Пречката пред едно евроатлантическо мнозинство в този парламент е една-единствена

Пречката пред едно евроатлантическо болшинство в този парламент е една-единствена и тя се назовава Бойко Борисов. За задачата обаче е нужно едно не театрално, а действително отдръпване на водача на ГЕРБ от дейната политика.

Най-доброто нещо би било в това Народно събрание да се образува   и по този начин да избегне четвъртите парламентарни избори в България за малко повече от една година. Поне на пръв прочит задоволително депутати за такова ръководство в сегашния парламент има – в действителност единствено “Възраждане ” е безусловно неефикасно за постигането на тази цел (както и на доста други).

Излишно е да се напомня, за какво страната няма потребност от избори в този момент – войната в Украйна не отива на изчерпване, предстоят газови и продоволствени рецесии, инфлацията в целия свят бушува и така нататък На всичкото от горната страна президентът Радев няма самообладание да си назначи служебно държавно управление, което несъмнено незабавно ще стартира да се моли на “Газпром ” за доставки, ще заплаща в рубли или в каквото там му изискат, ще спре доставките за оръжие в Украйна и евентуално ще забърка някаква нова македонска каша.

Около кои позиции би трябвало да се образува новото болшинство

Евроатлантическото необятно болшинство, с цел да заслужава името си, би трябвало да отстоява следните позиции:

- Безвъпросно приемане на правилата и полезностите на обединена Европа: конституционната (либерална) народна власт, правата на индивида и правовата страна.

- Решителни дейности за премахване на корупцията и разкъсване с позорната известност на България като “най-корумпираната страна в Европейски Съюз ”;

- Максимално бързо въвеждане на еврото;

- Трансатлантическата отбранителна взаимност в границите на НАТО и осъществяване на уговорките ни към тази организация, в това число посредством превъоръжаване на българската войска с задоволително Ф-16, нова бойна машина за пехотата, нови кораби. Това са част от действителните измерения на тази политика, както и интензивното взаимоотношение с войски от натовски страни на българска територия;

- и намерено подкрепяне на тази страна против съветската експанзия, в това число с военна техника и амуниции;

- Намиране на дълготрайни различни източници на нефт и газ, които да приготвят България за цялостното прекъсване на съветските доставки, което следва за цяла Европа;

- Конструктивна политика за бързо консолидиране на Западните Балкани в Европейски Съюз, която да промени неуместната обстановка сега, при която и българи, и македонци се възприемат едни други като неприятели. Стъпвайки на “френското решение ”, което отблокира връзките ни, да се направи действителен опит за компенсиране на изгубеното време и вредата, нанесена през последните няколко години;

- Ефективно консумиране на обществения запас от европейските фондове за попречване на криза в България и опазване на позитивните трендове в икономическото развиване.

Външни наблюдаващи несъмнено се чудят за какво е толкоз мъчно у нас да се образува устойчиво болшинство към тези съвсем саморазбираеми цели. Докато присъединяване на Българска социалистическа партия в едно такова болшинство е проблематично по идеологически аргументи – поради дружбата с Русия, “Газпром ”, нюансите за Украйна и така нататък – за ГЕРБ и Движение за права и свободи въпросът не е кардинален, а личностен.

Ролята на Борисов

Всъщност президентът Плевнелиев напълно тъкмо сложи пръст върху казуса, когато се концентрира върху ролята на Борисов. Едно не театрално, а действително отдръпване на водача на ГЕРБ от дейната политика (за каквото самият той говореше през лятото на 2020 г.) би направило сформирането на евроатлантическо държавно управление напълно допустима задача даже в този парламент. Същото се отнася и за политици от листата “Магнитски ”, които са част от “зестрата ”, която Движение за права и свободи желае да занесе в ръководството на страната.

Като оставим магнитските резонанси и терзания на Движение за права и свободи, пречката пред евроатлантическото болшинство е една-единствена и тя се назовава Бойко Борисов. “Неговата ” партия ГЕРБ с ненаситност се държи тъкмо като негова благосъстоятелност и това прави необятното проевропейско болшинство невероятно в този момент, а евентуално и след новите избори.

