Митко Иванов с фокус към личностите променили характера на града
Преди 20 – 30 години, когато чествахмеДеня на националните будители, ние отбелязвахме паметта главно на българските герои, които са събуждали в най-трудни моменти националната свяст. Много малко се знаеше тогава за локалните, бургаски будители. Сякаш Бургас оставаше в периферията, с чувство, четук не е имало задоволително почтени хора, чийто отпечатък да си коства да бъде почетен. Благодарение на няколко души обаче през днешния ден има огромна смяна в отношението и признанието къмтези персони “, по този начин Митко Иванов анонсира тематиката на рубриката „ Старият Бургас “, отдадена на бургаските будители.
Той избра да насочи прожектор към петима от тях. А общото посред им, с изключение на следата, оставили след себе си за поколенията, е и трагичната им орис. Само един от тях е действително роден в Бургас.
„ Бургас е град на кипежа, който е имал по-голяма динамичност, отколкотоостаналите градове на страната. Тук обмена на население, преселването и отселването се е случвал с доста огромна динамичност. Това е и повода, заради която част от личностите, съдействали за развиването на града да не са родени в него. Но всички те са го обичали и са дали доста за него “, разяснява още историографът и създател на рубриката.
В сегашния брой фокусът на Митко Иванов е ориентиран към поп Георги Джелепов, роден 68 години преди Освобождението в село Звездец.
Александър Георгиев Коджакафалията, който употребява цялото си насъбрано благосъстояние за потребностите на хиляди нуждаещи се бургазлии и бежанци. А парцелите си на църкви, лечебни заведения, организации, учебни заведения и общини. Рикардо Тоскани, само че освен поради основаването на едни от най-красивите здания в Бургас, а за това, че в сръбско – българската война, той основава сдружение за взаимопомощ и самичък повежда десетки италианци-доброволци към Сливница. Жени Божилова Патева, която с извънредно съвременни и мъчно възприемани за времето си в Бургас подходи стартира да основава благотворителни сдружения и да се бори за равенството на дамите в години, във времена,в коитона дамите, даже не се е разрешавало да напущат сами дома си. Не на последно място стои, роденият в Бургас Ясен Русалиев, който два пъти е бил кмет на града. Но достолепията, които демонстрация и активността му с обич към татковина и общество, надвишават ролята му на градоначалник.
За въздействието на всички тях, за реакцията на тогавашната общественост и за трагичната им орис, чуйте повече от Митко Иванов в звуковия файл:
Той избра да насочи прожектор към петима от тях. А общото посред им, с изключение на следата, оставили след себе си за поколенията, е и трагичната им орис. Само един от тях е действително роден в Бургас.
„ Бургас е град на кипежа, който е имал по-голяма динамичност, отколкотоостаналите градове на страната. Тук обмена на население, преселването и отселването се е случвал с доста огромна динамичност. Това е и повода, заради която част от личностите, съдействали за развиването на града да не са родени в него. Но всички те са го обичали и са дали доста за него “, разяснява още историографът и създател на рубриката.
В сегашния брой фокусът на Митко Иванов е ориентиран към поп Георги Джелепов, роден 68 години преди Освобождението в село Звездец.
Александър Георгиев Коджакафалията, който употребява цялото си насъбрано благосъстояние за потребностите на хиляди нуждаещи се бургазлии и бежанци. А парцелите си на църкви, лечебни заведения, организации, учебни заведения и общини. Рикардо Тоскани, само че освен поради основаването на едни от най-красивите здания в Бургас, а за това, че в сръбско – българската война, той основава сдружение за взаимопомощ и самичък повежда десетки италианци-доброволци към Сливница. Жени Божилова Патева, която с извънредно съвременни и мъчно възприемани за времето си в Бургас подходи стартира да основава благотворителни сдружения и да се бори за равенството на дамите в години, във времена,в коитона дамите, даже не се е разрешавало да напущат сами дома си. Не на последно място стои, роденият в Бургас Ясен Русалиев, който два пъти е бил кмет на града. Но достолепията, които демонстрация и активността му с обич към татковина и общество, надвишават ролята му на градоначалник.
За въздействието на всички тях, за реакцията на тогавашната общественост и за трагичната им орис, чуйте повече от Митко Иванов в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