Политологът Любомир Стефанов: Меденият месец на новата власт...
Правителството се занимава повече със себе си вместо с решителните крачки към обещаната смяна
Позитивът е, че новите хора във властта демонстрират добра съдружна процедура, без която ръководството няма да е допустимо в идващите 10 години
Важно е Народното събрание да стартира да прави положителни закони, които да не се ремонтират на всеки 3 месеца
- Д-р Стефанов, по какъв начин оценявате дейностите на кабинета два месеца след встъпването в служба на новите ръководещи?
- Позитивното е по-малко от възходящото отрицателно, за жалост. Меденият месец на властта с народа се оказа къс и към този момент свърши. Новото ръководство сякаш по-скоро е заето със себе си - да се структурира и употребява някакви прекомерно внимателни крачки за промени. Засега виждам прекомерно огромна нерешителност да се създадат решителни промени.
А точно тези първи 100 дни са времето, когато насъбраната положителна инерция, довела до влизане в ръководството, дава опция за внезапни и непопулярни ограничения и промени. Новата власт сякаш затъва в битовизмите в ръководството. А Планът за възобновяване и резистентност е следващият сериозен препъникамък. Изведнъж се оказва, че сме знаели проблемите към проекта, които ни сочат от Брюксел, само че неразбираемо за какво не сме ги избегнали.
- Докъде ще ни докара войната към " Булгаргаз "?
- Това е симптоматично за целия метод към ръководството. Не виждам посока. Отново личността сякаш излиза на напред във времето - някогашният началник не ни харесва, нищо че преди този момент е бил министър в длъжностен кабинет - ще го махнем и ще сложим различен. Добре, само че индивидът ли е казусът, решенията, които е вземал, ли са казусът?
Да бъде упрекват само той, е извънредно несериозно. Ако подведат целия екип - това бих схванал. Ще се стигне досега, когато ще би трябвало да опишат по какъв начин се подписват междудържавни съглашения, да опишат история за едни медиатори, за ръководство на остатъци.
И в случай че стартираме да се връщаме обратно, може би ще стигнем до такава степен, докъдето всички знаем, че е заровено кучето - точно договорите за прословутия огромен шлем от времето на Георги Първанов.
- Кой е обаче позитивът на новата власт, който би могъл да се развие оттук нататък?
- Позитивът е в налагането на чувството, че съдружният модел на ръководство, точно в този вид - три-четири субекти, ще ни съпътства в идващите десетина години. Това не е неприятно. Добър е методът, по който се стартира - с транспарантни контракти, договаряния, секторно разделяне. Добре е и това, че парламентаризмът се завръща на процедура. Лична заслуга на премиера е появяването му в Народното събрание при потребност. Вижда се, че той е подготвен да сътрудничи за възобновяване на салдото на управляващите, с цел да може Народното събрание да си прави работата, без да се тормози, че негови решения могат да бъдат обезвредени от Министерски съвет с постановления. Ако тази линия на държание се резервира, съм мерен оптимист, че Народното събрание ще стартира да прави закони, които няма да се ремонтират всяко тримесечие.
И връзките на Народно събрание с изпълнителната власт ще се възстановяват, в това число и заради неналичието на една партия с огромно болшинство в Народното събрание, която да играе ролята на чадър за премиера. Това за нас, жителите, е добре, защото вземането на решения към този момент не се случва на мрачно.
- Няма ли да изиграе неприятна смешка вторачването на ръководещите в отстраняването на основния прокурор непременно?
- На всяка власт това може да изиграе неприятна смешка. Реформи на правосъдната власт не могат да се лимитират единствено до функционалностите и обсега на отговорностите и контрола на личността на основния прокурор. Трябва да има рамка, изпълнена със наличие, да има спор. Това е юридическа материя, само че е и политическа воля, защото жителите гласоподават на политиците мандат да изчистят тези авгиеви обори.
Реформата на правосъдната система не минава през нехаресването и желанието за махане на някого, с цел да го сменяем с наш човек. Реформата минава през концептуализиране на една рамка, която да не може да бъде изкривявана от индивида, който я заема. Той да не може да размахва институцията си като бухалка, каквито са обвиняванията против настоящия основен прокурор.
Промяна би трябвало да се направи с визия за 15-20 години напред и тогава в действителност да няма значение кой е съответният основен прокурор. За страдание, актуалното ръководство продължава да не може да изясни на наличен език за какво основният прокурор му е проблем, а не проектът за възобновяване.
- Стоим ли съответно в рецесията сред Русия и Украйна?
