Нито крачка назад: 80 г. от най-кървавата битка в човешката история
Преди 80 години, на 2 февруари 1943 година, приключва най-тежката борба от Втората международна война - тази за Сталинград. Боевете не престават близо половин година. От всяка страна на фронта има почти 1 милион души. Повечето от тях не доживяват края на войната. Така борбата за Сталинград става най-кървавата през хилядолетната история на човечеството. Как се стига до тук?
Тактиката на Берлин
На 22 юни 1941 година Германия атакува Съветския съюз. Адолф Хитлер започва интервенция " Барбароса ", откакто е подсигурил западния си фронт. Плановете му плануват Урал да бъде доближат до края на годината. Немското разузнаване рапортува, че чистките на Сталин са обезглавили Червената войска и тя е в неприятно положение.
Вермахтът, както се назовава армията на Германия от 1935 до 1945 година, не съумява да извърши този проект. Немските бойци заварват зимата на 1941 година пред Москва и Ленинград, без да съумеят да ги завладяват.
Въпреки първичния неуспех на интервенцията, Вермахтът съумява да завладее големи територии, Беларус, Украйна, Балтийските републики и не дребни елементи от Русия са окупирани.
Хитлер е убеден, че може да разбие Червената войска макар тежките немски загуби западно от Москва. Причината за това е, че по-голямата част от немските сили към момента са свежи и получили нови оръжия. Немското разузнаване рапортува, че Сталин чака главната офанзива още веднъж да бъде съсредоточена към Москва.
Хитлер взема решение лятната акция на Германия през 1942 година да бъде ориентирана към южните елементи на Съветския съюз. Целите са няколко. Германия би трябвало да доближи Каспийско море, с цел да си обезпечи надзор върху петролните полета в Кавказ. Превземането на тази територия би прекъснало и основна артерия за снабдяването на Съюз на съветските социалистически републики със западни запаси от ленд-лийза, както е известна програмата " Заем-Наем ".
Една от спомагателните цели в Южна Русия се оказва лежащият на река Волга, Сталинград. Той е значим промишлен и логистичен център. Превземането му обаче не е наложително належащо за триумфа на новия немски проект.
Хитлер смята, че рухването на града, наименуван на Сталин, ще докара до основна загуба в морала на Червената войска. Той персонално пренаписва оперативните цели за акцията от 1942 година, като ги уголемява доста, с цел да включи окупацията на Сталинград.
Настъплението към Сталинград
Немската група армии Юг би трябвало да реализира блицкриг през южните съветски степи в Кавказ. Хитлер обаче се намесва и подрежда групата армии да се раздели на две. Група армии Юг (A), под командването на Вилхелм Лист, би трябвало да продължи да напредва на юг към Кавказ.
Група армии Юг (Б), включваща 6-та войска на Фридрих Паулус и 4-та танкова войска на Херман Хот, би трябвало да се придвижи на изток към Волга и Сталинград. Група армии B се командва от военачалник Максимилиан декор Вайкс.
Битките стартират през май 1942 година на територията на Източна Украйна. Първоначално, всичко за Хитлер е движи по проект. До края на юли германците изтласкват руснаците през река Дон. До река Волга остават единствено 65 км. Берлин поверява левия фланг на своите италиански, маджарски и румънски съдружници.
На юг група армии А настава в дълбочина към Кавказ, само че напредването се забавя поради усложняване на логистиката и отдалечаване от главните хранилища. Група А се оказва значително надалеч от група Б.
Вместо да промени заповедите за група Б и да ги насочи на юг, Хитлер е неотстъпчив в желанието си да превземе Сталинград. Той прогласява, че всички мъже в него би трябвало да бъдат убити, а дамите и децата - депортирани, защото популацията на града е " изцяло комунизирано и изключително рисково ".
Съветското командване съумява да планува, че създаващата се обстановка може да крие козове за Червената войска.
Градски пердах в индустриални мащаби
Червената войска получава задоволително индикации за желанията на Вермахта, с цел да започва овреме подготовката по защитата на града. През Волга са евакуирани зърно, добитък и железопътни вагони. Така доста от икономическите запаси на града се оказват избавени. Сталин обаче отхвърля да изтегля 400 000 цивилни поданици на Сталинград.
В края на юли военновъздушните сили на Берлин, Луфтвафе, стартират да бомбардират града. Само за 48 часа падат 1000 тона бомби - повече от падналите над Лондон.
