Печалбата на банките за първото полугодие скача с 66% до 1.7 млрд. лв.
Пред банкерите се отвори златен прозорец - лихвите по фирмените заеми се повишават, до момента в който няма пазарен напън за повишение на тези по депозитите. Ако инерцията се резервира, 2023 година би следвало да завърши с облага от 3 милиарда лева За полугодието всички банки, като се изключи дребния клон на естонската BigBank, са на облага и при съвсем всички тя пораства с двуцифрени проценти. Пред банкерите се отвори златен прозорец - лихвите по фирмените заеми се повишават, до момента в който няма пазарен напън за повишение на тези по депозитите. Ако инерцията се резервира, 2023 година би следвало да завърши с облага от 3 милиарда лева За полугодието всички банки, като се изключи дребния клон на естонската BigBank, са на облага и при съвсем всички тя пораства с двуцифрени проценти.
Ако вярвате на клишето, че банковият бранш е огледало на действителната стопанска система, то не би трябвало да имате каквито и да е терзания за закъснение, а още по-малко - за криза. Към средата на годината облагата на кредитните институции пораства с 66% по отношение на миналогодишния връх и доближава внушителните 1.69 милиарда лева За параленост за цялата 2022 година резултатът беше малко над 2 милиарда лева - стойност, която евентуално ще бъде достигната и надхвърлена още през август, а в случай че инерцията се резервира, 2023 година би следвало да завърши с облага от 3 милиарда лева
Реклама
Разбира се, сходни мъдрости, даже да има доза философска истина, би трябвало да се одобряват с изключително внимание. В случая несъмнено главната причина за мощното показване на банките надалеч не е икономическия взрив, въпреки и по тази линия. Реално облагата е движена от разширението на лихвения спред като непряк резултат на почналото стягане на паричните условия от ЕЦБ. Благодарение на необикновената композиция от свръхликвидност, висока инфлация, дефицит на работна ръка и към момента обилно леещи се държавни помощи краткотрайно пред банкерите се отвори златен прозорец - лихвите по заеми (особено за бизнеса, които всеобщо са вързани за Euribor) се повишават, до момента в който няма никакъв пазарен напън за повишение на тези по депозитите.
Този миг няма да продължи постоянно. В идващите месеци евентуално забавената трансмисия на монетарното стягане ще стартира да се усеща, като с дейностите си Българска народна банка се пробва да форсира този развой. А с това и видимо спокойните финансови води сигурно ще се поразлюлеят, само че сякаш усилващите се ветрове вещаят лека лятна стихия, а не унищожителен вихър. Когато парите още веднъж имат цена
Ако в предходните интервали увеличаващият се чист лихвен приход беше главен мотор за облагите на банките, в този момент той безусловно е включен на турбо предавка. За полугодието на 2023 година номинално покачването на индикатора е с над 0.8 милиарда лева, или 55%, до 2.27 милиарда лева Тук обаче главният резултат идва не толкоз от заемите за бизнеса или семействата, а от възобновената опция на банките да ръководят свръхликвидността си с покачващите се лихви от ЕЦБ и доходности на пазарите. Около половината от растежа идва от заемите за други банки, което най-често са пласирани средства в централите и други банки от групата. Ако преди година опциите да се вложат свободни средства при над 0% бяха мощно лимитирани, от началото на 2023 година даже единствено депозирането им в ЕЦБ носи над 3%. Все отново значително се повишават и лихвените приходи от фирмените заеми, а в много по-малка степен от потребителските и ипотечните.
Реклама
При чистия приход от такси и комисиони растежът продължава да се свива и те способстват номинално със символичните 31 млн. лева (4.5%) до 729 млн. лева Като цяло, в случай че в ерата на негативните доходности банките залагаха на покачванията на такси, в този момент натискът тук сензитивно отслабва.
Разходите за обезценки се резервират съвсем без смяна - 183 млн. лева за първите шест месеца на 2023 година при 188 млн. лева за същия интервал на 2022 година, като по този начин не въздействат изключително на динамичността в облагата. А единственото, което продължава да тежи на оперативното показване, са административните разноски, теглени най-много от растящите заплати. За полугодието те се повишават с 65 млн. лева и доближават 1.03 милиарда лева Темпът на напредък обаче се забавя от 13.3% преди година на 6.7% в този момент.
Резултатът от този коктейл от фактори е повсеместна облага. За полугодието всички банки, като се изключи дребния прохождащ клон на естонската BigBank, са на облага и при съвсем всички тя пораства с двуцифрени проценти. Възвръщаемостта на активите за последните 12 месеца доближава 2.26%, а тази на капитала надвишава 20% - равнища, невиждани от преди международната финансова рецесия. Шампиони тук са Уникредит Булбанк (450 млн. лева.) и ДСК (447 млн. лева.), които обичайно в първото полугодие получават и подтик от дивиденти от дъщерните си сдружения. Дори и по този начин обаче те носят над половината от облагата на бранша и може да се чака и двете още през сегашното тримесечие да надвишават миналогодишните си върхове. ОББ всекидневно работи при по-ниски индикатори за доходност, като покупко-продажбите по сливания също по предписание краткотрайно въздействат отрицателно на резултатите, което може да изясни и по-слабото показване на Пощенска банка. Разместванията на върха
След формалното юридическо вливане на Кей Би Си банк (бивашата Райфайзенбанк) в ОББ, към този момент българското поделение на белгийската KBC публично зае номер 1 по активи с съвсем 31.4 милиарда лева Дистанциите в челната тройка обаче са минимални, което вещае изострена конкуренция с ДСК (30.6 милиарда лева.) и Уникредит Булбанк (29.9 милиарда лева.). Пощенска банка също е напът да завърши поредна консолидация, като към този момент портфейлите на добития от нея клон на BNP Paribas Personal Finance са трансферирани в салдото ѝ. Дори и по този начин обаче тя с нейните 17.9 милиарда лева активи остава на солидно разстояние от първите три.
