Православната църква почита днес Велика събота - последния ден от

Православната черква уважава през днешния ден Велика събота - последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. Църквата популяризира този ден като най-благословеният, защото той бележи края на страданията на Спасителя.

Църковното свещенодействие стартира през този ден рано сутринта и продължава непрестанно до края на деня, тъй че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват към този момент при звуците на тържественото " Христос воскресе! "

На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е приказвал на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя.

Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и самун за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Празникът е обвързван с недоволството и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала близо до Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.

Положен към този момент в гроба, Духът на Исус е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

На Велика Събота християнските православни фамилии поставят последни старания за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.

Тогава се принася в алегорична жертва и пасхалното агне. По предписание първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна мощ. В някои краища на страната ни даже се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при заболявания.

Месят се и дребни питки, с които се върви на посетители при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, цялостни се с ориз и дреболии и се пече.

На други места пък първото яйце наложително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за изобилие и благополучие в дома.

Меси се великденската погача с алено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от фамилията.

Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по беритба и други полски работи няма да ги боли кръстът.

Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предотвратяване от неприятното и за изобилие и шанс.