- Не стоим, за жалост. Няма потребност да сме гълъб или ястреб - размерът, смисъла, мястото ни не разрешават да заемем безапелационна позиция. Не виждам обаче да пълним със наличие участието си в НАТО и в Европейски Съюз. Очевидно има решение по спора на равнище НАТО, явно нашите политици са взели участие във вземането на това решение, което просто би трябвало да следваме без доста звук.
Недоразумения като това за българския батальон, освен това изказани от върховен военачалник, някогашен министър председател, сегашен министър на защитата, са несериозни, меко казано. Съюзниците ни подкрепят, без да желаят да ставаме нито Задунайска губерния, нито 51-вият щат. Има зависимости, в които сме се сложили, само че те са контрактувани непринудено. Разликите сред връзките ни с Русия и със западните ни сътрудници е фундаментална.
Има обаче надълбоко недоумение за това в българското общество. Продължаваме да живеем в тази парадигма на някаква безконечна митологична благодарност към Русия макар всички доказателства в нашата история, че би трябвало да е противоположното, че руснаците в никакъв случай не са мислили за никой повече, в сравнение с за себе си. И всички останали са обект на доста сполучлива съветска агитация. Българските политици би трябвало да спрат непрекъснато да се карат каква е националната ни позиция - тя е като на нашите сътрудници.
Не желаеме да изпращат в допълнение американски сили у нас, тъй като считаме, че няма потребност, само че не бихме отказали техника и инструктори, с цел да вдигнем равнището на сигурността си.
- Президентството насочи рецензии към кабинета. Слага ли се завършек на мита, че президентът е проектант на държавното управление?
- Тази реакция на президента и на началника на кабинета му е за да пришпори държавното управление да не изгубва посоката на курса, който е дало обещание. И президентът, и господата Петков и Василев са наясно кой ги вкарва в изпълнителната власт и на чии криле съумяха да реализират нежната парламентарна победа. Това по-скоро е внезапно и изрично припомняне кабинетът да извършва уговорката, стихотворец към българските жители, да изпълнят със наличие това „ Продължаваме промяната “.
Има търкания сред президента и кабинета по визитата на премиера в Северна Македония да вземем за пример, само че и президентът към този момент ще разбере, че на отсрещната страна, на „ Дондуков “ 1, не е политически конкурент или зложелател, а министър председател, който има парламентарно болшинство. И естественият ход на страната изисква президентът да се завърне в естествените граници на президентската институция, които за България са символни и алегорични.
Едва ли президентът ще се отдръпне напълно от обществения живот, защото към него има упования. За положително или зло, господин Радев се трансформира в водач, който е понятен и одобряван, тъй като е пореден. А това в тези турбулентни времена е доста значимо.
- " Демократична България " загатна за предварителни избори. Това лапсус ли беше на Христо Иванов, или тест за настройките? Какъв небосвод давате вие на кабинета?
- Със сигурност не 4 години. А и те самите не си го дават. Това не беше лапсус, при Христо Иванов инцидентни неща няма. Тестовете в обединението - вътрешнопартийни и съдружни, ще са повече от задоволително. Първо още нямаме партия " Продължаваме промяната ", имаме двама души, които са партийна табела. Дали и по какъв начин ще вършат структури - процесът, в случай че се случи изобщо, ще бъде забавен. А и самите партии, съставляващи обединението, някои от които самите те са обединения, имат проблеми в обилие.
Въпросът е огромният препъникамък - локалните избори следващата година. Това в синхрон с проекта за възобновяване ще бъде голям връх за нанагорнище от обединението. Не мисля, че ще устоят до тогава. Но предварителни избори в границите на тази година ми се костват нереалистични.
- Как стоят нещата в Българска социалистическа партия? Ще се появи ли нов ляв план? Лявото в България от дълго време не е обичайното ляво. Г-жа Нинова изрично не направи партията лява, а по-скоро нещо дясно-ляво, консервативно ляво, клонящо към другия завършек на спектъра. Затова недоволните се усилват.
Но не можем да чакаме бъдеще за нов план, в чиято основа ще са Кирил Добрев и госпожа Мая Манолова, които още веднъж ще вършат нещо, единствено тъй като ги събира ненавистта към госпожа Нинова.
Ако " Продължаваме промяната " се конституират като партия, което ми се коства подозрително, те биха могли да бъдат тази прогресивна лява европейска партия в България. Ако стартират да вършат структури с негласната поддръжка на президента, изрично няма да има потребност от поява на нов ляв индивид. Това, което виждам от господин Петков, много наподобява на модерното европейско ляво, най-малко на този стадий.
Визитка
Любомир Стефанов е лекар по политически науки, дълготраен учител в Нов български университет. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, обществени връзки и правене на тактики. Автор на научни изявления и голям брой публикации в печатни и електронни медии. Участник в планове на Европейска комисия в България.
