Игра на кворум. Правилата за гласуване се промениха в движение
Повече от 120 дни след първото съвещание на 47-ото Народно заседание, неговият ръководител Никола Минчев ( " Продължаваме промяната " ) промени досегашните правила за приемане на решения и законопроекти в пленарната зала.
Накратко, занапред решения ще могат да се взимат с доста по-малко от болшинство от 121 народни представители. Това може да се окаже основно при гласуването за нов шеф на Българска народна банка, да вземем за пример. Процедурата към този момент провокира напрежение в ръководещата коалиция.
Промяната бе оповестена при започване на пленарното съвещание със следното изявление на Минчев:
" Както знаете, от началото на Народното събрание сме запазили парламентарната процедура от 46-ото Народно заседание във връзка с нужни гласове - при всяко гласоподаване да има 121 участващи. Това не е нормативно закрепено и не се изисква наложително, а се появиха и проблеми с тази процедура. Поради това ще се върнем към практиката, която е била до 44-ото Народно заседание в това число. А точно - с цел да бъде едно предложение признато, би трябвало да са дали своят вот повече от половината от последно записаните или съгласно последната инспекция на кворума ".
Каква беше " остарялата процедура "
Допреди 45-ото Народно заседание бе възприета практиката законите и решенията да се одобряват, когато " за " са дали своят вот повече от половината от записаните за кворум сутринта. Така постоянно се случваше текстове да се одобряват, даже когато са дали своят вот общо над 61 депутати. Как ставаше? Сутрин тогавашният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева от ГЕРБ спираше регистрацията малко откакто се записват нужните най-малко 121 депутати. Така по-късно текстовете можеха да се одобряват и с общо 61 дали своят вот, стига всички те да са били " за ". Например на 3 декември 2020 година кворумът е бил 128 народни представители, само че решението за избор на Зорница Русинова за ръководител на Икономическия и обществен съвет е признато с общо 80 дали своят вот, от които 77 са " за ", а 3-ма се въздържат.
Причината ГЕРБ да се стремят към невисок утринен кворум беше елементарна – в случай че да вземем за пример се записват всички 240 депутати, то с цел да минат всички последващи гласувания денем, " за " би трябвало да са 121 народни представители, а в края на 44-ото Народно заседание формалното болшинство на ГЕРБ и " Обединени патриоти " беше от 115 депутати.
Как се стигна до " новата процедура "
В началото на 45-ото Народно заседание досегашната процедура за кворума продължава. Това се вижда и от на 22 април 2021 година. Тогава за кворум са се записали 155 народни представители, а в залата се преглежда предлагането на тогавашните така наречен " партии на митинга " да се наложи мораториум върху назначенията на държавното управление, което по това време още беше на ГЕРБ.
При едно от предложенията на Татяна Дончева се разиграва следният спор:
" ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Добре, тогава първо ще гласуваме предлагането на госпожа Дончева.
Предложение от народния представител Татяна Дончева в наименованието на Решението най-после се прибавя „ на държавните органи “. В точка първа в текста преди писмен знак „ а “ най-после също се прибавя „ на държавните органи “.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 75, срещу 39, въздържали се 29.
Предложението е признато. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „ Виж кворума, не е признато. “)
Защо системата дава, че предлагането е признато?
Да, кворумът е 78 – предлагането не е признато.
Прегласуване!
Гласували 146 народни представители: за 81, срещу 39, въздържали се 26.
Предложението е признато. "
Междувременно се вършат на Народното събрание, които плануват " общият брой на гласувалите е по-малко от 121 народни представители, ръководителят прави инспекция за съществуване на кворум и гласуването се повтаря ". Поправката обаче е обнародвана на 1 май.
На 29 април по време на приемането на поправките в Изборния кодекс, се схваща, че към този момент е призната нова процедура.
" ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН:... Гласували 136 народни представители: за 81, срещу 9, въздържали се 46.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Кворумът е 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Според мен това предложение не е признато, не знам за какво системата го изписва по този метод.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ИСМВ): Защо да не е признато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Защото, кворумът е 88.
След тези разяснения предлагането е признато, тъй като има известна неизясненост в Правилника, госпожо Караянчева, и в този парламент се е възприела практиката, че кворумът е 121.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако има задоволително дали своят вот в границите на кворума, предлагането се приема с болшинството от участвалите в гласуването. Това е правилото, който е общопризнат от първия ден на работа на този парламент. "
В правилника на 47-ото Народно заседание и сега е записано, че предлагането се счита за признато, в случай че за него са дали своят вот повече от половината от присъстващите народни представители, в случай че в Конституцията е планувано друго. Практиката до през днешния ден беше текстовете да се считат за признати, в случай че са дали своят вот най-малко 121 и повече от половината от тях са били " за ".
Заради това условие на сегашния ръководител Никола Минчев няколко пъти му се е налагало да афишира нещо като трето гласоподаване, като тълкуването беше, че в случай че няма кворум, значи няма гласоподаване и затова няма проблем един текст да се подлага три пъти на гласоподаване, в случай че при едно или две от тях не е имало кворум.
" Ваше право е да не участвате в гласуването. Но когато няма кворум, няма годен акт. А откакто няма годен акт, не е извършено в действителност второ гласоподаване ", споделя Атанас Славов от Демократична България на депутатите от ГЕРБ през февруари при един от тези случаи.
Защо се стигна до връщането на старите правила?
В настоящия устав текстът за кворума може да се възприема нееднозначно, което на практика разрешава на парламентарния ръководител Никола Минчев да върне старите правила просто със заявяването на решението си за това.
Неофициално депутати разясняват, че решението за кворума може да е обвързвано с идното неразбираемо по кое време гласоподаване за шеф на Българска народна банка. За поста и то от ръководещата коалиция, което основава и напрежение измежду партиите във властта – Андрей Гюров от Политическа партия и Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Тази обстановка обаче мъчно може да бъде решена без гласовете на опозицията в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. По информация на Mediapool се разискват разнообразни ходове за излаз от създалата се рецесия, в това число и пропадане на процедурата. На срещата сред на водачите на партиите от обединението министър председателят Кирил Петков е предложил и неговата групировка Политическа партия, и Има Такъв Народ да отдръпват претендентите си, само че това не е било признато от Има Такъв Народ.
Издигнатият от Политическа партия Андрей Гюров чака поддръжката на три от четирите партии в ръководството. Политическа партия, " Демократична България " и Българска социалистическа партия имат общо 109 гласа. С новите правила за кворума даже всички останали партии да не вземат участие в гласуването, той може да бъде определен. Но това би зависило от деликатна преценка за по-нисък утринен кворум и сделка с останалите.
Твърдо зад кандидатурата на Каримански стои единствено групата на Има Такъв Народ. От ГЕРБ споделят, че нямат дефинитивно решение по какъв начин ще гласоподават, само че всичко е допустимо, в това число и да вземат участие в кворума, само че да не поддържат нито един от двамата претенденти. От Движение за права и свободи пък евентуално не биха дали своят вот за Каримански, в случай че няма друга партия с изключение на Има Такъв Народ, която да го поддържа.
В случай, че Каримански е подсилен единствено от една от двете опозиционни партии, той ще има по-малко гласове от тези на Гюров, тъй като трите партии събират общо 118 гласа.
Възможно е обаче смяната на разпоредбите с кворума да помогне за развръзката на проблема по различен метод. Ако сутринта се записват съвсем всички народни представители, кворумът ще е висок и в случай че никой от двамата претенденти не получи нужните гласове " за ", ще би трябвало процедурата да стартира още веднъж.
Извън съответния проблем с Българска народна банка обаче, новото разбиране на разпоредбите за гласоподаване ще разреши на ръководещите да играят с кворума и по други идни решения, за които в обединението няма цялостно единодушие. Това значи да се премине към плаващи болшинства и сделки за всяко съответно гласоподаване, което е от по-сериозно значение.
