Преди 223 години умира най-известната владетелка, управлявала Руската империя -

Преди 223 години умира най-известната владетелка, управлявала Руската империя - Екатерина ІІ, наречена Екатерина Велика. Световни завоевания, преписка с Волтер и Дидро и доста императорски любимци са единствено част от присъщите моменти в живота на тази забавна и властна персона, оставила незаличими следи в живота на Русия.

Важните житейски моменти на Екатерина Велика

На 2 май 1729 година в днешния град Пчечин, Полша, а тогава Щетин, Прусия, се ражда София Фредерика Аугуста декор Анхалт-Цербст-Дорибург в семейство, което принадлежи към второстепенните немски княжески родове. Тя става Екатерина откакто приема предлагането за брак на братовчед си Петър ІІІ, който е бъдещият съветски цар. Бракът е политически ход за възстановяване на връзките сред Русия и Прусия.

На 15 години бъдещата императрица отпътува за Русия с майка си и поставя старания, с цел да научи езика и да опознае страната, в която следва да живее като член на ръководещото семейство.

С идването си младата София е призната добре, тъй като не жали сили, с цел да направи положително усещане и да се впише бързо и сполучливо в живота на царския двор. Приема православието и се лекува при съветски лекари, защото заболява тежко от плеврит. С това печели утвърждението на двора и на необятните пластове от аристокрацията и на идната година тя се омъжва за бъдещия съветски самовластник.

Семейният живот на Екатерина и престолонаследника не потегля добре, само че въпреки всичко 9 години по-късно се ражда и престолонаследник, бъдещият цар Павел І. Двамата съпрузи се отдалечават един от различен и всеки от тях стартира извънбрачна връзка. Екатерина има доста любимци, някои от тях играят значима роля по-късно и в политическия живот.

Петър ІІІ заема съветския трон през 1761 година, само че ръководството му е малко. Той е неизвестен измежду елита, за разлика от брачната половинка си, която наподобява скромна и очарователна.

Тъй като Екатерина подозира владетелят, че може да се разведе с нея, дружно с един от любимците си провежда скрит план за неговото събаряне. Само шест месеца откакто е заел престола, Петър ІІІ го напуща.

Гвардията се заклева пред Екатерина Велика и Петър е задържан. Императорът е изпратен в Ленинградска област, където скоро по-късно умира. Обстоятелствата към гибелта на самодържеца не са изяснени, само че се допуска, че брачната половинка му е наредила или най-малко не се е възпротивила на премахването му.

На съветския престол се възкачва Екатерина. Тя не е потомка на съветски император, само че ръководи като регент от името на сина си. Тази опция е уредена с помощта на казус, при който Екатерина І заема престола след брачна половинка си Петър Велики, без значение че произлиза от нисшите съсловия на присъединените територии.

Противниците на Екатерина Велика обмислят да сложат на трона нейния наследник Павел и да лимитират пълномощията му, като открият конституционна монархия, само че не съумяват да осъществят проектите си и Екатерина ІІ ръководи Русия до гибелта си.

Оценката, която дава историята за тази толкоз амбициозна и спорна персона, я подрежда измежду великите владетели на Русия, което е удивително достижение за една чужденка в изискванията на суровия съветски живот.

Вътрешна политика

Веднага след възкачването на трона младата императрица консолидира цялата власт в ръцете си. Започва с промяна в Сената, като отстранява на процедура всички негови пълномощия, лишава земя от селяните и църквата и по този метод я лишава от икономическа мощ.

Тя не се стреми да остане в историята като тираничен държател, а е отдадена на концепцията за образован максимализъм, както доста други владетели през ХVІІІ век. Тя желае да ръководи еднолично, за положителното на народа и за лично благоденствие.

Управлението на Екатерина Велика е наречено златен век, само че то е било такова за аристокрацията. За селските маси е мрачен век. Един от огромните планове на императрицата е привикване на Законодателна комисия. Това става през 1767 година. Целта е да се създаде нов закон, съчетаващ ползите на всички съсловия. Обсъждано е даже унищожаване на крепостническото право. Накрая комисията е разпусната. Опасенията са, че недоволни благородници може да се разпалват против императрицата.

За да ги завоюва на своя страна, Екатерина им основава същински златен век. Те са освободени от налози и военна работа, получават право да отварят заводи, а също и да се занимават с търговия. Привилегированата класа получава доста положително обучение и образува политическия и боен хайлайф, забавлява се на луксозни балове в именията.

По-голямата част от популацията се състои от селяни, които губят и дребното си свободи при Екатерина Велика. Земевладелците имали правото да ги принуждават да поставят тежък труд, било им неразрешено да се оплакват от господарите. Заради безсилието и тежкото състояние, те минават към протести, най-големият от които е управителен от Емелян Пугачов. Всички протести са потушени доста сурово.

Външна политика и военни триумфи

Екатерина Велика води сполучливи войни освен вътре в страната, само че и на открито. Целта е да се усили въздействието на Русия в Европа. Тя е първият съветски държател, който причислява Кримския полуостров към Руската империя след сполучливи войни с Турция, където печели безапелационни победи, с помощта на изключителните военни стратези, които тя притегля към своето обграждане - военачалник Суворов, Григорий Потьомкин, Румянцев и други.

След разделянето на Полша сред Русия, Прусия и Австрия, Екатерина Велика причислява Украйна, Беларус, Литва, Латвия и Естония към империята си. На Суворов се дължат блестящите военни триумфи на Русия, а модернизирането на съветската войска по европейски пример е дело на Потьомкин.

В европейската политика Екатерина Велика играе роля на медиатор сред спорещите страни, само че войните, които води, носят същинските триумфи. Руско-шведската и войните с Турция са извоювани от съветската войска.

Разцветът на науката и изкуството при Екатерина ІІ

При Екатерина ІІ стартира основаването на сбирки от скъпи картини, рисунки и статуи в Ермитажа, което трансформира музея в един от най-големите в международен мащаб. Известни европейски архитекти са поканени, с цел да проектират дворците и църквите в Санкт Петербург. По време на ръководството на императрицата е основана цяла система от учебни заведения и е отворен първият женски институт в Смолни.

Самата владетелка също е изкушена от литературни занимания. Публикува сатирично списание, написа комедии и води преписка със френските мислители Волтер и Дидро. Волтер е изключително непосредствен с императрицата и приказва доста ласкаво за нея в Европа.

Любимците на Екатерина ІІ и техните триумфи

Легендите за покварата на Екатерина Велика се носят епохи след нейната гибел. Изследователи са определили броя на интимните сътрудници на владетелката до двадесет и трима.

Любимците на владетелката се употребяват с доста подкрепи в двора, всички са наградени със земя, трофеи и благосъстояния и с възходяща кариера. Последния любим на Екатерина е единствено на 22 години, когато тя е към този момент над 60. Връзката им завършва с нейната гибел. На своите любимци тя подарява над 60 хиляди крепостни селяни.