Позитивът е, че новите хора във властта демонстрират добра съдружна процедура, без която ръководството няма да е допустимо в идващите 10 години
Важно е Народното събрание да стартира да прави положителни закони, които да не се ремонтират на всеки 3 месеца
- Д-р Стефанов, по какъв начин оценявате дейностите на кабинета два месеца след встъпването в служба на новите ръководещи?
- Позитивното е по-малко от възходящото отрицателно, за жалост. Меденият месец на властта с народа се оказа къс и към този момент свърши. Новото ръководство сякаш по-скоро е заето със себе си - да се структурира и употребява някакви прекомерно внимателни крачки за промени. Засега виждам прекомерно огромна нерешителност да се създадат решителни промени.
А точно тези първи 100 дни са времето, когато насъбраната положителна инерция, довела до влизане в ръководството, дава опция за внезапни и непопулярни ограничения и промени. Новата власт сякаш затъва в битовизмите в ръководството. А Планът за възобновяване и резистентност е следващият сериозен препъникамък. Изведнъж се оказва, че сме знаели проблемите към проекта, които ни сочат от Брюксел, само че неразбираемо за какво не сме ги избегнали.
- Докъде ще ни докара войната към " Булгаргаз "?
- Това е симптоматично за целия метод към ръководството. Не виждам посока. Отново личността сякаш излиза на напред във времето - някогашният началник не ни харесва, нищо че преди този момент е бил министър в длъжностен кабинет - ще го махнем и ще сложим различен. Добре, само че индивидът ли е казусът, решенията, които е вземал, ли са казусът?
Да бъде упрекват само той, е извънредно несериозно. Ако подведат целия екип - това бих схванал. Ще се стигне досега, когато ще би трябвало да опишат по какъв начин се подписват междудържавни съглашения, да опишат история за едни медиатори, за ръководство на остатъци.
И в случай че стартираме да се връщаме обратно, може би ще стигнем до такава степен, докъдето всички знаем, че е заровено кучето - точно договорите за прословутия огромен шлем от времето на Георги Първанов.
- Кой е обаче позитивът на новата власт, който би могъл да се развие оттук нататък?
- Позитивът е в налагането на чувството, че съдружният модел на ръководство, точно в този вид - три-четири субекти, ще ни съпътства в идващите десетина години. Това не е неприятно. Добър е методът, по който се стартира - с транспарантни контракти, договаряния, секторно разделяне. Добре е и това, че парламентаризмът се завръща на процедура. Лична заслуга на премиера е появяването му в Народното събрание при потребност. Вижда се, че той е подготвен да сътрудничи за възобновяване на салдото на управляващите, с цел да може Народното събрание да си прави работата, без да се тормози, че негови решения могат да бъдат обезвредени от Министерски съвет с постановления. Ако тази линия на държание се резервира, съм мерен оптимист, че Народното събрание ще стартира да прави закони, които няма да се ремонтират всяко тримесечие.
И връзките на Народно събрание с изпълнителната власт ще се възстановяват, в това число и заради неналичието на една партия с огромно болшинство в Народното събрание, която да играе ролята на чадър за премиера. Това за нас, жителите, е добре, защото вземането на решения към този момент не се случва на мрачно.
- Няма ли да изиграе неприятна смешка вторачването на ръководещите в отстраняването на основния прокурор непременно?
- На всяка власт това може да изиграе неприятна смешка. Реформи на правосъдната власт не могат да се лимитират единствено до функционалностите и обсега на отговорностите и контрола на личността на основния прокурор. Трябва да има рамка, изпълнена със наличие, да има спор. Това е юридическа материя, само че е и политическа воля, защото жителите гласоподават на политиците мандат да изчистят тези авгиеви обори.
Реформата на правосъдната система не минава през нехаресването и желанието за махане на някого, с цел да го сменяем с наш човек. Реформата минава през концептуализиране на една рамка, която да не може да бъде изкривявана от индивида, който я заема. Той да не може да размахва институцията си като бухалка, каквито са обвиняванията против настоящия основен прокурор.
Промяна би трябвало да се направи с визия за 15-20 години напред и тогава в действителност да няма значение кой е съответният основен прокурор. За страдание, актуалното ръководство продължава да не може да изясни на наличен език за какво основният прокурор му е проблем, а не проектът за възобновяване.
- Стоим ли съответно в рецесията сред Русия и Украйна?
