Изложба, посветена на 1 март, бе открита късно снощи в РИМ в Русе
Поздравителни адреси до шефа на културната институция проф. Николай Ненов бяха изпратени от регионалния шеф Анатоли Станев и кмета Пенчо Милков.
„ Първи март несъмнено е измежду най-българските празници, съхранил се през годините, а мартеничката е знак на най-чистите планове на българския народ, както и на единството и споделеността, на които е кадърен. От предишното до съвремието първомартенските обичаи са едни от най-запомнящите се по нашите земи и тъкмо те оставят най-дълбок отпечатък в съзнанието на чужденците. “, се споделя в написаното от Станев. Той добавя още, че ще поддържа реализирането на бъдещи взаимни начинания.
От своя страна кметът Милков написа: „ Използвам приятния мотив, с цел да изкажа своето почитание към Вашата неуморна и всеотдайна работа, за това, че превръщате Русе в едно по-одухотворено място. Вярвам, че изложбата ще сервира доста любопитни обстоятелства за обичаните на дребни и огромни мартеници и ще направи празничния ден на русенци по-усмихнат. “
Експозицията ще може да бъде прегледана в идващите два месеца. Предвижда се тя да остане във витрините на музея до края на април. Интересно е, че посетителите ще могат да прегледат над 150 експоната от общо към 700. Те включват най-вече мартеници, само че не дребна част съставляват и пощенските картички. Най-ранните са от интервала сред двете международни войни, най-вече от 30-те години на предишния век, има и от времето на социализма, както и от последните години. Изложбата се осъществя в границите на проучвателен план, вследствие на който българските музеи към този момент ще разполагат с цифрови мартеници. Това значи, че във виртуалното пространство човек ще може да види с изключение на сбирката от мартеници на Британския музей в Лондон и тази на Русенския. Така Регионалният исторически музей в Русе се оказва втори в света, който ще разполага с такава онлайн сбирка, налична за всеки. По принцип музеите у нас не вписват във фондовете си мартеници, тъй като те се одобряват като нещо изцяло всекидневно. Припомняме, че през 2017-а детайлът „ Мартеница ”, привързан с първомартенските културни практики, бе вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен лист на Юнеско за детайли на нематериалното културно завещание на човечеството.
Изследването на Регионалния исторически музей наблюдава главните практики, които са разнообразни от фолклорните. В обичайна домодерна просвета хората, които си „ връзват “ мартеници са децата, младите дами и младите животни, с цел да не им уроки, както се споделя. С помощта на градската просвета обаче стартират да се разменят мартеници, както и да се продават и купуват – неща, които вършим и до в този момент. Променя се и облика на Баба Марта, която преди се е приемала като жена, която си сменя настроенията – ту плаче, ту се смее, сърди се, когато ѝ изпият вино, до момента в който вследствие на работата на създателите на детска литература тя към този момент бива показана като знак на пролетта.
„ Първи март несъмнено е измежду най-българските празници, съхранил се през годините, а мартеничката е знак на най-чистите планове на българския народ, както и на единството и споделеността, на които е кадърен. От предишното до съвремието първомартенските обичаи са едни от най-запомнящите се по нашите земи и тъкмо те оставят най-дълбок отпечатък в съзнанието на чужденците. “, се споделя в написаното от Станев. Той добавя още, че ще поддържа реализирането на бъдещи взаимни начинания.
От своя страна кметът Милков написа: „ Използвам приятния мотив, с цел да изкажа своето почитание към Вашата неуморна и всеотдайна работа, за това, че превръщате Русе в едно по-одухотворено място. Вярвам, че изложбата ще сервира доста любопитни обстоятелства за обичаните на дребни и огромни мартеници и ще направи празничния ден на русенци по-усмихнат. “
Експозицията ще може да бъде прегледана в идващите два месеца. Предвижда се тя да остане във витрините на музея до края на април. Интересно е, че посетителите ще могат да прегледат над 150 експоната от общо към 700. Те включват най-вече мартеници, само че не дребна част съставляват и пощенските картички. Най-ранните са от интервала сред двете международни войни, най-вече от 30-те години на предишния век, има и от времето на социализма, както и от последните години. Изложбата се осъществя в границите на проучвателен план, вследствие на който българските музеи към този момент ще разполагат с цифрови мартеници. Това значи, че във виртуалното пространство човек ще може да види с изключение на сбирката от мартеници на Британския музей в Лондон и тази на Русенския. Така Регионалният исторически музей в Русе се оказва втори в света, който ще разполага с такава онлайн сбирка, налична за всеки. По принцип музеите у нас не вписват във фондовете си мартеници, тъй като те се одобряват като нещо изцяло всекидневно. Припомняме, че през 2017-а детайлът „ Мартеница ”, привързан с първомартенските културни практики, бе вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен лист на Юнеско за детайли на нематериалното културно завещание на човечеството.
Изследването на Регионалния исторически музей наблюдава главните практики, които са разнообразни от фолклорните. В обичайна домодерна просвета хората, които си „ връзват “ мартеници са децата, младите дами и младите животни, с цел да не им уроки, както се споделя. С помощта на градската просвета обаче стартират да се разменят мартеници, както и да се продават и купуват – неща, които вършим и до в този момент. Променя се и облика на Баба Марта, която преди се е приемала като жена, която си сменя настроенията – ту плаче, ту се смее, сърди се, когато ѝ изпият вино, до момента в който вследствие на работата на създателите на детска литература тя към този момент бива показана като знак на пролетта.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