Преди 7 години, след три поредни опита да замине със

Преди 7 години, след три следващи опита да замине със зелена карта за Америка, Георги Атанасов-Гецата, който по това време е на 28 години и работи в мебелна компания, и брачната половинка му са утвърдени за дълго чаканото пътешестване. Тогава двете им деца са на 4 месеца и две годинки. написа струма. Веднага стягат куфарите, оставят родния град Сандански и отпътуват за Чикаго. Георги стартира работа в строителството. Остава на тази работа 2 години, а брачната половинка му гледа децата и върти семейството. Ето какво споделя Георги на чаша кафе по време на двуседмичния му отпуск, през който той се прибра в Сандански, с цел да се види с родителите си и да пообиколи приятелите. „ От 5 години към този момент работя в куриерска компания в Чикаго и разпространявам с камион колета, – стартира описа си Гецата. – Заминахме цялото семейство преди 7 години със зелена карта. На третия път ни утвърдиха, дето се споделя, даже забравяш, тъй като този късмет си е чист шанс, хора като нас чакат години и отново не става. Имахме заеми в България, като съвсем всеки естествен българин, които не бяха кой знае какви, само че не виждах смисъл да останем да живеем тук в нерви и терзания. В Чикаго започнахме всичко изначало, различен метод на живот. Много мъчно беше да оставим всичко и да тръгнем за напълно непознато място. Цели две години не можах се отърся от носталгията. Щом си взел решение, би трябвало да си самоуверен. Оставиш ли се страхът да надделее, няма да се оправиш. Работодателят желае да си спокоен и да си вършиш работата добре, не го интересува какъв ти е казусът – безапелационен е Георги. – Имахме другари в Чикаго, които доста ни помогнаха. Те ни бяха и поръчител за заминаването ни. Език знаех малко единствено аз. Докато работех по градежите, учех и езика. Плащаха ни и квартирата, до момента в който получа заплата. На час ми плащаха като чирак към 10 $ и месечно ми се връзваха към 2300 $. В Америка по този начин е устроено да ти стигат парите, че даже минимално да получаваш, по 8,50 $ на час, отново можеш обикновено да си издържаш фамилията, стига да нямаш заеми. Наемът за квартирата зависи от региона, в който живееш, само че e към 1000-1300 $ месечно. Токът и водата на множеството места са включени в наема. Там обаче не са проблем, тъй като са доста евтини – споделя Гецата и добавя: Истината е, че България доста ми липсва, само че там пребивавам умерено. Имам работа. Издържам си фамилията, задоволени сме, вървим на ресторант един път седмично, разходки, пазарувания, без да се притесняваш… 2 години работих в строителството. После ми предложиха да стана пощальон в една компания. Съгласих се и 5 години към този момент съм на тази работа. Получавам към 3500 $. Жена ми си е у дома, тя не работи. Много рядко намира нещо почасово. Децата води на учебно заведение, взима ги. Там не може като тук – единствено да го пратиш, единствено и да се върне. Ние живеем на 10 минути от учебното заведение, по тази причина учебен превоз не употребяваме, а ги водим и прибираме. По-строго е там, не е като в България. Децата би трябвало да са навършили 14 години, с цел да ги пуснеш на учебно заведение сами. Синът ми е в първи клас към този момент, а щерка ми в 3-ти. От 8 до 15 часа са на учебно заведение. На децата обаче повече им харесва тук, в България. Тук е свободия. Там на улицата да излезе, би трябвало да е с родител. Ако някой подаде сигнал, че са сами вкъщи или на улицата, идват и ти ги вземат, по-късно пояснения, глоби… Много ми се желае да се приберем вечно, само че нямам избор, липсва ми родината, само че като виждам какъв брой е мъчно, всичко се обезсмисля. Четири години не си бях идвал в Сандански поради задължения с работата ми. Жената и децата последно си идваха предходната година. В Америка е хубаво, тъй като работиш ли, като се изключи че покриваш безпроблемно ежедневните разноски, можеш и да заделиш встрани, както се споделя. Две коли имаме, за дамата и за мен. „ Тойота “ на 6 години купих 4 месеца откакто пристигнахме в Чикаго за 3000 $, а 5 години по-късно взех на погашение чисто нов „ Хюндай “ за 25 000 $, по 350 $ импортирам месечно за него. Там няма по какъв начин да си без кола, дистанциите са огромни, само че пък горивото е на ниска цена. Бизнес да реализираш също не е мъчно. Има доста хора и както се споделя, семки да продаваш, отново ще изкараш. Тук, в България, по какъв начин може да си вземеш с една минимална заплата кола, да плащаш квартира, да издържаш семейство, ток, вода… край няма. Като виждам какъв брой доста хора отпътуваха за чужбина, окото ми се плаши. Скоро няма да се оправим. Там не мислиш на следващия ден дали ще имаш пари, дали няма някой да те прецака и прочие. Хората имат закони, всеки ги съблюдава, за всичко си има правила. Другото, което ми харесва, е, че никой не ти се бърка. В една кооперация живееш с дадени хора, а не се познавате. Най-много ме боли, че скоро тук няма да се оправи. Боли ме за роднините и приятелите. Наистина ми липсват. Целта ми е, в случай че мога, на по-късен стадий да стартира личен бизнес. Искам децата ми да получат качествено обучение, тъй като скоро не се обрисува да се завърнем в свои води. Засега заделям по малко и встрани, тъй като виждам да осигуря оптимален комфорт на фамилията. Храната в Америка е по-евтина от България, килото месо е 6-9 $, европейският самун – 4 $, галон гориво коства 2 $, или 0.50 ц./л. Там резервоарът се цялостни догоре. Като пазаря, пълня количката, без да считам дали ще ми стигнат парите “, приключва описа си Георги Атанасов.