Православната църква чества Спасовден
Православната черква през днешния ден празнува Възнесение Господне (Спасовден). На 40-я ден след Възкресението си Христос се срещнал за финален път с учениците си, дал им упътвания за разпространяването на вярата по света и ги зарадвал с обещанието за Светия Дух.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