90% от жилищния фонд на града е срутен. Загиват голям брой цивилни. Вермахтът стартира настъплението си през август. При него са пленени близо 40 000 цивилни, които са откарани в Германия за рабски труд. Много обаче са убити.
Тракторният цех в Сталинград, който създава танкове Т-34, не стопира работа, до момента в който немските бойци не стартират да водят сражения на територията му.
Персоналът и студентите от локалния механически университет образуват отряд, който сглобява танкове от остатъчни елементи в полуразрушената фабрика. Тези танкове, небоядисани и без мерници, могат да стрелят единствено от упор. Те се насочат на съвсем самоубийствени задачи. Към края на лятото всички оживели цивилни вземат участие в отбраната на града. Тези, за които няма оръжие, копаят окопи, укрития и тунели.
Червената войска трансформира руините в окопи
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
До края на август група армии Юг (Б) най-сетне доближава Волга, северно от Сталинград. Боевете в града стават все по-ожесточени. Към този миг съвсем всички здания са се трансформирали в руини, а снабдяването на руските елементи става все по-трудно.
На 14 септември немската войска подхваща масирана офанзива, целяща бързото завладяване на града. Тя обаче се проваля. Червената войска съумява да трансферира войски от другия бряг на Волга, които да парират настъплението на цената на големи загуби.
Битката за града минава на други обороти. Водят се интензивни боеве постройка за постройка.
Съветски взвод под командването на сержант Яков Павлов се барикадира в четириетажна сграда с добра видимост. Тя е обозначена като Festung ( " Крепост " ) на немските военни карти. Сградата е наречена " Къщата на Павлов ", а немските бойци не съумяват да я завладяват при многочислените си офанзиви.
Нито крачка обратно и руските тактики за градски пердах
Червената войска трансформира многоетажни жилищни блокове, заводи, хранилища, домове и даже руини в поредност от добре предпазени опорни пунктове. Живата мощ в града непрестанно се обновява посредством прекачване на спомагателни войски през Волга. При загуба на позиция нормално се прави неотложен опит тя да бъде завладяна със свежи сили. Битки се водят даже в канализацията на града. Всички те са яростни и от време на време даже ръкопашни.
Човечеството за пръв път става очевидец на толкоз интензивни градски боеве. Немските бойци горчиво се майтапят, че са завладяли кухнята, само че към момента се бият за хола и спалнята. Тези анекдоти отразяват действителността в Сталинград. Боевете на и към Мамаев курган, рид над града, са изключително безмилостни.
Снайперисти и от двете страни употребяват руините за прикритие, с цел да затруднят още повече даже най-малкото напредване на врага.
Германската войска съумява да превземе 90% от опустошения град
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
Ожесточената опозиция на Червената войска е по едно и също време умишлена тактичност, само че и съблюдаване на заповед, издадена от Сталин на 28 юли 1942 година Станала известна с нарицателното " Нито крачка обратно ", тя планува сформирането на блокиращи отряди. Целта им е да прострелват или арестуват всеки, който отстъпва и бяга обратно от фронта. Сформирани са и наказателни батальони - Щрафбати. В тях се пращат наказани от боен съд и пандизчии. Щрафбати се бият в най-опасните сектори на фронта.
След три месеца муден прогрес, германците най-сетне доближават крайбрежията на Волга, превземайки 90% от разрушения Сталинград. В началото на ноември те разделят останалите руски сили на два тесни джоба. Волга стартира да замръзва, което утежнява руското доставяне. Въпреки това боевете не престават, изключително по скатовете на Мамаев курган и в северната индустриална част на града.
Операция Уран
Съветското командване схваща, че Вермахтът стартира да се изтощава от интензивния градски пердах. Задъхването се усеща по всички елементи на южния фронт. Зимата на 1941/42 година е посочила, че студеният сезон е по-труден за немците. Москва взема решение да реализира своята контраофанзива с настъпването на студовете в края на 1942 година.
Поради цялостното концентриране върху Сталинград, Берлин подценява позициите си по естествената отбранителна линия на река Дон.
На южния фланг на Сталинградския бранш фронтът се държи единствено от румънската 4-та войска.
Генерал Фридрих Паулус командва интервенцията по завладяването на Сталинград. Той осъзнава очертаващите се пропуски по северния и южен фланг. Вследствие на това той желае позволение да изтегли 6-а войска зад Дон. Подобно на Сталин, Хитлер не разрешава всяка крачка обратно.
През есента руските генерали Георгий Жуков и Александър Василевски, отговарящи за стратегическото обмисляне в региона на Сталинград, концентрират сили в степите на север и юг от града.
