Повече от 10 години Кристиан Ваклинов се грижи със съмишленици

Повече от 10 години Кристиан Ваклинов се грижи със съидейници за възобновяване на родопската теснолинейка Септември - Добринище.   Роден е в Пазарджик през 1994 година Никой в фамилията му не е работил в системата на железниците, само че като дете всеки петък татко му го води на гарата, с цел да посрещнат теснолинейката. Прадядо му пък е бил трудовак и е взел участие в строителството на железопътната линия.   Днес напъните на Кристиан са трансформирали в действителност съществуването на, в което членуват 60 доброволци от цялата страна, а Домът-музей на теснолинейката Септември - Добринище приема туристи от целия свят.  УНИКА България към този момент 30 години поддържа концепциите на елементарния човек за по-добър живот, вярвайки, че положителният образец въодушевява и намира своите съидейници. В поредност от истории компанията представя  българи, които са посветили своя живот на благородни дела в интерес на обществото.
   
  Срещаме се с Кристиан Ваклинов, с цел да ни опише повече за идеята, в която има вяра мощно и която започва преди повече от 10 години. Кристиан посвещава огромна част от свободното си време на доброволчеството, а идеята му е Родопската теснолинейка. Това е остарелият трен, строен на ръка през 1921-1945 година с държавни заеми и непринуден труд, който и през днешния ден транспортира локални поданици и туристи през три планини, три реки и най-високата гара в страната.  Как един младеж взема решение да отдели от времето си и да го посвети на спасяването на Родопската теснолинейка?   Когато ми хрумна да се опитам да оказа помощ за възобновяване на спрения вечерен трен по теснолинейката преди тъкмо 10 години, надалеч не съм мислел, че това ще бъде идея на моя живот, че нещо ще се случи, че ще се забележи и развие толкоз. Просто почувствах нужда да опитам да се боря, да не отстъпвам истината и справедливостта в този частен обществен проблем.

Как се роди концепцията за тази самодейност?
Пътувах като екскурзиант по теснолинейката в интервала 2010-2012 година и тогава станах очевидец по какъв начин страната спря най-важния за локалното население трен – вечерния, от Добринище за Септември. Много хора останаха без работа, тъй като изгубиха опцията да се прибират към домовете си. В допълнение, още тогава по теснолинейката беше цялостно с непознати туристи, които са чели за линията и идват да видят удивителната й хубост онлайн. Болеше ме, че светът я намира за атрактивна и привлекателна като дестинация, а у нас се знае малко за това гениално инженерно достижение, каквато е Трансродопската теснолинейка. И по този начин взех решение, че би трябвало битка, че би трябвало да се отстоява първо ползата на локалните и второ – тази линия да се разпространява, с цел да я оцени и нашият народ по достолепие.

 Разкажете ни повече за плана Дом-музей на теснолинейката Септември - Добринище.   Това е следващата ми луда концепция и фантазия, която с помощта на десетки помощници се осъществя в интервала 2015-2017 година Спрях на спирка Цепина по теснолинейката, с цел да фотографирам влакчето, и ми стана мъчително в какво окаяно положение е постройката. Тя е строена преди 100 години и е непокътната достоверна, а мястото – в сърцето на Чепинското дефиле, е просто приказно като панорама и природа. И по този начин ми хрумна да направя нещо, с цел да наподобява спирката по-добре. В точното време се появиха точните хора, може би пратени ми свише, без да съм ги търсил. Две години всеки свободен момент прекарвах там. Тя бе разрушена, в ужасяващ тип. Ремонтирахме с непринуден труд съвсем всичко извън и вътре на двата етажа. И тогава пристигна другата концепция – постройката да стане дом на теснолинейката със фотоси, предмети и документи от нейната вековна история. И се случи, за което съм безпределно благополучен, тъй като имам вяра, че това ще остане и си е коствало.

 Получихте номинация за Будител на годината 2021. Чувствате ли, че напъните ви са оценени от обществото?   Със сигурност отговорът е да – не поради признанието и номинацията, а тъй като виждам всеки ден с очите си какъв брой усмивки изпълват теснолинейката. Хиляди хора от цялата страна идват всеки ден, с цел да преживеят магията на тези 125 километра. Никога не ми е било значимо положителният резултат да се свърже с името ми – скъпото е, че той е реалност. Кой го е направил – няма значение чак толкоз. По-важното е, че линията е жива и ще се развива занапред.

 Учредявате дружно със съидейници съдружие " За теснолинейката ", в което през днешния ден членуват 60 души от цялата страна. Какви са бъдещите планове на сдружението, които имат потребност от поддръжка?   Най-важното е страната да влезе в ролята си, да чуе някои наши визии и да предприеме ясно написани и целенасочени дейности за развиване на тази линия. Защото през днешния ден тя вози доста туристи, само че остава просто обществен превоз за района – не се влага съвсем нищо за превръщането й в туристическа атракция и дестинация, за каквото към този момент обществото я приема. Липсва интензивност. Ние продължаваме да вършим събитията, които разпространяват линията и които към този момент са традиция, чакана от локални и туристи. Това са годишните пътувания за 3 март, фолклорният събор на най-високата гара, поддръжката на музея, честванията на значими годишнини, коледното пътешестване и така нататък С тях поддържаме един богат културен календар на линията. Но огромната фантазия е страната, дружно с нас, да се задейства и да свършим огромните неща, които на следващия ден да носят добавена стойност за линията.
 

 Как тази идеята трансформира живота ви в по-добра посока?   Каузата дава смисъл на живота ми към този момент 10 години и ме срещна с най-хубавите ми другари. Теснолинейката ме срещна и ми даде опция да се докосна до хора с богат житейски опит и разсъдък, което другояче нямаше да се случи. Теснолинейката дефинира и моя трудов път индиректно. Аз съм безпределно благополучен и признателен – най-много, тъй като резултатът от битката ми ме убеди, че в България има вяра и бъдеще, въпреки и мъчно да се реализират положителните неща. В противоположен случай евентуално щях да диря себе си някъде по света. Продължаваме напред.