Познаваме го предимно като злодеят във филмите, в които играе

Познаваме го най-вече като злодеят във филмите, в които играе - “Ханибал ”, „ Доктор Стрейндж “, “Казино Роял ”. Толкова сме привикнали с този негов облик на неприятния, че надали можем да си го представим в друга роля, камо ли пък като танцьор. Но зад обичания на всички изверг се крие извънреден танцьор и дълга история, която потегля от гимнастиката. Но трябваше да се появи филмът “Another round ”, с цел да забележим тази заложба на Мадс Микелсен. Във кино лентата той танцува на пристанището, скача, рита и си проправя път през навалица от напоени с бира зрелостници, и всичко това под звуците на " What a Life " на Scarlet Pleasure. И това несъмнено може да се назова най-хубавата кино сцена на годината.

Но по какъв начин се стига до танците?

Микелсен навлиза в света на танците, които за него са колкото завладяващи, толкоз и непредвидени. Роден в Копенхаген, Дания, през 1965 година, Мадс в началото прави кариера на гимнастик, а по-късно на професионален танцьор. Ранните му години са отдадени на усъвършенстването на изкуството на придвижването и по това време той усъвършенства уменията, които по-късно стават неразделна част от актьорския му репертоар.

Танцовото странствуване на Микелсен го превежда през разнообразни дисциплини - от типичен балет до модерни танцови форми. Неговата отдаденост на занаята и умеенето му да съчетава безпроблемно мощ и грациозност го отличават от сътрудниците му.

" Спомням си, че цялото ми детство мина във постоянно катерене. Катерех се по всичко - по всеки покрив, по всяка постройка, търсех допустимо най-сложните директни от вкъщи ми до учебното заведение. Мисля, че като дете желаех да бъда Бъстър Кийтън или Брус Лий. Наистина желаех! Правех луди каскади пред движещи се коли. Това постоянно е било част от мен ” - споделя Мадс Микелсен, цит. по The daily beast.



“Гимнастиката беше достъпът ми до танците. Някой имаше потребност от акробати за един мюзикъл, тъй че имаше няколко от нас, които се занимаваха с това. Освен това правехме и няколко стъпки, а хореографът счете, че имам порядъчен гений и ме попита дали желая да науча занаята. В оня миг нямах нищо по-добро за правене в живота си, тъй че попаднах в този свят. А и в никакъв случай не бях гледал балет или спектакъл, тъй че това беше един напълно нов свят, който се отвори пред мен, когато бях на 19 години.

Снимах се в доста мюзикъли - " Уестсайдска история ", " La Cage aux Folles ", " Чикаго ", а по-късно бях танцьор в компания, която работеше с нещо като комбинация от техниката на Марта Греъм и техниката на Хортън. Всяка заран се занимавахме и с балет, тъй като той дава толкоз мощна основа. С това се занимавах като млад. Никога не съм имал проект за това, в никакъв случай не съм мечтал, просто се случи по стичане на събитията и аз останах. Това беше работа и последователно ставах все по-добър, все по-добър и по-добър. Другата причина, заради която останах, беше, че там нямаше доста момчета, а доста девойки, тъй че можеше и да се задържиш известно време. "

Макар че танцовият опит на Микелсен не е категорично показан във всичките му кино функции, неговото въздействие едвам доловимо прониква в осъществяванията му. Вроденото възприятие на артиста за надзор на тялото, пространствената информираност и способността му да предава страсти посредством придвижвания са явни във всяка негова поява на екрана.

Един от забележителните образци, в които танцовите умения на Мадс Микелсен проличават, е в датския филм " Pusher " от 1996 година В основна сцена героят на Микелсен взе участие в танцова поредност, която освен служи като мощно средство за описване, само че и акцентира уменията му в хореографията. Сцената е доказателство за отдадеността на Микелсен на занаята, който безпроблемно интегрира танца в структурата на своя воин.

Танцовият опит на Микелсен изиграва значима роля и при превъплъщението му в загадъчния и гибелен воин Ле Шифр във кино лентата за Джеймс Бонд " Казино Роял " от 2006 година Физиката и уравновесените придвижвания на артиста прибавят спомагателен пласт изисканост към ролята на злодея, трансформирайки Le Chiffre в един от най-запомнящите се антагонисти на Бонд.

За  " Another round "



" По някаква причина режисьорът на " Another round " Томас Винтерберг искаше да танцувам на калдъръм, тъй че това беше сложна задача. Имаше скамейка и доста деца, тъй че оставихме известно пространство за импровизация, само че с хореографката Оливия Анселмо направихме база от стъпки. Тя беше фантастична. Оказа се, че танците са се развили безумно, откогато танцувам, тъй че нямах визия какво прави тя, само че се пробвах да го възприема по най-хубавия метод и го променихме малко, с цел да го направя собствен. Идеята беше, че би трябвало да се усещам свободно. Не искахме да е естетически танц; по-скоро ставаше дума за вътрешното пътешестване на този човек, тъй като преди малко е изгубил някого, който е обичал, и е спечелил някого, който е обичал в границите на последния час. Репетирахме няколко пъти и аз доста се разтягах, преди да го създадем, тъй като танцовите мускули не са същите като тенис мускулите. Може би го направихме двайсет или трийсет пъти - което е доста за човек на моята възраст на калдъръм. Но щом един път бяхме там, се почувствах на вярното място. ”

Пътят на Мадс Микелсен от танцьор до фамозен артист е доказателство за неговата артистична еластичност. Неговият опит в танците безспорно е оформил метода, по който подхожда към функциите си, придавайки на всеки воин неповторима физика и нюансирано схващане на придвижването. Макар да е прочут най-много с интензивните си и харизматични осъществявания, танцовата виртуозност на Микелсен остава завладяващ и постоянно подценяван аспект от фамозната му кариера. Тъй като публиката продължава да бъде превзета от екранното му наличие, си коства да оценим дълбочината и широтата на гениите на Мадс Микелсен, като танцът е спокоен, само че мощен сътрудник в артистичния му път.