На 19 ноември 1942 година Червената войска стартира интервенция Уран, атакувайки северно и южно от Сталинград.
Числено превъзхождащата, само че зле оборудвана, румънската 3-та войска не съумява да задържи северния фланг. Тя е прегазена за броени часове.
Обрачът към Сталинград лишава немската войска в него от доставяне
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
Отговорът на Вермахта е по едно и също време безреден и колеблив. Лошото време пречи на ефикасните въздушни дейности против руската атака. Група армии Б е в хаос и е изправена пред мощен руски напън по всичките си фронтове.
На 20 ноември стартира втора руска атака (две армии) на юг от Сталинград против точки, държани от румънския 4-ти армейски корпус.
На 23 ноември клещите, образувани от север и юг, се стягат и обгръщат Сталинград в обръч. В края на ноември 265 000 немски, румънски, италиански и хърватски бойци се оказват обкръжени, към тях има още към 65 000 " спомагателни доброволци ".
Една от аргументите Хитлер да упорства за " оставането на позиция " са уверенията на райхсминистъра на авиацията Херман Гьоринг. Той е уверен, че ще може да доставя войските на Паулус по въздух, като всеки ден им доставя 300 тона хранителни запаси.
Съветските войски съумяват да провеждат бързи офанзиви, към завладяни от немците позиции
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Лекомисленото заричане на Гьоринг се оказва невероятно за реализиране - в най-хубавите си дни авиацията на Берлин съумява да достави 100 тона. Изчисленията демонстрират, че войските в Сталинград имат потребност от най-малко 700 тона хранителни запаси на ден, с цел да съумеят да оцелеят до пролетта.
През декември 1942 година фелдмаршал Ерих декор Манщайн прави опит да пробие до Сталинград. Немската интервенция " Зимна стихия " цели да прокара сухоземен кулоар, разбивайки обръча. Офанзивата забуксува и стопира на към 50 километра от Сталинград.
Някои офицери приканват Паулус да не съблюдава заповедите на Хитлер и самичък да се опита да пробие, изтегляйки се от скованите в лед руини на Сталинград.
Генералът обаче взема решение да заеме отбранителна позиция в тях и да се подчини на нарежданията си. На 16 декември Съюз на съветските социалистически републики стартира интервенция Малкият Сатурн. Тя цели да изтласка съперника оттатък Дон и в допълнение да втвърди обръча към Сталинград.
Психологическа война
Коледните и новогодишни празници заварват обкръжената немска войска в Сталинград в нежелана обстановка. Близо 300 000 бойци са гладни, с намаляващи сили и боеприпаси. Шансовете им за избавление се стопяват бързо.
На 7 януари Съюз на съветските социалистически републики изпраща флотилия от самолети и задейства мощни високоговорители. Те приканват немците да се предадат. Към командващия военачалник Паулус е отпратено и публично писмо. То е подписано от главнокомандващия на Донския фронт генерал-лейтенант Рокосовски.
Към Паулус са отправени великодушни обещания. Гаранция за сигурност на всички пленени, медицински грижи за болните и ранените, " естествени " хранителни дажби и репатриране във всяка страна, която пожелаят след войната. Писмото на Рокосовски също по този начин акцентира, че немците са в " несъстоятелна обстановка ".
Паулус има 24 часа, с цел да одобри писмото. Той изиска позволение да се съобщи, само че Хитлер неотложно отхвърля настояването. Писмото е оставено без отговор.
Германското висшо командване осведоми Паулус: " Всеки ден, в който армията устоя по-дълго, оказва помощ на целия фронт и отвлича съветските дивизии от него. "
Така наподобяват улиците на Сталинград през зимата на 1942/1943 година
Снимка: E. Kopyt/Hulton Archive/Getty Images
Кървавата баня в Сталинград продължава. Този път немците стартират да се бият за всеки окоп и всяка полуразрушена сграда. До края на януари те са изтласкани от покрайнините на града и губят всякаква опция да бъдат снабдявани по въздух.
На 22 януари Рокосовски още веднъж дава късмет на Паулус да се съобщи. Немският военачалник желае да му бъде обещано позволение да одобри изискванията. Той споделя на Хитлер, че към този момент не е в положение да командва хората си, които са без амуниции и храна. Хитлер отхвърля настояването, обявявайки, че борбата е за чест и достолепие.
На 30 януари 1943 година, 10-ата годишнина от идването на Хитлер на власт, Гьобелс прочита разгласа за героичната опозиция на бойците в Сталинград. Непосредствено след нея Паулус уведомява Хитлер, че хората му евентуално ще рухнат преди края на деня.
