„Изневерявала съм на всеки един мъж в живота си и не съжалявам“
Преди да ме намразите за всяка написана дума, може би с цел да ви ядосам още повече, желая да ви призная нещо: в никакъв случай не съм усещала подобен приток на адреналин през целия ми живот . През първите ни две години като двойка с партньора ми правихме секс всеки ден, от време на време по няколко пъти дневно. И по този начин до една гореща и влажна юнска нощ, когато осъзнах, че бяхме понижили темпото – не напълно, само че задоволително, че да изпитам неоправдателния му взор върху себе си, преди да ми каже точния брой дни, които е отчел като „ изсъхнал интервал “. За протокола, бях на 21.
Реших, че казусът е в мен. Мислех си: „ Та това са ти най-буйните години! Нещо не ти е наред. “ Дори бях решена да потърся професионална помощ от терапевт, който да ме „ излекува “. По това време изобщо не ми хрумна, че нямам предпочитание да върша секс с колегата ми, тъй като към този момент не желая да бъда с него. Защото думите: „ Ти наясно ли си, че не сме правили секс от Х дни? “ ми прозвучаха по-скоро като опасност, в сравнение с като угриженост . По това време към момента не знаех и разликата сред обичта и навика. Но, несъмнено, това не е опрощение да лъжеш някого, че го обичаш.
ТАРО ХОРОСКОП 2023 за всяка зодия: вижте какво демонстрират картите за новата година! На фокус
Изневярата е едно огромно НЕ, една възбрана, украсена с мигаща алена светлина, едно от дребното неща, за които множеството хора по света мога да се съгласят, че е нещо доста неприятно. Това е СКАН-ДАЛ с основни букви. Нещо, за което безусловно ви би трябвало мощта на Бионсе, с цел да простите. Повярвайте ми, знам: един от моите родители аргументи това на другия и това е повода те към този момент да не са дружно.
И въпреки всичко, до момента в който съм наясно с цялата тази информация, изневерих и на трите си съществени гаджета. Не съм изцяло морално банкрутирала и не се усещам зле, че се е наложило да неистина, макар че лъжите ми устояха не повече от седмица, преди публично да приключа с всеки един от тях. И не скърбя.
Всеки един от тези мъже ме научи на нещо ново, с всеки имах разнообразни прекарвания и всеки ми оказа помощ да открия важни неща за себе си, за които не подозирах, че се крият под обвивката на моето нежно 20-и-малко-годишно тяло.
Освен че ми сподели, че връзката, в която съм, не ме удовлетворява, първата ми невярност потвърди, че сексуалността ми не е „ счупена “. Почувствах се свободна и дива, почувствах се по този начин, като че ли свестявам се, а да притисна своето тяло към нечие друго в този миг ми се струваше като най-прекрасното и най-естественото нещо на света. Ако не бях претърпяла всичко това, евентуално нищо на света нямаше да ме накара да събера сили и да си потегли от токсичната връзка, която ме правеше толкоз нещастна и недооценена.
Изневярата не е тежко закононарушение. Особено когато си млад и към момента се учиш да разчиташ сигналите на сърцето и тялото си. Мисля си за моите баба и дядо, които са на 80 години и към момента са щастливо женени – когато ми описват за ранните си години и началото на връзката им, си мисля какъв брой по-спокойни са били времената тогава в съпоставяне със в този момент, какъв брой по-лесно е било да бъдеш принципен. Но както и да е.
Втората ми връзка вървеше добре. Бях влюбена. Ама в действителност. Сексът обаче не вървеше. С месеци. Тогава си споделих: „ Ами, за нас, дамите, това не е кой знае какъв проблем “. И по този начин, една вечер, когато бях на студентско празненство без колегата ми, прекарах часове в танци и смях и усетих по какъв начин температурата вътре в мен се повишава. Чувствах по какъв начин всяко място по тялото ми, което някой докосваше несъзнателно, се жигосваше от невидима топлота. Като отпечатъци върху изпотено стъкло. Обзе ме неспокойствие. Дълбоко в себе си осъзнах, че нуждая се от повече.
Edna предлага Подаръкът, който всяка майка заслужава за 8-ми март
В онази вечер целунах различен мъж. Този миг продължи едвам няколко секунди. Веднага изпитах непреодолима виновност. Почувствах се омърсена, засрамена, недостойна. Изведнъж всички заръки от детството ми за целомъдрието, за това, че „ девойките би трябвало да бъдат положителни и скромни “, да внимавам „ да не уплаша момчетата с характера си “, да се стремя да бъда „ покорна стопанка “, излязоха на повърхността, с цел да срутен цялата ми самокритика. За благополучие, тогава открих добър слушател, който ме поддържа и подходи със състрадание. Убеди ме, че не съм позор за рода си и за всички дами по света. И по този начин, в крайна сметка всеки получи своя благополучен край – аз започнах изначало, а тогавашният ми другар се освободи от погрешен сътрудник.
