Земеделското министерство готви законодателни промени за решаване на старите проблеми със земята
„ Поземлените връзки са една доста огромна тематика, която касае безусловно всички аграрни производители. Проблемите са доста, някои са доста мъчно решими. Изискват се съществени законодателни и нормативни промени “, сподели след първото съвещание само че Консултативния съвет по поземлените връзки министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Това не е първият Консултативен съвет, следва идващ, който ще е по мляко и млечни артикули, по-късно плодове и зеленчуци, а след това ще има и за месо и месни артикули, пчелен мед, механически култури, лоза и вино, етеричномаслени култури. Министърът посочи, че се приказва за артикули, за цялата агрохранителна верига, в която всеки отрасъл би трябвало да откри мястото си.
Министърът на земеделието и храните сподели още, че ще се търси решение за проблемите с кадастъра и ще се цели въвеждането на един документ, като за тази цел ще се предизвикват промени в законите. Сред проблемите в поземлените връзки е и всеобщото отдаване от страна на общините под аренда на пасищата и ливадите в границите на техните землища на хора, които нямат животни за приемане на дотации, които по-късно биват отдавани чартърен на животновъди, както и едногодишните контракти. Вътев даде обещание търсене на решение и в това отношение в границите на идващото съвещание на Консултативния съвет по поземлените връзки, което ще бъде до месец и половина.
Според Веселина Ралчева от Българска асоциация Биопродукти тематиката за поземлените връзки е доста значима за производителите, „ защото не можем да развиваме бранша без земя и най-много без резистентност и дълготрайни вероятности за нейното прилагане. Законът за собствеността и използването на земеделските земи е един от най-често и неведнъж променяните закони и в този смисъл се получи една джунгла в връзките, в която много мъчно земеделците могат да се оправят, ориентират и най-много да разчитат на едно дълготрайно прилагане на земеделските земи, което за нашия отрасъл, биопроизводството, е извънредно значимо и належащо, защото за биологично земеделие е нужна сертификация и дълготрайно прилагане на земите “, добави още тя. Тя подчертава върху използването на земите от общинския и държавен аграрен фонд, така наречен непотърсени земи по член 19, белите петна и т.н.
Според Юлия Куюмджийска, заместник- ръководител на Обединени български животновъди пък доста значимо е да се вземе решение за разпределението на пасищата, мерите и ливадите. „ За нас, животновъдите, е извънредно значимо да бъдат направени допустимо най-бързо промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи и то във връзка с разпределението на пасищата, мери и ливади. “, сподели още тя.
Стефан Асенов от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи пък разяснява, че проблемите са с над 30-годишна история и обгръщат възобновяване на земята в действителни граници, неналичието на окрупняване, пренареждане, напояването, проблемите с кадастъра, кадастралните карти, указател, отчуждавания, сервитути и се стигне до агроекологията.
„ Вярвам, че с едно прагматично, програмирано управление и рационален градивен разговор ще решим най-малко част от сериозните проблеми, които стоят пред нас и малко по малко ще вървим към едно все по-устойчиво земеделие “, съобщи представителят на Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ Синан Вейсал.
Председателят на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров разяснява, че държавният и общинският аграрен фонд би трябвало да бъдат принадлежности за реализиране на политики, като не може да се развиват биоземеделие или отглеждане на животни с краткосрочно наемане на земи за по една година.
Министърът на земеделието и храните сподели още, че ще се търси решение за проблемите с кадастъра и ще се цели въвеждането на един документ, като за тази цел ще се предизвикват промени в законите. Сред проблемите в поземлените връзки е и всеобщото отдаване от страна на общините под аренда на пасищата и ливадите в границите на техните землища на хора, които нямат животни за приемане на дотации, които по-късно биват отдавани чартърен на животновъди, както и едногодишните контракти. Вътев даде обещание търсене на решение и в това отношение в границите на идващото съвещание на Консултативния съвет по поземлените връзки, което ще бъде до месец и половина.
Според Веселина Ралчева от Българска асоциация Биопродукти тематиката за поземлените връзки е доста значима за производителите, „ защото не можем да развиваме бранша без земя и най-много без резистентност и дълготрайни вероятности за нейното прилагане. Законът за собствеността и използването на земеделските земи е един от най-често и неведнъж променяните закони и в този смисъл се получи една джунгла в връзките, в която много мъчно земеделците могат да се оправят, ориентират и най-много да разчитат на едно дълготрайно прилагане на земеделските земи, което за нашия отрасъл, биопроизводството, е извънредно значимо и належащо, защото за биологично земеделие е нужна сертификация и дълготрайно прилагане на земите “, добави още тя. Тя подчертава върху използването на земите от общинския и държавен аграрен фонд, така наречен непотърсени земи по член 19, белите петна и т.н.
Според Юлия Куюмджийска, заместник- ръководител на Обединени български животновъди пък доста значимо е да се вземе решение за разпределението на пасищата, мерите и ливадите. „ За нас, животновъдите, е извънредно значимо да бъдат направени допустимо най-бързо промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи и то във връзка с разпределението на пасищата, мери и ливади. “, сподели още тя.
Стефан Асенов от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи пък разяснява, че проблемите са с над 30-годишна история и обгръщат възобновяване на земята в действителни граници, неналичието на окрупняване, пренареждане, напояването, проблемите с кадастъра, кадастралните карти, указател, отчуждавания, сервитути и се стигне до агроекологията.
„ Вярвам, че с едно прагматично, програмирано управление и рационален градивен разговор ще решим най-малко част от сериозните проблеми, които стоят пред нас и малко по малко ще вървим към едно все по-устойчиво земеделие “, съобщи представителят на Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ Синан Вейсал.
Председателят на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров разяснява, че държавният и общинският аграрен фонд би трябвало да бъдат принадлежности за реализиране на политики, като не може да се развиват биоземеделие или отглеждане на животни с краткосрочно наемане на земи за по една година.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