В отговор Хитлер покачва Паулус в сан фелдмаршал. Немският водач отбелязва, че няма данни немски или пруски фелдмаршал в миналото да се е предавал. Подтекстът е явен: в случай че Паулус се съобщи, той ще се посрами името си и ще стане най-високопоставеният немски офицер, който в миналото е бил пленяван. Хитлер има вяра, че Паулус ще се бие до последния човек и след което ще се самоубие.
На идващия ден фронтът се срутва. Съветските сили стигат до входа на немския щаб в опустошения повсеместен магазин ГУМ. Паулус се трансформира в първия и единствен покорен фелдмаршал на Германия.
Централният джоб, под командването на Валтер Хайц, се предава същия ден, до момента в който северният джоб, под командването на военачалник Карл Щрекер, устоя още два дни.
В четири сутринта на 2 февруари Щрекер е осведомен, че един от неговите офицери е отишъл при Червената войска, с цел да договаря за изискванията за предаване.
91 000 изтощени, заболели, ранени и гладуващи бойци попадат в плен. Сред тях са и 22 генерали.
Удържането на Сталинград дава директни последици върху обстановката на Южния фронт
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
След приключването на борбата Берлин употребява шведския дипломатически корпус, с цел да насочи директна оферта към Сталин. Хитлер предлага да върне пленения на фронта наследник на руския водач Яков Джугашвили, а в подмяна да получи маршал Паулус и останалите генерали, пленени в Сталинград.
" Само си помислете какъв брой доста наши синове са свършили в лагери! Кой би ги заменил с Паулус? По-лоши ли са те от Яков? ", декларира Сталин. Според други руският водач добавя, че в никакъв случай не би разменил маршал за елементарен лейтенант. След отхвърли немците разстрелват сина на Сталин през април 1943 година.
Най-кървавата борба в човешката история
Битката за Сталинград се води за всяка постройка и за всеки метър земя. Сраженията не престават от август 1942 до февруари 1943. Те се водят в града и в покрайнините му. Броят на убитите, безследно изчезналите, ранените и пленените е голям.
Берлин губи над 800 000 души. В това число влизат немските бойци сражавали се за града, както и за пробиването на кулоар към него. Италианските, румънските, унгарските и хърватски сили също са част от това число, като техният брой е най-малко 300 000.
За благополучие България не разрешава армията ни да бъде употребена в акцията на Берлин против Съюз на съветските социалистически републики. Цар Борис не разрешава даже изпращането на доброволци към Източния фронт.
От пленените 91 000 души едвам 5000 доживяват да се завърнат в Германия след войната.
Зимата се оказва особенно тежка за обкръжените бойци
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Броят на руските загуби е по-голям и възлиза на над 1 милион. В това число влизат и починалите цивилни. В началото на войната Сталинград има население от 400 000 души, през февруари 1943 година живи са останали сред 10 и 50 хиляди.
Точният брой на починалите е сложен за установяване. Дори през днешния ден ехото на войната продължава да отеква. Сталинград към този момент се назовава Волгоград. Въпреки това всяка година към него не престават да се откриват стотици човешки остатъци.
Сталинград постоянно е разказан като най-голямото проваляне в историята на немската войска. Битката се дефинира и като повратната точка във Втората международна война. Шеста войска на Германия престава да съществува, а силите на европейските съдружници на Берлин, като се изключи Финландия, са разрушени.
Хълмовете на Волгогад са се трансформирали в самобитни гробници за десетки хиляди души
Снимка: iStock by Getty Images
" Чувствах, че Русия в никакъв случай не може да удържи. Кавказ щеше да падне, а дружно с него и нашата слабост - Абадан. Следваше колапс на Близкия изток, Индия и така нататък Как щяхме да се оправим с немските сухопътни и въздушни сили след провалянето на Русия? Англия още веднъж щеше да бъде бомбардирана, а опасността от навлизане да се възроди. А в този момент! Започваме 1943 година по метод, на който в никакъв случай не бих посмял да се надявам ", декларира английският военачалник Алън Брук, шеф на Имперския общоприет щаб в Лондон.
Независимо от стратегическите последствия, борбата за Сталинград носи и доста мощно алегорично значение. Новината за нея отеква по целия свят. След Сталинград Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики вземат решение, че войната ще се води до цялостната капитулация на Берлин. Поражението на Германия става все по-вероятно и предстоящо даже от нейните офицери.