След раздялата ни плаках всеки ден в продължение на месец, подвигнах температура, имах нарушен хормонален баланс. Тялото ми безусловно се разболя от злощастие. Да, знам, че нагоре написах, че не скърбя за нито една своя невярност, само че не мога и да укривам, че всичко това ме е предиздвикало да се усещам прелестно. Чувството за виновност е като проказа, която последователно се разраства, до момента в който не те трансформира в прочувствено зомби. И въпреки всичко, съжалението и виновността са две разнообразни усеща и ние, като възрастни хора, които претендираме за фундаментална прочувствена зрялост, би трябвало да ги разграничаваме.
Наскоро попаднах на един забавен откъс от разказ на Брит Бенет: „ Най-важните събития в живота на всяка жена са съпроводени от болежка “. Да, след всяка невярност бях раздирана от ужасяваща болежка и възприятие за виновност. Заедно с това усещах, че израствам – като жена, само че и като човешко създание.
Моите любовници ме научиха, че сред пристрастеността и любовта има разлика. Че когато след няколко фестивални питиета тялото ти поиска да направи нещо неправилно, от време на време е по-добра концепция да му заповядаш да не го прави. Че сексът не е най-важното в една връзка, само че като проводник на фамилиарност и наслаждение е наложителна съставна част. Че дамите са не по-малко полови от мъжете и би трябвало да се грижат и за личните си оргазми по този начин, както задоволяват сътрудниците си. До тези заключения надали щях да стигна по „ честния “ метод, нарушавайки личния ми честен кодекс. Е, може би щях, само че тогава нямаше да бъдат толкоз скъпи за мен.
Понякога обаче знаеш, че нещо не е добра концепция, и все пак го правиш. Време е да ви опиша за третата ми (и последна) невярност. Беше с един от горните някогашни сътрудници. Съдбата ми го изпрати в най-неочаквания миг. Проговорихме си на рисковия език на носталгията и затворихме пропастта сред телата си. Спряхме да приказваме едвам когато започнахме да се целуваме. Почувствах езика му като леден медицински инструмент, който не желаех. Правихме систематичен секс като двама души, които се пробват да сглобят нискобюджетна маса. Когато той отвори вратата, с цел да си тръгне, в стаята влязоха първите слънчеви лъчи. Не се усещах зле, само че не се усещах и добре. Прищя ми се да си взема един дълъг парещ душ, с цел да отмия неприятните невидими следи върху себе си. Осъзнах, че към този момент не съм онова 21-годишно момиче.
И до през днешния ден не преставам да узнавам нови неща за себе си, за сексуалността си, за любовта, за доверието. И не скърбя за нищо. Защото останах вярна не на някого другиго, а на самата себе си. Бъдете и вие.
Реших, че казусът е в мен. Мислех си: „ Та това са ти най-буйните години! Нещо не ти е наред. “ Дори бях решена да потърся професионална помощ от терапевт, който да ме „ излекува “. По това време изобщо не ми хрумна, че нямам предпочитание да върша секс с колегата ми, тъй като към този момент не желая да бъда с него. Защото думите: „ Ти наясно ли си, че не сме правили секс от Х дни? “ ми прозвучаха по-скоро като опасност, в сравнение с като угриженост . По това време към момента не знаех и разликата сред обичта и навика. Но, несъмнено, това не е опрощение да лъжеш някого, че го обичаш.
ТАРО ХОРОСКОП 2023 за всяка зодия: вижте какво демонстрират картите за новата година! На фокус Изневярата е едно огромно НЕ, една възбрана, украсена с мигаща алена светлина, едно от дребното неща, за които множеството хора по света мога да се съгласят, че е нещо доста неприятно. Това е СКАН-ДАЛ с основни букви. Нещо, за което безусловно ви би трябвало мощта на Бионсе, с цел да простите. Повярвайте ми, знам: един от моите родители аргументи това на другия и това е повода те към този момент да не са дружно.
И въпреки всичко, до момента в който съм наясно с цялата тази информация, изневерих и на трите си съществени гаджета. Не съм изцяло морално банкрутирала и не се усещам зле, че се е наложило да неистина, макар че лъжите ми устояха не повече от седмица, преди публично да приключа с всеки един от тях. И не скърбя.
Всеки един от тези мъже ме научи на нещо ново, с всеки имах разнообразни прекарвания и всеки ми оказа помощ да открия важни неща за себе си, за които не подозирах, че се крият под обвивката на моето нежно 20-и-малко-годишно тяло.
Освен че ми сподели, че връзката, в която съм, не ме удовлетворява, първата ми невярност потвърди, че сексуалността ми не е „ счупена “. Почувствах се свободна и дива, почувствах се по този начин, като че ли свестявам се, а да притисна своето тяло към нечие друго в този миг ми се струваше като най-прекрасното и най-естественото нещо на света. Ако не бях претърпяла всичко това, евентуално нищо на света нямаше да ме накара да събера сили и да си потегли от токсичната връзка, която ме правеше толкоз нещастна и недооценена.