Ако вярвате на клишето, че банковият бранш е огледало на действителната стопанска система, то не би трябвало да имате каквито и да е терзания за закъснение, а още по-малко - за криза. Към средата на годината облагата на кредитните институции пораства с 66% по отношение на миналогодишния връх и доближава внушителните 1.69 милиарда лева За параленост за цялата 2022 година резултатът беше малко над 2 милиарда лева - стойност, която евентуално ще бъде достигната и надхвърлена още през август, а в случай че инерцията се резервира, 2023 година би следвало да завърши с облага от 3 милиарда лева
Реклама
Разбира се, сходни мъдрости, даже да има доза философска истина, би трябвало да се одобряват с изключително внимание. В случая несъмнено главната причина за мощното показване на банките надалеч не е икономическия взрив, въпреки и по тази линия. Реално облагата е движена от разширението на лихвения спред като непряк резултат на почналото стягане на паричните условия от ЕЦБ. Благодарение на необикновената композиция от свръхликвидност, висока инфлация, дефицит на работна ръка и към момента обилно леещи се държавни помощи краткотрайно пред банкерите се отвори златен прозорец - лихвите по заеми (особено за бизнеса, които всеобщо са вързани за Euribor) се повишават, до момента в който няма никакъв пазарен напън за повишение на тези по депозитите.
Този миг няма да продължи постоянно. В идващите месеци евентуално забавената трансмисия на монетарното стягане ще стартира да се усеща, като с дейностите си Българска народна банка се пробва да форсира този развой. А с това и видимо спокойните финансови води сигурно ще се поразлюлеят, само че сякаш усилващите се ветрове вещаят лека лятна стихия, а не унищожителен вихър. Когато парите още веднъж имат цена
Ако в предходните интервали увеличаващият се чист лихвен приход беше главен мотор за облагите на банките, в този момент той безусловно е включен на турбо предавка. За полугодието на 2023 година номинално покачването на индикатора е с над 0.8 милиарда лева, или 55%, до 2.27 милиарда лева Тук обаче главният резултат идва не толкоз от заемите за бизнеса или семействата, а от възобновената опция на банките да ръководят свръхликвидността си с покачващите се лихви от ЕЦБ и доходности на пазарите. Около половината от растежа идва от заемите за други банки, което най-често са пласирани средства в централите и други банки от групата. Ако преди година опциите да се вложат свободни средства при над 0% бяха мощно лимитирани, от началото на 2023 година даже единствено депозирането им в ЕЦБ носи над 3%. Все отново значително се повишават и лихвените приходи от фирмените заеми, а в много по-малка степен от потребителските и ипотечните.
Реклама
При чистия приход от такси и комисиони растежът продължава да се свива и те способстват номинално със символичните 31 млн. лева (4.5%) до 729 млн. лева Като цяло, в случай че в ерата на негативните доходности банките залагаха на покачванията на такси, в този момент натискът тук сензитивно отслабва.
Разходите за обезценки се резервират съвсем без смяна - 183 млн. лева за първите шест месеца на 2023 година при 188 млн. лева за същия интервал на 2022 година, като по този начин не въздействат изключително на динамичността в облагата. А единственото, което продължава да тежи на оперативното показване, са административните разноски, теглени най-много от растящите заплати. За полугодието те се повишават с 65 млн. лева и доближават 1.03 милиарда лева Темпът на напредък обаче се забавя от 13.3% преди година на 6.7% в този момент.
Резултатът от този коктейл от фактори е повсеместна облага. За полугодието всички банки, като се изключи дребния прохождащ клон на естонската BigBank, са на облага и при съвсем всички тя пораства с двуцифрени проценти. Възвръщаемостта на активите за последните 12 месеца доближава 2.26%, а тази на капитала надвишава 20% - равнища, невиждани от преди международната финансова рецесия. Шампиони тук са Уникредит Булбанк (450 млн. лева.) и ДСК (447 млн. лева.), които обичайно в първото полугодие получават и подтик от дивиденти от дъщерните си сдружения. Дори и по този начин обаче те носят над половината от облагата на бранша и може да се чака и двете още през сегашното тримесечие да надвишават миналогодишните си върхове. ОББ всекидневно работи при по-ниски индикатори за доходност, като покупко-продажбите по сливания също по предписание краткотрайно въздействат отрицателно на резултатите, което може да изясни и по-слабото показване на Пощенска банка. Разместванията на върха
След формалното юридическо вливане на Кей Би Си банк (бивашата Райфайзенбанк) в ОББ, към този момент българското поделение на белгийската KBC публично зае номер 1 по активи с съвсем 31.4 милиарда лева Дистанциите в челната тройка обаче са минимални, което вещае изострена конкуренция с ДСК (30.6 милиарда лева.) и Уникредит Булбанк (29.9 милиарда лева.). Пощенска банка също е напът да завърши поредна консолидация, като към този момент портфейлите на добития от нея клон на BNP Paribas Personal Finance са трансферирани в салдото ѝ. Дори и по този начин обаче тя с нейните 17.9 милиарда лева активи остава на солидно разстояние от първите три.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