За последните 80 години са написани голям брой книги за Сталинград. Заснети са филми и са направени компютърни игри. Въпреки това споменът стартира да избледнява. Героичният възторг и адреналинов екшън излизат на напред във времето, измествайки ужаса на тоталната война.
Тактиката на Берлин
На 22 юни 1941 година Германия атакува Съветския съюз. Адолф Хитлер започва интервенция " Барбароса ", откакто е подсигурил западния си фронт. Плановете му плануват Урал да бъде доближат до края на годината. Немското разузнаване рапортува, че чистките на Сталин са обезглавили Червената войска и тя е в неприятно положение.
Вермахтът, както се назовава армията на Германия от 1935 до 1945 година, не съумява да извърши този проект. Немските бойци заварват зимата на 1941 година пред Москва и Ленинград, без да съумеят да ги завладяват.
Въпреки първичния неуспех на интервенцията, Вермахтът съумява да завладее големи територии, Беларус, Украйна, Балтийските републики и не дребни елементи от Русия са окупирани.
Хитлер е убеден, че може да разбие Червената войска макар тежките немски загуби западно от Москва. Причината за това е, че по-голямата част от немските сили към момента са свежи и получили нови оръжия. Немското разузнаване рапортува, че Сталин чака главната офанзива още веднъж да бъде съсредоточена към Москва.
Хитлер взема решение лятната акция на Германия през 1942 година да бъде ориентирана към южните елементи на Съветския съюз. Целите са няколко. Германия би трябвало да доближи Каспийско море, с цел да си обезпечи надзор върху петролните полета в Кавказ. Превземането на тази територия би прекъснало и основна артерия за снабдяването на Съюз на съветските социалистически републики със западни запаси от ленд-лийза, както е известна програмата " Заем-Наем ".
Една от спомагателните цели в Южна Русия се оказва лежащият на река Волга, Сталинград. Той е значим промишлен и логистичен център. Превземането му обаче не е наложително належащо за триумфа на новия немски проект.
Хитлер смята, че рухването на града, наименуван на Сталин, ще докара до основна загуба в морала на Червената войска. Той персонално пренаписва оперативните цели за акцията от 1942 година, като ги уголемява доста, с цел да включи окупацията на Сталинград.
Настъплението към Сталинград
Немската група армии Юг би трябвало да реализира блицкриг през южните съветски степи в Кавказ. Хитлер обаче се намесва и подрежда групата армии да се раздели на две. Група армии Юг (A), под командването на Вилхелм Лист, би трябвало да продължи да напредва на юг към Кавказ.
Група армии Юг (Б), включваща 6-та войска на Фридрих Паулус и 4-та танкова войска на Херман Хот, би трябвало да се придвижи на изток към Волга и Сталинград. Група армии B се командва от военачалник Максимилиан декор Вайкс.
Битките стартират през май 1942 година на територията на Източна Украйна. Първоначално, всичко за Хитлер е движи по проект. До края на юли германците изтласкват руснаците през река Дон. До река Волга остават единствено 65 км. Берлин поверява левия фланг на своите италиански, маджарски и румънски съдружници.
На юг група армии А настава в дълбочина към Кавказ, само че напредването се забавя поради усложняване на логистиката и отдалечаване от главните хранилища. Група А се оказва значително надалеч от група Б.
Вместо да промени заповедите за група Б и да ги насочи на юг, Хитлер е неотстъпчив в желанието си да превземе Сталинград. Той прогласява, че всички мъже в него би трябвало да бъдат убити, а дамите и децата - депортирани, защото популацията на града е " изцяло комунизирано и изключително рисково ".
Съветското командване съумява да планува, че създаващата се обстановка може да крие козове за Червената войска.
Градски пердах в индустриални мащаби
Червената войска получава задоволително индикации за желанията на Вермахта, с цел да започва овреме подготовката по защитата на града. През Волга са евакуирани зърно, добитък и железопътни вагони. Така доста от икономическите запаси на града се оказват избавени. Сталин обаче отхвърля да изтегля 400 000 цивилни поданици на Сталинград.
В края на юли военновъздушните сили на Берлин, Луфтвафе, стартират да бомбардират града. Само за 48 часа падат 1000 тона бомби - повече от падналите над Лондон.
90% от жилищния фонд на града е срутен. Загиват голям брой цивилни. Вермахтът стартира настъплението си през август. При него са пленени близо 40 000 цивилни, които са откарани в Германия за рабски труд. Много обаче са убити.
Тракторният цех в Сталинград, който създава танкове Т-34, не стопира работа, до момента в който немските бойци не стартират да водят сражения на територията му.