Накратко, занапред решения ще могат да се взимат с доста по-малко от болшинство от 121 народни представители. Това може да се окаже основно при гласуването за нов шеф на Българска народна банка, да вземем за пример. Процедурата към този момент провокира напрежение в ръководещата коалиция.
Промяната бе оповестена при започване на пленарното съвещание със следното изявление на Минчев:
" Както знаете, от началото на Народното събрание сме запазили парламентарната процедура от 46-ото Народно заседание във връзка с нужни гласове - при всяко гласоподаване да има 121 участващи. Това не е нормативно закрепено и не се изисква наложително, а се появиха и проблеми с тази процедура. Поради това ще се върнем към практиката, която е била до 44-ото Народно заседание в това число. А точно - с цел да бъде едно предложение признато, би трябвало да са дали своят вот повече от половината от последно записаните или съгласно последната инспекция на кворума ".
Каква беше " остарялата процедура "
Допреди 45-ото Народно заседание бе възприета практиката законите и решенията да се одобряват, когато " за " са дали своят вот повече от половината от записаните за кворум сутринта. Така постоянно се случваше текстове да се одобряват, даже когато са дали своят вот общо над 61 депутати. Как ставаше? Сутрин тогавашният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева от ГЕРБ спираше регистрацията малко откакто се записват нужните най-малко 121 депутати. Така по-късно текстовете можеха да се одобряват и с общо 61 дали своят вот, стига всички те да са били " за ". Например на 3 декември 2020 година кворумът е бил 128 народни представители, само че решението за избор на Зорница Русинова за ръководител на Икономическия и обществен съвет е признато с общо 80 дали своят вот, от които 77 са " за ", а 3-ма се въздържат.
Причината ГЕРБ да се стремят към невисок утринен кворум беше елементарна – в случай че да вземем за пример се записват всички 240 депутати, то с цел да минат всички последващи гласувания денем, " за " би трябвало да са 121 народни представители, а в края на 44-ото Народно заседание формалното болшинство на ГЕРБ и " Обединени патриоти " беше от 115 депутати.
Как се стигна до " новата процедура "
В началото на 45-ото Народно заседание досегашната процедура за кворума продължава. Това се вижда и от на 22 април 2021 година. Тогава за кворум са се записали 155 народни представители, а в залата се преглежда предлагането на тогавашните така наречен " партии на митинга " да се наложи мораториум върху назначенията на държавното управление, което по това време още беше на ГЕРБ.
При едно от предложенията на Татяна Дончева се разиграва следният спор:
" ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Добре, тогава първо ще гласуваме предлагането на госпожа Дончева.
Предложение от народния представител Татяна Дончева в наименованието на Решението най-после се прибавя „ на държавните органи “. В точка първа в текста преди писмен знак „ а “ най-после също се прибавя „ на държавните органи “.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 75, срещу 39, въздържали се 29.
Предложението е признато. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „ Виж кворума, не е признато. “)
Защо системата дава, че предлагането е признато?
Да, кворумът е 78 – предлагането не е признато.
Прегласуване!
Гласували 146 народни представители: за 81, срещу 39, въздържали се 26.
Предложението е признато. "
Междувременно се вършат на Народното събрание, които плануват " общият брой на гласувалите е по-малко от 121 народни представители, ръководителят прави инспекция за съществуване на кворум и гласуването се повтаря ". Поправката обаче е обнародвана на 1 май.
На 29 април по време на приемането на поправките в Изборния кодекс, се схваща, че към този момент е призната нова процедура.
" ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН:... Гласували 136 народни представители: за 81, срещу 9, въздържали се 46.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Кворумът е 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Според мен това предложение не е признато, не знам за какво системата го изписва по този метод.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ИСМВ): Защо да не е признато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Защото, кворумът е 88.
