ.
Г-н Работов, имате среща с премиера Николай Денков и представители на държавното управление в неделя? Какво ще стане, в случай че те не отговорят на настояванията ви, ще протестирате ли?
Да, в случай че не се изпълнят настояванията във връзка с декларацията, с ясно написани периоди и дати за осъществяване. Ние разбираме, че това не може да стане с магическа пръчка от днеска за на следващия ден, само че в случай че има заложени ясно написани дати за осъществяване на всички претенции, които сме заложили в декларацията, надлежно и политическа отговорност от останалите водачи на политическите празненство, бихме склонили да отменим протестната подготвеност, която имаме за шести.
Имате ли някакъв период, който вероятно ще им дадете?
Безсрочно, до момента в който не ни изпълнят настояванията.
Да. Но по този начин могат да го протакат още две години.
Надяваме се, че ще изтърпи обществото, популацията и това, че ще би трябвало да се създава въпреки всичко храна. Защото това си е национална сигурност и суверенитет на страната. То без храна вие знаете, че си оставаме подвластни.
Кое е главното, поради което ескалира вашето неодобрение, най-основното?
Правилата в земеделието. Нямаме безусловно никаква политика във връзка с дълготрайни правила, по които ние би трябвало да работим, с цел да може нашият труд да се отразява и да е потребен и на нашите стопанства, и на нашите служащи, и на нашите региони, където работим, тъй като имаме и обществена активност, и като цяло на България. Защото в края на краищата ние произвеждаме първични материали, които служат за храна на хората и животните.
И какви съответно правила желаете?
Първо, желаеме да ни включат в тази помощ, която е неотложна, за помощта за Украйна, за стопанствата, тъй като знаете какъв брой доста предходната година бяхме на загуба във връзка с добивите, сушата и цените. Всичко това рефлектира върху рентабилността на стопанствата и безусловно всички стопанства са на минус, те са на загуба. Сега би трябвало да компенсират с тия наши претенции към 20 лв. на декар част от нашите загуби, тъй като нашите загуби сега се пресмятат на към 30-40-50 лв., според от културите и технологиите на развъждане, нали, и на превалявания и валежи в другите региони на България. Също по този начин желаеме и законодателна самодейност във връзка с споразуменията от член 37 в наемните контракти, арендните контракти, дългогодишното подписване на контракти с арендодателите, с цел да може всеки един от нас да прави някаква системност на произвеждане, даже и диверсификация на културите. Нужно е да имаме един по-дългосрочен интервал на сигурност на прилагане на земята, в това число и вложения в напояването, тъй като виждаме, че без напояване няма по какъв начин. При тези климатични условия, които се основават от година на година, трайното засушаване, всичко това оказва отрицателно въздействие върху целия селскостопански бранш. Съответно, ние сме директно подвластни от природата какво ще ни сервира като изненади и вероятно културите, които по този начин или другояче отглеждаме. Те са директно подвластни от изискванията на страната. Също по този начин, по този метод наложително би трябвало да желаеме някакъв надзор върху признатия Закон за либерализация на пазарите в Европа във връзка с фермерските артикули, би трябвало да имаме надзор на вноса, би трябвало да имаме някакви бариери, които действително да лимитират и да запазят реализацията на българското произвеждане.
А във връзка с Зелената договорка?
То се подразбира. Зелената договорка виждаме, че и ние, и в цяла Европа, нещата, които са заложени като осъществяване, са извънредно неосъществими, тъй като не стига че е този невисок марж на потребление на земята като приходи на земеделците, а действително видяно ние не можем да донесем никаква облага. В края на краищата всеки собственик се бори за някаква облага, с цел да може да е доходоносен.
Видях, че във вашата декларация написа, че към този момент има банкрути на земеделци. Има ли доста?
За страдание има. Знаете, че при тия нови условията във връзка с заявките за използването на земеделските земи и дотациите, новите правила там във връзка с мониторинга, доста дребни земеделци бяха отрязани и те действително не получиха субсидиране в края на декември 2023 година. И всичко това рефлектира върху тяхната доходност, тяхното опазване, задълженията, които имат към снабдители, препарати, торове, семена и горива. И се оказва, че те не са рентабилни, действително отиват към банкрути.