Персоналът и студентите от локалния механически университет образуват отряд, който сглобява танкове от остатъчни елементи в полуразрушената фабрика. Тези танкове, небоядисани и без мерници, могат да стрелят единствено от упор. Те се насочат на съвсем самоубийствени задачи. Към края на лятото всички оживели цивилни вземат участие в отбраната на града. Тези, за които няма оръжие, копаят окопи, укрития и тунели.
Червената войска трансформира руините в окопи
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
До края на август група армии Юг (Б) най-сетне доближава Волга, северно от Сталинград. Боевете в града стават все по-ожесточени. Към този миг съвсем всички здания са се трансформирали в руини, а снабдяването на руските елементи става все по-трудно.
На 14 септември немската войска подхваща масирана офанзива, целяща бързото завладяване на града. Тя обаче се проваля. Червената войска съумява да трансферира войски от другия бряг на Волга, които да парират настъплението на цената на големи загуби.
Битката за града минава на други обороти. Водят се интензивни боеве постройка за постройка.
Съветски взвод под командването на сержант Яков Павлов се барикадира в четириетажна сграда с добра видимост. Тя е обозначена като Festung ( " Крепост " ) на немските военни карти. Сградата е наречена " Къщата на Павлов ", а немските бойци не съумяват да я завладяват при многочислените си офанзиви.
Нито крачка обратно и руските тактики за градски пердах
Червената войска трансформира многоетажни жилищни блокове, заводи, хранилища, домове и даже руини в поредност от добре предпазени опорни пунктове. Живата мощ в града непрестанно се обновява посредством прекачване на спомагателни войски през Волга. При загуба на позиция нормално се прави неотложен опит тя да бъде завладяна със свежи сили. Битки се водят даже в канализацията на града. Всички те са яростни и от време на време даже ръкопашни.
Човечеството за пръв път става очевидец на толкоз интензивни градски боеве. Немските бойци горчиво се майтапят, че са завладяли кухнята, само че към момента се бият за хола и спалнята. Тези анекдоти отразяват действителността в Сталинград. Боевете на и към Мамаев курган, рид над града, са изключително безмилостни.
Снайперисти и от двете страни употребяват руините за прикритие, с цел да затруднят още повече даже най-малкото напредване на врага.
Германската войска съумява да превземе 90% от опустошения град
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
Ожесточената опозиция на Червената войска е по едно и също време умишлена тактичност, само че и съблюдаване на заповед, издадена от Сталин на 28 юли 1942 година Станала известна с нарицателното " Нито крачка обратно ", тя планува сформирането на блокиращи отряди. Целта им е да прострелват или арестуват всеки, който отстъпва и бяга обратно от фронта. Сформирани са и наказателни батальони - Щрафбати. В тях се пращат наказани от боен съд и пандизчии. Щрафбати се бият в най-опасните сектори на фронта.
След три месеца муден прогрес, германците най-сетне доближават крайбрежията на Волга, превземайки 90% от разрушения Сталинград. В началото на ноември те разделят останалите руски сили на два тесни джоба. Волга стартира да замръзва, което утежнява руското доставяне. Въпреки това боевете не престават, изключително по скатовете на Мамаев курган и в северната индустриална част на града.
Операция Уран
Съветското командване схваща, че Вермахтът стартира да се изтощава от интензивния градски пердах. Задъхването се усеща по всички елементи на южния фронт. Зимата на 1941/42 година е посочила, че студеният сезон е по-труден за немците. Москва взема решение да реализира своята контраофанзива с настъпването на студовете в края на 1942 година.
Поради цялостното концентриране върху Сталинград, Берлин подценява позициите си по естествената отбранителна линия на река Дон.
На южния фланг на Сталинградския бранш фронтът се държи единствено от румънската 4-та войска.
Генерал Фридрих Паулус командва интервенцията по завладяването на Сталинград. Той осъзнава очертаващите се пропуски по северния и южен фланг. Вследствие на това той желае позволение да изтегли 6-а войска зад Дон. Подобно на Сталин, Хитлер не разрешава всяка крачка обратно.
През есента руските генерали Георгий Жуков и Александър Василевски, отговарящи за стратегическото обмисляне в региона на Сталинград, концентрират сили в степите на север и юг от града.
На 19 ноември 1942 година Червената войска стартира интервенция Уран, атакувайки северно и южно от Сталинград.
Числено превъзхождащата, само че зле оборудвана, румънската 3-та войска не съумява да задържи северния фланг. Тя е прегазена за броени часове.
