Правилният ход е да се намалят осигуровките наполовина – това

Правилният ход е да се понижат осигуровките на половина – това ще увеличи събираемостта. Обратен ще е резултатът от напредничав налог – всеобщо укриване. Винаги когато има проблем, се появява концепцията да се вдигнат налозите, написа в коментар за „ 24 часа “ икономистът Георги Ангелов.

Така беше да вземем за пример предходната година, когато служебното държавно управление предложи изключителни налози, с цел да закърпи бюджета. Но срещна мощен отпор от всички страни и в последна сметка предлагането не се осъществя – все пак Народното събрание одобри бюджет за 2023 година, който дава отговор на условията на еврозоната.

Сега МВФ повдигна въпроса дали не е време да се вдигнат налозите в България, с цел да могат да се финансират повече държавни разноски. Трябва да отбележим, че доста от препоръчаните от МВФ ограничения са безспорни – да вземем за пример структурни промени, внимание към взрива в кредитирането, вложения в човешки капитал и обучение, възстановяване на стандарта на живот, привършване на антикризисните ограничения от пандемията, усъвършенствана събираемост, разширение на данъчната основа, нараснала успеваемост на държавните разноски и така нататък Това са неща, които в действителност са потребни, от дълго време се разискват и би трябвало да се създадат.

Но въпросът с премахването на ниските налози и замяната им с напредничав налог не стои по същия метод. Нека да вземем за пример да разгледаме по какъв начин се промени консолидираният държавен бюджет на България в последните години. Преди пандемията страната харчеше 45 милиарда лв. годишно. През 2024 година са заложени близо 82 милиарда лв. разноски, а за идната 2025 година прогнозата е държавните разноски да надминат 87 милиарда лв.. С други думи, съвсем двойно нарастване на разноските. Накратко, бюджетът има доста пари и те порастват рекордно бързо – което оборва аргумента, че страната страда от липса на пари и има потребност от по-високи налози.

Не сме в обстановката от преди 15 години, когато страната нямаше пари и режеше разноски – в този момент сме тъкмо в противоположната обстановка – на непрекъснато повдигане на харченето. Помислете да вземем за пример какъв брой десетки милиарди левове има заделени за България по еврофондовете и Плана за възобновяване и какъв брой от тях са усвоени. Да не забравяме милиардите, които всяка година се залагат в бюджета на страната за вложения и в никакъв случай не се употребяват. Министерства, ведомства, общини все мрънкат за пари, само че когато ги получат, се оказва, че години наред не могат да ги усвоят.

Малко са изключенията като метрополитена в София, който постоянно има по няколко подготвени плана за нови линии на метрото. България щеше да наподобява по различен метод, в случай че повече институции работеха по този начин. Когато се приказва за повдигане на налози, има и различен въпрос – до каква степен държавните средства се харчат дейно? Всеки поданик с наслада би дал малко повече пари, в случай че вижда, че има забележим резултат от платените налози. Но не е такава обстановката в България и всеки ще го удостовери.

Помним да вземем за пример по какъв начин по време на енергийната рецесия се раздадоха 6 милиарда лв. за обезщетения за цените на тока за бизнеса – само че вместо да отидат в най-засегнатите компании, множеството пари изтекоха към тези, които завоюваха от рецесията. А какво да кажем за антикризисни ограничения като махането на Данък добавена стойност за хляба, които сякаш трябваше да оказват помощ на бедните, само че в действителност нищо сходно не се случи. Въобще, първи приоритет на страната би трябвало да бъде повишение на успеваемостта на разноските – по този начин със същите средства ще може да се реализира действителен и забележим резултат.

Не на последно място, повдигането на налозите е последно средство, когато към този момент са употребявани всички налични благоприятни условия – само че ние сме надалеч от тази обстановка. Знаем, че въпреки да понижава, сивата стопанска система в България остава измежду най-високите в Европа. С други думи, има големи благоприятни условия за повишение на събираемостта на приходите на страната, без да се подвигат налозите.

Най-лесно е да се вдигнат налозите, само че това ще натовари единствено честните данъкоплатци, които и сега пълнят бюджета. По-справедливо е да се насочат старания към облагане на укрити приходи и обороти. Това е и методът да се завоюва доверието на честните данъкоплатци – когато те усетят, че страната не ги товари безпределно, а преследва и останалите да си заплащат дължимото. Това икономистите назоваваме “разширяване на данъчната основа ”.

От тази позиция можем да мислим освен за повдигане на налозите, само че и в тъкмо противоположната посока. Например осигуровките в България са най-високият налог и към 1/3 от брутната заплата отива за заплащането им. Поради това има и големи тласъци и всеобщо укриване на приходи и цели сектори са в сивия бранш и заявяват единствено минимални заплати. Това е явен образец по какъв начин един висок налог не носи повече доходи, а в действителност води до всеобщо укриване. Същото ще стане в случай че внезапно увеличим и другите налози.

Затова може да подходим по противоположния метод – да понижим осигуровките на половина и в същото време внезапно да повишим събираемостта и да разтеглим данъчната основа. Такова внезапно понижение ще ограничи тласъците за укриване на приходи и ще изсветли огромна част от сивата стопанска система. Отделно, увеличеният чист приход на работещите и бизнеса ще има позитивен резултат върху стопанската система и заетостта.

Това, дружно с ограничения за нараснала събираемост и усъвършенстване на неефективните държавни разноски, може да разреши на бюджета да “преглътне ” промяната без потребност от дефицити и задължения.