- Не стоим, за жалост. Няма потребност да сме гълъб или ястреб - размерът, смисъла, мястото ни не разрешават да заемем безапелационна позиция. Не виждам обаче да пълним със наличие участието си в НАТО и в Европейски Съюз. Очевидно има решение по спора на равнище НАТО, явно нашите политици са взели участие във вземането на това решение, което просто би трябвало да следваме без доста звук.
Недоразумения като това за българския батальон, освен това изказани от върховен военачалник, някогашен министър председател, сегашен министър на защитата, са несериозни, меко казано. Съюзниците ни подкрепят, без да желаят да ставаме нито Задунайска губерния, нито 51-вият щат. Има зависимости, в които сме се сложили, само че те са контрактувани непринудено. Разликите сред връзките ни с Русия и със западните ни сътрудници е фундаментална.
Има обаче надълбоко недоумение за това в българското общество. Продължаваме да живеем в тази парадигма на някаква безконечна митологична благодарност към Русия макар всички доказателства в нашата история, че би трябвало да е противоположното, че руснаците в никакъв случай не са мислили за никой повече, в сравнение с за себе си. И всички останали са обект на доста сполучлива съветска агитация. Българските политици би трябвало да спрат непрекъснато да се карат каква е националната ни позиция - тя е като на нашите сътрудници.
Не желаеме да изпращат в допълнение американски сили у нас, тъй като считаме, че няма потребност, само че не бихме отказали техника и инструктори, с цел да вдигнем равнището на сигурността си.
- Президентството насочи рецензии към кабинета. Слага ли се завършек на мита, че президентът е проектант на държавното управление?
- Тази реакция на президента и на началника на кабинета му е за да пришпори държавното управление да не изгубва посоката на курса, който е дало обещание. И президентът, и господата Петков и Василев са наясно кой ги вкарва в изпълнителната власт и на чии криле съумяха да реализират нежната парламентарна победа. Това по-скоро е внезапно и изрично припомняне кабинетът да извършва уговорката, стихотворец към българските жители, да изпълнят със наличие това „ Продължаваме промяната “.
Има търкания сред президента и кабинета по визитата на премиера в Северна Македония да вземем за пример, само че и президентът към този момент ще разбере, че на отсрещната страна, на „ Дондуков “ 1, не е политически конкурент или зложелател, а министър председател, който има парламентарно болшинство. И естественият ход на страната изисква президентът да се завърне в естествените граници на президентската институция, които за България са символни и алегорични.
Едва ли президентът ще се отдръпне напълно от обществения живот, защото към него има упования. За положително или зло, господин Радев се трансформира в водач, който е понятен и одобряван, тъй като е пореден. А това в тези турбулентни времена е доста значимо.
- " Демократична България " загатна за предварителни избори. Това лапсус ли беше на Христо Иванов, или тест за настройките? Какъв небосвод давате вие на кабинета?
- Със сигурност не 4 години. А и те самите не си го дават. Това не беше лапсус, при Христо Иванов инцидентни неща няма. Тестовете в обединението - вътрешнопартийни и съдружни, ще са повече от задоволително. Първо още нямаме партия " Продължаваме промяната ", имаме двама души, които са партийна табела. Дали и по какъв начин ще вършат структури - процесът, в случай че се случи изобщо, ще бъде забавен. А и самите партии, съставляващи обединението, някои от които самите те са обединения, имат проблеми в обилие.
Въпросът е огромният препъникамък - локалните избори следващата година. Това в синхрон с проекта за възобновяване ще бъде голям връх за нанагорнище от обединението. Не мисля, че ще устоят до тогава. Но предварителни избори в границите на тази година ми се костват нереалистични.
- Как стоят нещата в Българска социалистическа партия? Ще се появи ли нов ляв план? Лявото в България от дълго време не е обичайното ляво. Г-жа Нинова изрично не направи партията лява, а по-скоро нещо дясно-ляво, консервативно ляво, клонящо към другия завършек на спектъра. Затова недоволните се усилват.
Но не можем да чакаме бъдеще за нов план, в чиято основа ще са Кирил Добрев и госпожа Мая Манолова, които още веднъж ще вършат нещо, единствено тъй като ги събира ненавистта към госпожа Нинова.
Ако " Продължаваме промяната " се конституират като партия, което ми се коства подозрително, те биха могли да бъдат тази прогресивна лява европейска партия в България. Ако стартират да вършат структури с негласната поддръжка на президента, изрично няма да има потребност от поява на нов ляв индивид. Това, което виждам от господин Петков, много наподобява на модерното европейско ляво, най-малко на този стадий.
Визитка
Любомир Стефанов е лекар по политически науки, дълготраен учител в Нов български университет. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, обществени връзки и правене на тактики. Автор на научни изявления и голям брой публикации в печатни и електронни медии. Участник в планове на Европейска комисия в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