Обрачът към Сталинград лишава немската войска в него от доставяне
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
Отговорът на Вермахта е по едно и също време безреден и колеблив. Лошото време пречи на ефикасните въздушни дейности против руската атака. Група армии Б е в хаос и е изправена пред мощен руски напън по всичките си фронтове.
На 20 ноември стартира втора руска атака (две армии) на юг от Сталинград против точки, държани от румънския 4-ти армейски корпус.
На 23 ноември клещите, образувани от север и юг, се стягат и обгръщат Сталинград в обръч. В края на ноември 265 000 немски, румънски, италиански и хърватски бойци се оказват обкръжени, към тях има още към 65 000 " спомагателни доброволци ".
Една от аргументите Хитлер да упорства за " оставането на позиция " са уверенията на райхсминистъра на авиацията Херман Гьоринг. Той е уверен, че ще може да доставя войските на Паулус по въздух, като всеки ден им доставя 300 тона хранителни запаси.
Съветските войски съумяват да провеждат бързи офанзиви, към завладяни от немците позиции
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Лекомисленото заричане на Гьоринг се оказва невероятно за реализиране - в най-хубавите си дни авиацията на Берлин съумява да достави 100 тона. Изчисленията демонстрират, че войските в Сталинград имат потребност от най-малко 700 тона хранителни запаси на ден, с цел да съумеят да оцелеят до пролетта.
През декември 1942 година фелдмаршал Ерих декор Манщайн прави опит да пробие до Сталинград. Немската интервенция " Зимна стихия " цели да прокара сухоземен кулоар, разбивайки обръча. Офанзивата забуксува и стопира на към 50 километра от Сталинград.
Някои офицери приканват Паулус да не съблюдава заповедите на Хитлер и самичък да се опита да пробие, изтегляйки се от скованите в лед руини на Сталинград.
Генералът обаче взема решение да заеме отбранителна позиция в тях и да се подчини на нарежданията си. На 16 декември Съюз на съветските социалистически републики стартира интервенция Малкият Сатурн. Тя цели да изтласка съперника оттатък Дон и в допълнение да втвърди обръча към Сталинград.
Психологическа война
Коледните и новогодишни празници заварват обкръжената немска войска в Сталинград в нежелана обстановка. Близо 300 000 бойци са гладни, с намаляващи сили и боеприпаси. Шансовете им за избавление се стопяват бързо.
На 7 януари Съюз на съветските социалистически републики изпраща флотилия от самолети и задейства мощни високоговорители. Те приканват немците да се предадат. Към командващия военачалник Паулус е отпратено и публично писмо. То е подписано от главнокомандващия на Донския фронт генерал-лейтенант Рокосовски.
Към Паулус са отправени великодушни обещания. Гаранция за сигурност на всички пленени, медицински грижи за болните и ранените, " естествени " хранителни дажби и репатриране във всяка страна, която пожелаят след войната. Писмото на Рокосовски също по този начин акцентира, че немците са в " несъстоятелна обстановка ".
Паулус има 24 часа, с цел да одобри писмото. Той изиска позволение да се съобщи, само че Хитлер неотложно отхвърля настояването. Писмото е оставено без отговор.
Германското висшо командване осведоми Паулус: " Всеки ден, в който армията устоя по-дълго, оказва помощ на целия фронт и отвлича съветските дивизии от него. "
Така наподобяват улиците на Сталинград през зимата на 1942/1943 година
Снимка: E. Kopyt/Hulton Archive/Getty Images
Кървавата баня в Сталинград продължава. Този път немците стартират да се бият за всеки окоп и всяка полуразрушена сграда. До края на януари те са изтласкани от покрайнините на града и губят всякаква опция да бъдат снабдявани по въздух.
На 22 януари Рокосовски още веднъж дава късмет на Паулус да се съобщи. Немският военачалник желае да му бъде обещано позволение да одобри изискванията. Той споделя на Хитлер, че към този момент не е в положение да командва хората си, които са без амуниции и храна. Хитлер отхвърля настояването, обявявайки, че борбата е за чест и достолепие.
На 30 януари 1943 година, 10-ата годишнина от идването на Хитлер на власт, Гьобелс прочита разгласа за героичната опозиция на бойците в Сталинград. Непосредствено след нея Паулус уведомява Хитлер, че хората му евентуално ще рухнат преди края на деня.
