39% от младите българи купуват фалшификати, 16% ползват пиратско съдържание
Повече от половината (52 %) от европейците на възраст сред 15 и 24 години декларират, че са закупили най-малко един подправен артикул онлайн през миналата година както съзнателно, по този начин и инцидентно, а една трета (33 %) декларират, че са употребили цифрово наличие от противозаконни източници. В България 39 % от младежите са закупили съзнателно подправен артикул, а 16 % умишлено са употребили пиратско наличие.
Проучването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта за 2022 година, оповестено през днешния ден от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO), дава настояща информация за държанието на младежите във връзка с нарушаванията на правата върху интелектуалната благосъстоятелност в интервала след пандемията.
Данните сочат, че 37 % са закупили подправен артикул предумишлено, което съставлява доста нарастване спрямо предходните резултати (14 % през 2019 г.). 21 % са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници. Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %) .
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са облекла и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенични, козметични артикули , артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
От друга страна, 60 % от младите европейци декларират, че избират цифровото наличие от законни източници, спрямо 50 % през 2019 година В България този % възлиза на 63 % от младежите.
Цената и наличността не престават да бъдат главните фактори за закупуване на имитации и за цифрово пиратство, само че все по-голямо значение придобива и въздействието от страна на връстниците и обществото.
Сред главните възпиращи фактори са киберзаплахите, киберизмамите и въздействието върху околната среда.
Младите хора обаче са и подвеждани, с цел да закупят имитации : непреднамереното закупуване на подправени артикули също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е мъчно да се разграничат истинските от фалшифицираните артикули. 48 % не са закупили такива артикули или не са сигурни дали са го създали, или не.
Що се отнася до цифровото наличие, потреблението посредством законни източници набира известност измежду по-младите генерации . 60 % декларират, че през миналата година не са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници спрямо 51 % през 2019 година и 40 % през 2016 година, което удостоверява наклонността.
Умишленото пиратство обаче остава устойчиво, като 21 % от младите консуматори (всеки пети) признават, че умишлено са имали достъп до пиратско наличие през последните 12 месеца. Значителна част от младежите са подведени да употребяват нелегално наличие. 12 % са употребили нелегално наличие инцидентно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало. Основният тип пиратско наличие са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %) , като се употребяват най-вече профилирани уеб страници, приложения и канали в обществените медии.
Проучването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта за 2022 година, оповестено през днешния ден от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO), дава настояща информация за държанието на младежите във връзка с нарушаванията на правата върху интелектуалната благосъстоятелност в интервала след пандемията.
Данните сочат, че 37 % са закупили подправен артикул предумишлено, което съставлява доста нарастване спрямо предходните резултати (14 % през 2019 г.). 21 % са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници. Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %) .
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са облекла и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенични, козметични артикули , артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
От друга страна, 60 % от младите европейци декларират, че избират цифровото наличие от законни източници, спрямо 50 % през 2019 година В България този % възлиза на 63 % от младежите.
Цената и наличността не престават да бъдат главните фактори за закупуване на имитации и за цифрово пиратство, само че все по-голямо значение придобива и въздействието от страна на връстниците и обществото.
Сред главните възпиращи фактори са киберзаплахите, киберизмамите и въздействието върху околната среда.
Младите хора обаче са и подвеждани, с цел да закупят имитации : непреднамереното закупуване на подправени артикули също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е мъчно да се разграничат истинските от фалшифицираните артикули. 48 % не са закупили такива артикули или не са сигурни дали са го създали, или не.
Що се отнася до цифровото наличие, потреблението посредством законни източници набира известност измежду по-младите генерации . 60 % декларират, че през миналата година не са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници спрямо 51 % през 2019 година и 40 % през 2016 година, което удостоверява наклонността.
Умишленото пиратство обаче остава устойчиво, като 21 % от младите консуматори (всеки пети) признават, че умишлено са имали достъп до пиратско наличие през последните 12 месеца. Значителна част от младежите са подведени да употребяват нелегално наличие. 12 % са употребили нелегално наличие инцидентно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало. Основният тип пиратско наличие са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %) , като се употребяват най-вече профилирани уеб страници, приложения и канали в обществените медии.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