Казахте, че би трябвало да се регламентира вносът. Наистина, тук се вижда ужасно доста импорт на непозната продукция. Какво по-конкретно желаете да кажете с това, какво тъкмо желаете да бъде регламентирано? Имате ли концепция по какъв начин може да стане това?
Ами би трябвало да се направи разбор на пазара, от какви артикули действително имаме потребност. Тия артикули, които се създават в България, приказвам тук, освен за нашето произвеждане, като зърнопроизводство, имам поради: ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, останалите всички животни, и зеленчуци, овощари, те няма действително къде да си осъществят продукцията, тъй като всеобщо се вкарва от Турция, Гърция продукция, която се предлага по огромните хранителни вериги.
Та дори и от по-далеч се вкарва, и от Испания, от Чили.
Отвсякъде другаде, а пък вие знаете, че ние имаме благоприятни условия за развъждане на култури, стига да се съобразим с това, че малко или доста фактор, който е определящ за зеленчукопроизводство и овощарството, е преди всичко реализацията и преработката. Но фактически, мога да допълня, на второ място са работната ръка, и на трето място е поливането. Но едното без другото не може. Върху тези три неща би трябвало да концентрира страната и да намерят метод, с цел да може да се реализира това като единица ограничения, които би трябвало да се вземат, и да тръгне родно произвеждане на храни.
Вие по какъв начин вислите, какво би трябвало да се задели за вас от националния бюджет за подкрепяне?
Около 500 милиона лв.. Искам да кажа, че да, цифрата е стряскаща, обществото го приема, че от бюджета тия пари ще изчезнат. Но действително видяно, в случай че ги разпределим тези пари на 28 000 дка земя, която е заета с тия култури, ще видите, че се падат дори и под 20 лв. на декар.
Което е нищо.
Да, което е нищо в съпоставяне със загубите, които имаме от 40-50 лв. на декар.
Дори и поетапно да може да се направи, дето се споделя, това финансиране, отново би било добре. Нали по този начин?
Това е въпрос на сделка с държавното управление на срещата, която следва на следващия ден.
Ами добре, ще следим. Дано да не се стигне до митинги отново.
Ами, дай Боже, да има съгласие, разсъдък и мъдрост най-много в ръководещите.
Интервю на " Фокус " с Людмил Работов - член на УС на НАЗ.
Г-н Работов, имате среща с премиера Николай Денков и представители на държавното управление в неделя? Какво ще стане, в случай че те не отговорят на настояванията ви, ще протестирате ли?
Да, в случай че не се изпълнят настояванията във връзка с декларацията, с ясно написани периоди и дати за осъществяване. Ние разбираме, че това не може да стане с магическа пръчка от днеска за на следващия ден, само че в случай че има заложени ясно написани дати за осъществяване на всички претенции, които сме заложили в декларацията, надлежно и политическа отговорност от останалите водачи на политическите празненство, бихме склонили да отменим протестната подготвеност, която имаме за шести.
Имате ли някакъв период, който вероятно ще им дадете?
Безсрочно, до момента в който не ни изпълнят настояванията.
Да. Но по този начин могат да го протакат още две години.
Надяваме се, че ще изтърпи обществото, популацията и това, че ще би трябвало да се създава въпреки всичко храна. Защото това си е национална сигурност и суверенитет на страната. То без храна вие знаете, че си оставаме подвластни.
Кое е главното, поради което ескалира вашето неодобрение, най-основното?
Правилата в земеделието. Нямаме безусловно никаква политика във връзка с дълготрайни правила, по които ние би трябвало да работим, с цел да може нашият труд да се отразява и да е потребен и на нашите стопанства, и на нашите служащи, и на нашите региони, където работим, тъй като имаме и обществена активност, и като цяло на България. Защото в края на краищата ние произвеждаме първични материали, които служат за храна на хората и животните.
И какви съответно правила желаете?
