Средна Азия иска да получи от Русия най-ценното
Появиха се хора, които желаят да възродят грандиозния руски план за прекачване на вода от Сибир на юг. Всъщност Централна Азия страда от дефицит на водни запаси, заради това там се водят даже военни дейности и през идващите години обстановката може единствено да се изостри. Само Русия може да избави ситуацията. Но какви са ползите на страната ни в тази ситуация?
За първи път планове за транспорт на вода от сибирските реки към Централна Азия са препоръчани още по времето на Руската империя, през XIX век. Оттогава учени и политици от време на време оферират да се стартира построяването на канали от сибирските гори до централноазиатските пустини. Наистина всяка пролет в Сибир се следят наводнения, а в Централна Азия се следи суша. Изглежда, че концепцията е печеливша за всички участници. Едно от тези оферти по едно време попада на масата на Сталин, който обаче не утвърждава концепцията.
И несъмнено, планът от късната руска ера става най-известният. През 1970 година Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и Министерският съвет издават решение за преразпределение на речния поток. Решено е да се построи воден канал от река Об през Казахстан до Узбекска ССР, където порастват памукови насаждения. Цената е оценена на съвсем 33 милиарда от тогавашните руски рубли - голяма сума! Вярно, чакат да получат забележителен годишен приход - 7,6 милиарда рубли.
Веднага се появяват авторитетни критици на гигантския градеж. По-специално, група учени подписва писмо до Централния комитет „ За пагубните последствия от прехвърлянето на част от потока на северните реки “. Учените обръщат внимание на обстоятелството, че осъществяването на плана ще има ужасяващи последствия от екологична позиция. Срещу него се опълчва и руската креативна интелигенция. Въпреки това планът е утвърден през 1983 година, само че е прекомерно късно да стартира дълготрайно строителство. Войната в Афганистан стеснява финансовите благоприятни условия на страната. И когато Андропов умира, осъществяването е забавено. Накрая, при Горбачов, е дефинитивно изоставено. Изглеждаше, че тази концепция е забравена вечно. В края на краищата към този момент няма нито една страна, за която теоретично да е настояща.
Въпреки това на 27 юни 2023 година Серик Егизбаев, член на казахстанския парламент, се обърна към сътрудниците си от Държавната дума на Руската федерация с предложение за взаимно обновяване на плана за прекачване на част от потока на сибирските реки на юг. Според него прогнозата до 2030 година демонстрира понижаване на вътрешния речен отток на Казахстан и приток от територията на прилежащи страни, което основава опасност от дефицит на повече от 23 кубически километра вода - това е годишното ползване на население и промишленост.
„ При тези условия Казахстан би трябвало да приложи ограничения за възстановяване на междудържавните водни връзки, трансгранично прекачване на реки “, сподели Серик Егизбаев. Той също по този начин счита, че това ще разреши отварянето на навигацията през Азия: канала Карско море - Каспийско море - Персийския залив, а прясната вода ще разреши напояването на 14 милиона хектара земеделска земя. Според депутата планът „ освен ще сътвори десетки хиляди нови работни места за жителите на всички участващи страни, само че и ще даде мощен подтик на развиването на стопанските системи за доста години напред, ще реши цялостен набор от екологични проблеми. и обществените проблеми на популацията на всички страни, участващи в плана, ще докара до кардинално ново равнище на интеграционните процеси сред стратегическите сътрудници ”.
Тази година Астана и Бишкек претърпяха тежка водна рецесия. В някои региони водата беше спряна за няколко дни, което провокира мощно неодобрение у локалните. В столицата на Киргизстан това докара до митинги.
Такива апели постоянно се получават освен от Казахстан. През април предходната година Анатолий Соловьов, ръководител на комисията по екология, запазване на околната среда и сигурност на живота на Обществената камара на Омска област, приказва за апел от Узбекистан.