Аргументите за вкопчването на ГЕРБ в водача си са няколко, само че нито един от тях не е изключително безапелационен. На първо място, от ГЕРБ настояват, че не е работа на други партии да дефинират техни вътрешнопартийни избори, като това, кой ще ги води. Но никой в действителност не желае да се меси във вътрешните им работи, а единствено в съдружната политика на страната, която касае връзките сред партиите. Легитимно е други партии да не желаят да влизат в коалиция с тях, до момента в който те си упорстват на избрани персони – в последна сметка отговорността и репутационните вреди ще бъдат споделени от всички в едно общо ръководство.

Второ,. Това е ненапълно по този начин, в случай че се вземе поради наказателната отговорност. Що се отнася до политическата отговорност, обаче, единствено хазартният скандал “Божков ”, който е явна управническа спекулация за ощетяване на бюджета със стотици милиони, плюс раздаването на милиарди на пътностроителни компании без поръчка и предплатено, са задоволителни да трансфорат Борисов в притежател на огромни репутационни негативи. Но най-важното е, че две трети от българите три пъти предходната година ясно дадоха поръчка, че желаят да се постави завършек на модела “Борисов ” и този избор би трябвало да бъде почитан.

ГЕРБ сами би трябвало да спомагат за правосъдна промяна

Относно наказателната отговорност - до момента в който не се направи промяна в прокуратурата и не се проведат нови избори за Висш съдебен съвет и основен прокурор, постоянно ще виси подозрението за чадър, разпънат над някогашния министър председател. ГЕРБ имат извънреден интерес те сами да предизвикват и да спомагат за промяна, която да докара до самостоятелни и безпристрастни магистрати. Само такива магистрати могат да смъкват подозренията върху водача на тяхната партия. А в случай че се опасяват от репресии, да спомагат за избирането на потвърдени правозащитници (с профила на адвокати като Михаил Екимджиев или Здравка Калайджиева) на поста основен прокурор – или по-общо казано на специалисти, които няма да загърбят професионалната си роля за политически цели.

Даниел Смилов

Ако ГЕРБ считат, че в България такива самостоятелни хора няма, с дребни законодателни промени може да бъде определен подобаващ външен претендент всред квалифицирани прависти, препоръчани от, да речем, немските, френските и холандските правосъдни управляващи. Тази концепция е екзотична, само че тя демонстрира, че в случай че има действително предпочитание за изчистване на името, способи – безапелационни и допустими за всички – все ще се намерят.

Трето, ГЕРБ упорстват, че освен Борисов, само че и техните гласоподаватели същински желаят той да остане във властта и да не се отдръпва. Никой обаче и не счита да се намесва в тези усеща на гласоподавателя. Борисов има своето място в историята на България и бъдещите генерации ще правят оценка това, което е постигнал. Но въпросът е, че и другите българи, които считат, че България може повече и че не са нужни взаимни отстъпки я с личностния интегритет, я с геополитическата ориентировка, също имат мощни усеща и право да бъдат чути. А и евроатлантизмът стъпва на полезности както във външната политика, по този начин и във вътрешната: правовата страна и битката с корупцията са част от тези полезности, които не могат да бъдат жертвани по геополитически съображения.

ГЕРБ – личната партия на Борисов?

Борисов реагира остро на думите на Плевнелиев за вероятното му отдръпване и настоя, че президентът не е бил свестен вярно. Може и по този начин да е и централното в думите на Плевнелиев да е било изказванието, че ГЕРБ е просто партията на Борисов, т.е. “неговата ” лична партия. Но в случай че нещата са такива, и още едни избори няма да решат казуса с изпирането на репутациите и политическата изолираност на тази партия. На есен - евентуално с Движение за права и свободи и някоя Пунта Мара към тях, било тя от възрожденски, шоуменски или прогресивен вид.

А това не е “евроатлантизъм ” в никакъв смисъл. И каквото и да е, България няма потребност от него.

 

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.