Първо, желаеме да ни включат в тази помощ, която е неотложна, за помощта за Украйна, за стопанствата, тъй като знаете какъв брой доста предходната година бяхме на загуба във връзка с добивите, сушата и цените. Всичко това рефлектира върху рентабилността на стопанствата и безусловно всички стопанства са на минус, те са на загуба. Сега би трябвало да компенсират с тия наши претенции към 20 лв. на декар част от нашите загуби, тъй като нашите загуби сега се пресмятат на към 30-40-50 лв., според от културите и технологиите на развъждане, нали, и на превалявания и валежи в другите региони на България. Също по този начин желаеме и законодателна самодейност във връзка с споразуменията от член 37 в наемните контракти, арендните контракти, дългогодишното подписване на контракти с арендодателите, с цел да може всеки един от нас да прави някаква системност на произвеждане, даже и диверсификация на културите. Нужно е да имаме един по-дългосрочен интервал на сигурност на прилагане на земята, в това число и вложения в напояването, тъй като виждаме, че без напояване няма по какъв начин. При тези климатични условия, които се основават от година на година, трайното засушаване, всичко това оказва отрицателно въздействие върху целия селскостопански бранш. Съответно, ние сме директно подвластни от природата какво ще ни сервира като изненади и вероятно културите, които по този начин или другояче отглеждаме. Те са директно подвластни от изискванията на страната. Също по този начин, по този метод наложително би трябвало да желаеме някакъв надзор върху признатия Закон за либерализация на пазарите в Европа във връзка с фермерските артикули, би трябвало да имаме надзор на вноса, би трябвало да имаме някакви бариери, които действително да лимитират и да запазят реализацията на българското произвеждане.
А във връзка с Зелената договорка?
То се подразбира. Зелената договорка виждаме, че и ние, и в цяла Европа, нещата, които са заложени като осъществяване, са извънредно неосъществими, тъй като не стига че е този невисок марж на потребление на земята като приходи на земеделците, а действително видяно ние не можем да донесем никаква облага. В края на краищата всеки собственик се бори за някаква облага, с цел да може да е доходоносен.
Видях, че във вашата декларация написа, че към този момент има банкрути на земеделци. Има ли доста?
За страдание има. Знаете, че при тия нови условията във връзка с заявките за използването на земеделските земи и дотациите, новите правила там във връзка с мониторинга, доста дребни земеделци бяха отрязани и те действително не получиха субсидиране в края на декември 2023 година. И всичко това рефлектира върху тяхната доходност, тяхното опазване, задълженията, които имат към снабдители, препарати, торове, семена и горива. И се оказва, че те не са рентабилни, действително отиват към банкрути.
Казахте, че би трябвало да се регламентира вносът. Наистина, тук се вижда ужасно доста импорт на непозната продукция. Какво по-конкретно желаете да кажете с това, какво тъкмо желаете да бъде регламентирано? Имате ли концепция по какъв начин може да стане това?
Ами би трябвало да се направи разбор на пазара, от какви артикули действително имаме потребност. Тия артикули, които се създават в България, приказвам тук, освен за нашето произвеждане, като зърнопроизводство, имам поради: ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, останалите всички животни, и зеленчуци, овощари, те няма действително къде да си осъществят продукцията, тъй като всеобщо се вкарва от Турция, Гърция продукция, която се предлага по огромните хранителни вериги.
Та дори и от по-далеч се вкарва, и от Испания, от Чили.
Отвсякъде другаде, а пък вие знаете, че ние имаме благоприятни условия за развъждане на култури, стига да се съобразим с това, че малко или доста фактор, който е определящ за зеленчукопроизводство и овощарството, е преди всичко реализацията и преработката. Но фактически, мога да допълня, на второ място са работната ръка, и на трето място е поливането. Но едното без другото не може. Върху тези три неща би трябвало да концентрира страната и да намерят метод, с цел да може да се реализира това като единица ограничения, които би трябвало да се вземат, и да тръгне родно произвеждане на храни.
Вие по какъв начин вислите, какво би трябвало да се задели за вас от националния бюджет за подкрепяне?
Около 500 милиона лв.. Искам да кажа, че да, цифрата е стряскаща, обществото го приема, че от бюджета тия пари ще изчезнат. Но действително видяно, в случай че ги разпределим тези пари на 28 000 дка земя, която е заета с тия култури, ще видите, че се падат дори и под 20 лв. на декар.
Което е нищо.
Да, което е нищо в съпоставяне със загубите, които имаме от 40-50 лв. на декар.
Дори и поетапно да може да се направи, дето се споделя, това финансиране, отново би било добре. Нали по този начин?
Това е въпрос на сделка с държавното управление на срещата, която следва на следващия ден.
Ами добре, ще следим. Дано да не се стигне до митинги отново.
Ами, дай Боже, да има съгласие, разсъдък и мъдрост най-много в ръководещите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