„... Сибирският клон на Руската академия на науките пресметна, че увеличението на оттока на Иртиш с 600 милиарда кубически метра ще наводнява крайбрежната зона на северните морета - петролните компании сигнализират, че няма да могат да пробиват. И тъкмо тогава получихме публично писмо до Обществената камара, до Законодателното заседание на Омска област от Екологичната партия на Узбекистан с предложение за превозване на вода от Сибир по тръбопроводи. Това може да реши както казуса с Аралско море, по този начин и въпроса за унищожаване на следствията от годишните наводнения в Сибир. „ Завоят на сибирските реки “ - това, несъмнено, не значи блокиране на Иртиш, единствено 7% от водата се предлага да се вземе от сливането на Иртиш и Об “, показа мнението си Соловьов
Осъществяването на плана в обозримо бъдеще при интерес от страна на Русия е изцяло допустимо, споделя Игор Шестаков, шеф на Центъра за експертни начинания “Ой Ордо ” от Киргизстан. От негова позиция Русия би могла да направи това както по прагматични стопански аргументи, по този начин и по геополитически съображения.
„ Вече 20 години на дневен ред стои въпросът Централна Азия, дружно с Русия, да основат районен воден и енергиен консорциум. В този случай част от потока на сибирските реки, както и на Волга, може да бъде ориентиран към страните от Централна Азия, сподели Шестаков. “Не съм специалист в нюансите на екологията, само че има проучвания на съветски учени, които считат, че реализацията на плана би съдействала за по-малко преовлажняване на почвата. Както знаете, напролет в Русия наводнение на голяма територия ”, напомня той
Русия и преди е предложила помощ за решение на екологичните проблеми на своите съседи. Тази тематика може да се трансформира в спомагателна тематика за интеграцията на страните от Централна Азия и Русия и уреждането на споровете сред самите централноазиатски страни. Всяко лято те спорят за правото да ръководят водните запаси на трансграничните реки. Киргизстан и Таджикистан даже спретнаха дребен боен спор с десетки убити. Докато текат полемиките, Аралско море е съвсем изцяло пресъхнало. Наистина за Централна Азия през днешния ден водата е живот, най-ценното нещо.
„ Неслучайно депутатите в Казахстан повдигат въпроса за построяването на воден канал от Русия, президентът Токаев също обърна внимание на това. Затова считам, че имат основателни аргументи да оживеят плана. Според киргизките учени, с които разговарях, след 15 години водните запаси в района ще се ценят повече от златото. Поради топенето на ледниците водният поток понижава, до момента в който популацията, в противен случай, пораства. Проблемът може да се реши с външни водоизточници ”, споделя Шестаков. Според него това ще има и позитивен политически резултат за Москва: „ Платформата за избавяне на Аралско море ще стане сплотяваща площадка за цяла Средна Азия и Русия “.
Според актуалните оценки построяването на воден канал от Сибир до Аралско море с построяването на резервоари, мостове и друга инфраструктура ще коства стотици милиарди долари. Теоретично е допустимо Русия да построи собствен сектор, само че за чия сметка ще копаят канал в Казахстан?
В актуален Казахстан съществуващата инфраструктура е доста остаряла. Например в енергетиката амортизацията е към 80%, при някои Топлоелектрическа централа - над 90%, не са осъвременени от руско време. Надграждането на оборудването ще коства доста. Напоителните системи също се нуждаят от ремонт и рационализация, като при превозването на вода загубите от време на време доближават 60%, като по този метод не доближават до земеделските ниви.
Може би Казахстан загатва, че Русия би трябвало да реализира този план за своя сметка, както в положителното остаряло руско време? Но за какво ѝ е това на модерна Русия?
Все пакт би трябвало да възстановим опустошения Донбас, да прокараме нови водни канали в Азовско море, няма спомагателни запаси за построяването на мегаканал към Аралско море.
Още през 2003 година шефът на Института по водни проблеми на Руската академия на науките, академик Виктор Данилов-Данилян, беше изрично срещу сходни планове и даде своята оценка на вероятните разноски: „ 300 милиарда $ е изцяло реалистична оценка на разноски за осъществяване на този план при актуалните ценови условия. “ Днес тази сума би изглеждала още по-голяма.
