Преди 2 - 3 години нашумя скандал с мистериозно липсващи

Преди 2 - 3 години нашумя скандал с мистериозно изчезнали служащи на затворен за ремонт пътен обект. Тогава районният министър - по това време Лиляна Павлова, отиде на изненадваща инспекция на строящата се Западна дъга на софийския Околовръстен път... и не откри съвсем никой, който да работи.
От тогава малко неща са се трансформирали . Българските пътища и автомагистрали непрекъснато са в ремонт, което, естествено, е позитивно събитие, тъй като от ремонт несъмнено има потребност. Това, от което няма потребност обаче, са дългите протяжни седмици и месеци, в които водачите търпят неволи, а не виждат работата да върви експедитивно и да напредва.
Последният образец са тапите по автомагистрала " Струма ". Първо, има затворен сектор поради паднали на платното камъни. Участъкът продължава да е отбит, а камъните не престават да са платното от седмици. Втората запушалка се образува преди Долна Диканя, от където цялата автомагистрала е затворена в посока Дупница - към 15 км трасе. Причината е ремонт на дилатационна фуга, а от АПИ дадоха обещание екипите да работят оптимално мобилизирано.
" Мобилизирано " евентуално е разбиране, което водачите и пътната организация схващат по друг метод. На цели 15 км затворена автомагистрала не се вижда жив служащ още от петък следобед и това продължава цялостен уикенд.
Гледката на огромни затворени ленти на автомагистралите, които образуват големи тапи и на които събота и неделя не работи безусловно никой, е до болежка позната в летните месеци за всички, пътуващи по " Тракия " и " Хемус ", тъй като там ситуацията е такова всяка година.
Уникалното пояснение на АПИ е, че в летните месеци петък, събота и неделя не се правят ремонтни работи, с цел да се улесни придвижването.
Сериозна тайнственост е по какъв начин работата в голям 15-километров затворен сектор би попречил на отсрещното придвижване. Човек би предположил, че когато се затворя автомагистрала, тя е с по-висок приоритет от някой междуселски път да вземем за пример, и там работата би следвало да е на оптимално високи обороти, с цел да завърши във допустимо най-кратки периоди.
От АПИ обаче очевидно не виждат нещата по този метод.
У нас нямаме навика да бързаме. Нямаме навика значимите поправки да се случват при денонощен режим на работа (както беше изискал Борисов), или пък стремително да се ремонтира и вечер.
Масово в България градежът и ремонтът на инфраструктурни обекти върви мудно, до момента в който не стане време за крайния период. Тогава внезапно някакви хора се засилват и стремително стартират да работят.
У нас може да сме привикнали на гледките на пусти затворени за ремонт сектори или пък на неенергично наличие от няколко служащи, които най-вече се подпират и разхождат, само че по света не е по този начин. На Запад на уикендите и нощите се гледа като запас, който бива оползотворяван оптимално, когато става въпрос за пътни поправки.
Както постоянно обаче, нещата опират до едни пари. Пари, които някой няма воля да даде по предопределение за енергичен ремонт . Вместо това и тази година стотици хиляди българи ще киснат в тапи, наблюдавайки яростно пустите затворени за ремонт сектори, до момента в който хората, виновни за всичко, се пробват да ги убедят по какъв начин вършат оптималното за възстановяване на инфраструктурата у нас.
И най-вбесяващото е да знаем, че метод има. Ако някой сега пътува по Околовръстното при Казичене, е наясно какъв брой стремително се работи там - компактно, непрекъснато, и през уикенда. Въпросът е за какво сходни случаи са не предписание, а изключение.
Автор: Десислава Любомирова