Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19%

Правителството приключва мандата си с равнища на доверие от 19% и не доверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и не доверие 73%. Двете институции са съумели ненапълно да преодолеят вредата по облика си от лятото и есента. Това „ наваксване “ обаче не е огромно и на фона на равнищата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, в този момент сме очевидци на едни от най-ниските. Последните месеци демонстрираха равнища на известност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата „ Орешарски “.

Данните са от представителните за пълнолетното население на страната изследвания от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “, провеждани „ лице в лице “ всеки месец. Последното е измежду 1011 пълнолетни българи сред 4 и 12 февруари.

В този мандат армията имаше растеж на доверие то, с цел да доближи при започване на тази година до най-високото в последните десетилетия равнище от 54% доверие , при 28% съмнение. В края на този мандат полицията също приключва на плюс. Традиционно при нея равнищата на доверие и не доверие са сходни – към 40-50%. На фона на доста други институции у нас, това е добър отзив. В последния месец доверие то там е 54%, а не доверие то е 36%.

Ако изборите бяха през днешния ден, седем са обединенията, които биха попаднали в Народното събрание, като за две от тях акцията ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да приближат или даже преминат бариерата (особено в случай че тя е ниска поради предстоящата по-ниска активност) или пък да се борят за дотация. С 25,8% от тези, за които може да се чака да гласоподават и са решили за кого, ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са преди всичко, следвани от Българска социалистическа партия с 21,9%. „ ИТН “ е с 13,1%, а Движение за права и свободи е близо – с 12,4%. „ Демократична България “ е със 6,8%, групировката към Мая Манолова с 4,7%, а Вътрешна македонска революционна организация е с 4,2%. При последните две обединения акцията ще е решаваща за възможностите да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и обединението Воля-НФСБ. Обобщеният резултат на експлицитните споменавания на двете партии е 2,7% евентуален избор, само че занапред би трябвало да се види дали обединяването на двете партии ще даде и бонус, или в противен случай. Теренът на проучване то нямаше по какъв начин да улови това. С над % в битката влиза „ Възраждане “, близо към един % се движат и обединения като АБВ, „ Атака “ и партията на Цветан Цветанов. При всички сходни партии и обединения решаваща ще е акцията и не са изключени изненади. Има и редица други обединения в десетите от %.

Разбира се, данните са моментна фотография и не са прогноза за избирателен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде присъединяване. Данните в средата на февруари разрешават да се пресметна, че към 2,9 милиона души биха дали своят вот, в случай че изборите са в този момент. На фона на условния прелиминарен изборен лист това е към 43%. Това е по-малко от интензивността в предишните избори, само че още веднъж следва да се подсети обичайна неизясненост към изборните описи.

 

Данните са от вълните на проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ на ежемесечна база. Последните две талази на проучване са надлежно сред 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.