В отговор Хитлер покачва Паулус в сан фелдмаршал. Немският водач отбелязва, че няма данни немски или пруски фелдмаршал в миналото да се е предавал. Подтекстът е явен: в случай че Паулус се съобщи, той ще се посрами името си и ще стане най-високопоставеният немски офицер, който в миналото е бил пленяван. Хитлер има вяра, че Паулус ще се бие до последния човек и след което ще се самоубие.
На идващия ден фронтът се срутва. Съветските сили стигат до входа на немския щаб в опустошения повсеместен магазин ГУМ. Паулус се трансформира в първия и единствен покорен фелдмаршал на Германия.
Централният джоб, под командването на Валтер Хайц, се предава същия ден, до момента в който северният джоб, под командването на военачалник Карл Щрекер, устоя още два дни.
В четири сутринта на 2 февруари Щрекер е осведомен, че един от неговите офицери е отишъл при Червената войска, с цел да договаря за изискванията за предаване.
91 000 изтощени, заболели, ранени и гладуващи бойци попадат в плен. Сред тях са и 22 генерали.
Удържането на Сталинград дава директни последици върху обстановката на Южния фронт
Снимка: С. Върбанова, Dir.bg
След приключването на борбата Берлин употребява шведския дипломатически корпус, с цел да насочи директна оферта към Сталин. Хитлер предлага да върне пленения на фронта наследник на руския водач Яков Джугашвили, а в подмяна да получи маршал Паулус и останалите генерали, пленени в Сталинград.
" Само си помислете какъв брой доста наши синове са свършили в лагери! Кой би ги заменил с Паулус? По-лоши ли са те от Яков? ", декларира Сталин. Според други руският водач добавя, че в никакъв случай не би разменил маршал за елементарен лейтенант. След отхвърли немците разстрелват сина на Сталин през април 1943 година.
Най-кървавата борба в човешката история
Битката за Сталинград се води за всяка постройка и за всеки метър земя. Сраженията не престават от август 1942 до февруари 1943. Те се водят в града и в покрайнините му. Броят на убитите, безследно изчезналите, ранените и пленените е голям.
Берлин губи над 800 000 души. В това число влизат немските бойци сражавали се за града, както и за пробиването на кулоар към него. Италианските, румънските, унгарските и хърватски сили също са част от това число, като техният брой е най-малко 300 000.
За благополучие България не разрешава армията ни да бъде употребена в акцията на Берлин против Съюз на съветските социалистически републики. Цар Борис не разрешава даже изпращането на доброволци към Източния фронт.
От пленените 91 000 души едвам 5000 доживяват да се завърнат в Германия след войната.
Зимата се оказва особенно тежка за обкръжените бойци
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Броят на руските загуби е по-голям и възлиза на над 1 милион. В това число влизат и починалите цивилни. В началото на войната Сталинград има население от 400 000 души, през февруари 1943 година живи са останали сред 10 и 50 хиляди.
Точният брой на починалите е сложен за установяване. Дори през днешния ден ехото на войната продължава да отеква. Сталинград към този момент се назовава Волгоград. Въпреки това всяка година към него не престават да се откриват стотици човешки остатъци.
Сталинград постоянно е разказан като най-голямото проваляне в историята на немската войска. Битката се дефинира и като повратната точка във Втората международна война. Шеста войска на Германия престава да съществува, а силите на европейските съдружници на Берлин, като се изключи Финландия, са разрушени.
Хълмовете на Волгогад са се трансформирали в самобитни гробници за десетки хиляди души
Снимка: iStock by Getty Images
" Чувствах, че Русия в никакъв случай не може да удържи. Кавказ щеше да падне, а дружно с него и нашата слабост - Абадан. Следваше колапс на Близкия изток, Индия и така нататък Как щяхме да се оправим с немските сухопътни и въздушни сили след провалянето на Русия? Англия още веднъж щеше да бъде бомбардирана, а опасността от навлизане да се възроди. А в този момент! Започваме 1943 година по метод, на който в никакъв случай не бих посмял да се надявам ", декларира английският военачалник Алън Брук, шеф на Имперския общоприет щаб в Лондон.
Независимо от стратегическите последствия, борбата за Сталинград носи и доста мощно алегорично значение. Новината за нея отеква по целия свят. След Сталинград Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики вземат решение, че войната ще се води до цялостната капитулация на Берлин. Поражението на Германия става все по-вероятно и предстоящо даже от нейните офицери.
За последните 80 години са написани голям брой книги за Сталинград. Заснети са филми и са направени компютърни игри. Въпреки това споменът стартира да избледнява. Героичният възторг и адреналинов екшън излизат на напред във времето, измествайки ужаса на тоталната война.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