След тези разяснения предлагането е признато, тъй като има известна неизясненост в Правилника, госпожо Караянчева, и в този парламент се е възприела практиката, че кворумът е 121.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако има задоволително дали своят вот в границите на кворума, предлагането се приема с болшинството от участвалите в гласуването. Това е правилото, който е общопризнат от първия ден на работа на този парламент. "
В правилника на 47-ото Народно заседание и сега е записано, че предлагането се счита за признато, в случай че за него са дали своят вот повече от половината от присъстващите народни представители, в случай че в Конституцията е планувано друго. Практиката до през днешния ден беше текстовете да се считат за признати, в случай че са дали своят вот най-малко 121 и повече от половината от тях са били " за ".
Заради това условие на сегашния ръководител Никола Минчев няколко пъти му се е налагало да афишира нещо като трето гласоподаване, като тълкуването беше, че в случай че няма кворум, значи няма гласоподаване и затова няма проблем един текст да се подлага три пъти на гласоподаване, в случай че при едно или две от тях не е имало кворум.
" Ваше право е да не участвате в гласуването. Но когато няма кворум, няма годен акт. А откакто няма годен акт, не е извършено в действителност второ гласоподаване ", споделя Атанас Славов от Демократична България на депутатите от ГЕРБ през февруари при един от тези случаи.
Защо се стигна до връщането на старите правила?
В настоящия устав текстът за кворума може да се възприема нееднозначно, което на практика разрешава на парламентарния ръководител Никола Минчев да върне старите правила просто със заявяването на решението си за това.
Неофициално депутати разясняват, че решението за кворума може да е обвързвано с идното неразбираемо по кое време гласоподаване за шеф на Българска народна банка. За поста и то от ръководещата коалиция, което основава и напрежение измежду партиите във властта – Андрей Гюров от Политическа партия и Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Тази обстановка обаче мъчно може да бъде решена без гласовете на опозицията в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. По информация на Mediapool се разискват разнообразни ходове за излаз от създалата се рецесия, в това число и пропадане на процедурата. На срещата сред на водачите на партиите от обединението министър председателят Кирил Петков е предложил и неговата групировка Политическа партия, и Има Такъв Народ да отдръпват претендентите си, само че това не е било признато от Има Такъв Народ.
Издигнатият от Политическа партия Андрей Гюров чака поддръжката на три от четирите партии в ръководството. Политическа партия, " Демократична България " и Българска социалистическа партия имат общо 109 гласа. С новите правила за кворума даже всички останали партии да не вземат участие в гласуването, той може да бъде определен. Но това би зависило от деликатна преценка за по-нисък утринен кворум и сделка с останалите.
Твърдо зад кандидатурата на Каримански стои единствено групата на Има Такъв Народ. От ГЕРБ споделят, че нямат дефинитивно решение по какъв начин ще гласоподават, само че всичко е допустимо, в това число и да вземат участие в кворума, само че да не поддържат нито един от двамата претенденти. От Движение за права и свободи пък евентуално не биха дали своят вот за Каримански, в случай че няма друга партия с изключение на Има Такъв Народ, която да го поддържа.
В случай, че Каримански е подсилен единствено от една от двете опозиционни партии, той ще има по-малко гласове от тези на Гюров, тъй като трите партии събират общо 118 гласа.
Възможно е обаче смяната на разпоредбите с кворума да помогне за развръзката на проблема по различен метод. Ако сутринта се записват съвсем всички народни представители, кворумът ще е висок и в случай че никой от двамата претенденти не получи нужните гласове " за ", ще би трябвало процедурата да стартира още веднъж.
Извън съответния проблем с Българска народна банка обаче, новото разбиране на разпоредбите за гласоподаване ще разреши на ръководещите да играят с кворума и по други идни решения, за които в обединението няма цялостно единодушие. Това значи да се премине към плаващи болшинства и сделки за всяко съответно гласоподаване, което е от по-сериозно значение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