Ако обаче приказваме за разноски, тогава е редно да приказваме за облаги. „ Най-важното е възобновимият запас. Защо не можем да продаваме вода по същия метод, както продаваме газ или петрол? Не виждам нищо неприятно в това “, споделя заместник-директорът на Института по океанология “Ширшов ”, член-кореспондент на РАН Пьотр Завиалов. Ако Казахстан и други страни от Централна Азия желаят да купуват вода от Русия, както купуват други артикули сега, тогава доста зависи от това какъв брой Астана или Бишкек могат да платят за нея. И, както наподобява, до момента в който тази сума не бъде оповестена, планът няма да остане нищо повече от фикция на някои депутати от Казахстан.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
За първи път планове за транспорт на вода от сибирските реки към Централна Азия са препоръчани още по времето на Руската империя, през XIX век. Оттогава учени и политици от време на време оферират да се стартира построяването на канали от сибирските гори до централноазиатските пустини. Наистина всяка пролет в Сибир се следят наводнения, а в Централна Азия се следи суша. Изглежда, че концепцията е печеливша за всички участници. Едно от тези оферти по едно време попада на масата на Сталин, който обаче не утвърждава концепцията.
И несъмнено, планът от късната руска ера става най-известният. През 1970 година Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и Министерският съвет издават решение за преразпределение на речния поток. Решено е да се построи воден канал от река Об през Казахстан до Узбекска ССР, където порастват памукови насаждения. Цената е оценена на съвсем 33 милиарда от тогавашните руски рубли - голяма сума! Вярно, чакат да получат забележителен годишен приход - 7,6 милиарда рубли.
Веднага се появяват авторитетни критици на гигантския градеж. По-специално, група учени подписва писмо до Централния комитет „ За пагубните последствия от прехвърлянето на част от потока на северните реки “. Учените обръщат внимание на обстоятелството, че осъществяването на плана ще има ужасяващи последствия от екологична позиция. Срещу него се опълчва и руската креативна интелигенция. Въпреки това планът е утвърден през 1983 година, само че е прекомерно късно да стартира дълготрайно строителство. Войната в Афганистан стеснява финансовите благоприятни условия на страната. И когато Андропов умира, осъществяването е забавено. Накрая, при Горбачов, е дефинитивно изоставено. Изглеждаше, че тази концепция е забравена вечно. В края на краищата към този момент няма нито една страна, за която теоретично да е настояща.
Въпреки това на 27 юни 2023 година Серик Егизбаев, член на казахстанския парламент, се обърна към сътрудниците си от Държавната дума на Руската федерация с предложение за взаимно обновяване на плана за прекачване на част от потока на сибирските реки на юг. Според него прогнозата до 2030 година демонстрира понижаване на вътрешния речен отток на Казахстан и приток от територията на прилежащи страни, което основава опасност от дефицит на повече от 23 кубически километра вода - това е годишното ползване на население и промишленост.
„ При тези условия Казахстан би трябвало да приложи ограничения за възстановяване на междудържавните водни връзки, трансгранично прекачване на реки “, сподели Серик Егизбаев. Той също по този начин счита, че това ще разреши отварянето на навигацията през Азия: канала Карско море - Каспийско море - Персийския залив, а прясната вода ще разреши напояването на 14 милиона хектара земеделска земя. Според депутата планът „ освен ще сътвори десетки хиляди нови работни места за жителите на всички участващи страни, само че и ще даде мощен подтик на развиването на стопанските системи за доста години напред, ще реши цялостен набор от екологични проблеми. и обществените проблеми на популацията на всички страни, участващи в плана, ще докара до кардинално ново равнище на интеграционните процеси сред стратегическите сътрудници ”.
Тази година Астана и Бишкек претърпяха тежка водна рецесия. В някои региони водата беше спряна за няколко дни, което провокира мощно неодобрение у локалните. В столицата на Киргизстан това докара до митинги.
Такива апели постоянно се получават освен от Казахстан. През април предходната година Анатолий Соловьов, ръководител на комисията по екология, запазване на околната среда и сигурност на живота на Обществената камара на Омска област, приказва за апел от Узбекистан.
„... Сибирският клон на Руската академия на науките пресметна, че увеличението на оттока на Иртиш с 600 милиарда кубически метра ще наводнява крайбрежната зона на северните морета - петролните компании сигнализират, че няма да могат да пробиват. И тъкмо тогава получихме публично писмо до Обществената камара, до Законодателното заседание на Омска област от Екологичната партия на Узбекистан с предложение за превозване на вода от Сибир по тръбопроводи. Това може да реши както казуса с Аралско море, по този начин и въпроса за унищожаване на следствията от годишните наводнения в Сибир. „ Завоят на сибирските реки “ - това, несъмнено, не значи блокиране на Иртиш, единствено 7% от водата се предлага да се вземе от сливането на Иртиш и Об “, показа мнението си Соловьов
Осъществяването на плана в обозримо бъдеще при интерес от страна на Русия е изцяло допустимо, споделя Игор Шестаков, шеф на Центъра за експертни начинания “Ой Ордо ” от Киргизстан. От негова позиция Русия би могла да направи това както по прагматични стопански аргументи, по този начин и по геополитически съображения.