Изневярата не е тежко закононарушение. Особено когато си млад и към момента се учиш да разчиташ сигналите на сърцето и тялото си. Мисля си за моите баба и дядо, които са на 80 години и към момента са щастливо женени – когато ми описват за ранните си години и началото на връзката им, си мисля какъв брой по-спокойни са били времената тогава в съпоставяне със в този момент, какъв брой по-лесно е било да бъдеш принципен. Но както и да е.
Втората ми връзка вървеше добре. Бях влюбена. Ама в действителност. Сексът обаче не вървеше. С месеци. Тогава си споделих: „ Ами, за нас, дамите, това не е кой знае какъв проблем “. И по този начин, една вечер, когато бях на студентско празненство без колегата ми, прекарах часове в танци и смях и усетих по какъв начин температурата вътре в мен се повишава. Чувствах по какъв начин всяко място по тялото ми, което някой докосваше несъзнателно, се жигосваше от невидима топлота. Като отпечатъци върху изпотено стъкло. Обзе ме неспокойствие. Дълбоко в себе си осъзнах, че нуждая се от повече.
Edna предлага Подаръкът, който всяка майка заслужава за 8-ми март В онази вечер целунах различен мъж. Този миг продължи едвам няколко секунди. Веднага изпитах непреодолима виновност. Почувствах се омърсена, засрамена, недостойна. Изведнъж всички заръки от детството ми за целомъдрието, за това, че „ девойките би трябвало да бъдат положителни и скромни “, да внимавам „ да не уплаша момчетата с характера си “, да се стремя да бъда „ покорна стопанка “, излязоха на повърхността, с цел да срутен цялата ми самокритика. За благополучие, тогава открих добър слушател, който ме поддържа и подходи със състрадание. Убеди ме, че не съм позор за рода си и за всички дами по света. И по този начин, в крайна сметка всеки получи своя благополучен край – аз започнах изначало, а тогавашният ми другар се освободи от погрешен сътрудник.
След раздялата ни плаках всеки ден в продължение на месец, подвигнах температура, имах нарушен хормонален баланс. Тялото ми безусловно се разболя от злощастие. Да, знам, че нагоре написах, че не скърбя за нито една своя невярност, само че не мога и да укривам, че всичко това ме е предиздвикало да се усещам прелестно. Чувството за виновност е като проказа, която последователно се разраства, до момента в който не те трансформира в прочувствено зомби. И въпреки всичко, съжалението и виновността са две разнообразни усеща и ние, като възрастни хора, които претендираме за фундаментална прочувствена зрялост, би трябвало да ги разграничаваме.
Наскоро попаднах на един забавен откъс от разказ на Брит Бенет: „ Най-важните събития в живота на всяка жена са съпроводени от болежка “. Да, след всяка невярност бях раздирана от ужасяваща болежка и възприятие за виновност. Заедно с това усещах, че израствам – като жена, само че и като човешко създание.
Моите любовници ме научиха, че сред пристрастеността и любовта има разлика. Че когато след няколко фестивални питиета тялото ти поиска да направи нещо неправилно, от време на време е по-добра концепция да му заповядаш да не го прави. Че сексът не е най-важното в една връзка, само че като проводник на фамилиарност и наслаждение е наложителна съставна част. Че дамите са не по-малко полови от мъжете и би трябвало да се грижат и за личните си оргазми по този начин, както задоволяват сътрудниците си. До тези заключения надали щях да стигна по „ честния “ метод, нарушавайки личния ми честен кодекс. Е, може би щях, само че тогава нямаше да бъдат толкоз скъпи за мен.
Понякога обаче знаеш, че нещо не е добра концепция, и все пак го правиш. Време е да ви опиша за третата ми (и последна) невярност. Беше с един от горните някогашни сътрудници. Съдбата ми го изпрати в най-неочаквания миг. Проговорихме си на рисковия език на носталгията и затворихме пропастта сред телата си. Спряхме да приказваме едвам когато започнахме да се целуваме. Почувствах езика му като леден медицински инструмент, който не желаех. Правихме систематичен секс като двама души, които се пробват да сглобят нискобюджетна маса. Когато той отвори вратата, с цел да си тръгне, в стаята влязоха първите слънчеви лъчи. Не се усещах зле, само че не се усещах и добре. Прищя ми се да си взема един дълъг парещ душ, с цел да отмия неприятните невидими следи върху себе си. Осъзнах, че към този момент не съм онова 21-годишно момиче.
И до през днешния ден не преставам да узнавам нови неща за себе си, за сексуалността си, за любовта, за доверието. И не скърбя за нищо. Защото останах вярна не на някого другиго, а на самата себе си. Бъдете и вие.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