„ Вече 20 години на дневен ред стои въпросът Централна Азия, дружно с Русия, да основат районен воден и енергиен консорциум. В този случай част от потока на сибирските реки, както и на Волга, може да бъде ориентиран към страните от Централна Азия, сподели Шестаков. “Не съм специалист в нюансите на екологията, само че има проучвания на съветски учени, които считат, че реализацията на плана би съдействала за по-малко преовлажняване на почвата. Както знаете, напролет в Русия наводнение на голяма територия ”, напомня той
Русия и преди е предложила помощ за решение на екологичните проблеми на своите съседи. Тази тематика може да се трансформира в спомагателна тематика за интеграцията на страните от Централна Азия и Русия и уреждането на споровете сред самите централноазиатски страни. Всяко лято те спорят за правото да ръководят водните запаси на трансграничните реки. Киргизстан и Таджикистан даже спретнаха дребен боен спор с десетки убити. Докато текат полемиките, Аралско море е съвсем изцяло пресъхнало. Наистина за Централна Азия през днешния ден водата е живот, най-ценното нещо.
„ Неслучайно депутатите в Казахстан повдигат въпроса за построяването на воден канал от Русия, президентът Токаев също обърна внимание на това. Затова считам, че имат основателни аргументи да оживеят плана. Според киргизките учени, с които разговарях, след 15 години водните запаси в района ще се ценят повече от златото. Поради топенето на ледниците водният поток понижава, до момента в който популацията, в противен случай, пораства. Проблемът може да се реши с външни водоизточници ”, споделя Шестаков. Според него това ще има и позитивен политически резултат за Москва: „ Платформата за избавяне на Аралско море ще стане сплотяваща площадка за цяла Средна Азия и Русия “.
Според актуалните оценки построяването на воден канал от Сибир до Аралско море с построяването на резервоари, мостове и друга инфраструктура ще коства стотици милиарди долари. Теоретично е допустимо Русия да построи собствен сектор, само че за чия сметка ще копаят канал в Казахстан?
В актуален Казахстан съществуващата инфраструктура е доста остаряла. Например в енергетиката амортизацията е към 80%, при някои Топлоелектрическа централа - над 90%, не са осъвременени от руско време. Надграждането на оборудването ще коства доста. Напоителните системи също се нуждаят от ремонт и рационализация, като при превозването на вода загубите от време на време доближават 60%, като по този метод не доближават до земеделските ниви.
Може би Казахстан загатва, че Русия би трябвало да реализира този план за своя сметка, както в положителното остаряло руско време? Но за какво ѝ е това на модерна Русия?
Все пакт би трябвало да възстановим опустошения Донбас, да прокараме нови водни канали в Азовско море, няма спомагателни запаси за построяването на мегаканал към Аралско море.
Още през 2003 година шефът на Института по водни проблеми на Руската академия на науките, академик Виктор Данилов-Данилян, беше изрично срещу сходни планове и даде своята оценка на вероятните разноски: „ 300 милиарда $ е изцяло реалистична оценка на разноски за осъществяване на този план при актуалните ценови условия. “ Днес тази сума би изглеждала още по-голяма.
Ако обаче приказваме за разноски, тогава е редно да приказваме за облаги. „ Най-важното е възобновимият запас. Защо не можем да продаваме вода по същия метод, както продаваме газ или петрол? Не виждам нищо неприятно в това “, споделя заместник-директорът на Института по океанология “Ширшов ”, член-кореспондент на РАН Пьотр Завиалов. Ако Казахстан и други страни от Централна Азия желаят да купуват вода от Русия, както купуват други артикули сега, тогава доста зависи от това какъв брой Астана или Бишкек могат да платят за нея. И, както наподобява, до момента в който тази сума не бъде оповестена, планът няма да остане нищо повече от фикция на някои депутати от Казахстан.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