Учени откриха първото недвусмислено доказателство за вода на Луната
Потвърдено е – има вода на Луната.
Повече от десетилетие подозирахме, че това е по този начин въз основата на открития, направени още през 2009-а. Използваните дължини на вълните обаче можеха да бъдат интерпретирани по разнообразни способи. Сега, благодарение на друга дължина на вълната, присъща само за водата, учени оповестиха, че са разкрили първите недвусмислени доказателства за нейното битие на земния сателит.
Двусмислеността на находката от 2009-а бе подбудена от обстоятелството, че откритието на водата бе направено в 3-микрометровия инфрачервен набор. При тази дължина на вълната опциите бяха две – вода или друга хидроксилна примес, формирана от водород и О2.
Екип, управителен от астронома Кейси Хонибол от центъра за галактически полети „ Годард “ на NASA, реши да изследва онази дължина на вълната, която би могла да удостовери или отхвърли находките, направени през 2009-а. 6-микрометровият инфрачервен набор би трябвало да покаже линия, която може да бъде основана от два водородни атома и един кислороден – т.е. H-O-H.
Това обаче не е изключително елементарно и изисква потреблението на Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA) – специфичен телескоп, който се намира съвсем напълно над земната атмосфера.
„ SOFIA е единствената обсерватория, способна да извърши тези наблюдения – споделя Хонибол пред Science Alert. - Сегашните лунни галактически апарати не разполагат с принадлежности, които могат да мерят при 6 микрометъра, а от земята атмосферата на планетата ни блокира 6-микроновата светлина. Т.е. няма по какъв начин това да се случи от наземните обсерватории. SOFIA лети над 99,9 % над водните изпарения на Земята, което разрешава на 6-микрометровата светлина да минава и да бъде следена. За благополучие, инструментът FORCAST на SOFIA може да направи 6-микрометрови измервания и да изследва Луната. ”
С помощта на FORCAST екипът учи деликатно района, в който са направени 3-микрометровите открития – наоколо до южния полюс. Там те откриват линията от излъчвания, на която са се надявали – неповторим отпечатък, който може да бъде основан от H-O-H.
На базата на своите открития екипът пресмята, че водата е от порядъка на 100 към 400 елементи на милион, което е консистентно с 3-микрометровите открития, направени от Moon Mineralogy Mapper.
Разбира се, по повърхността на нашия сателит няма езера с вода в течна форма, а всяка една замръзнала капчица ще се сублимира незабавно щом бъде допряна от слънчева светлина. Съществуват обаче голям брой други способи, по които Луната би могла да поддържа вода на повърхността.
„ Смятаме, че водата е в стъкло – изяснява Хонибол. – Когато микрометеорит удари Луната, той разтапя част от лунния материал, който се охлажда стремително и се трансформира в стъкло. Ако към този момент има вода, образувала се по време или донесена чрез конфликта, част от нея може да бъде прихваната в тази стъклена конструкция в процеса на охлаждането ѝ. “
В обособен теоретичен труд, управителен от астрономът Пол Хейн от университета на Колорадо Боулдър и неговият екип изследват друга опция – райони в полярните кратери, обгърнати в непрекъсната сянка. На по-големите височини краищата на кратерите основават региони, които слънчевата светлина не допира в никакъв случай.
Тук температурите в никакъв случай не надвишават приблизителните -163 градуса по Целзий. Това от своя страна основава студени джобове, които биха могли да съдържат скрита вода.
С помощта на данни, събрани от Lunar Reconnaissance Orbiter, Хейн и сътрудниците му пресмятат, че е допустимо да има до 40 000 кв км сходна повърхнина, обгърната в непрекъсната сянка. И 60 % от нея е на южния полюс.
“Температурите са толкоз ниски в тези студени джобове, че ледът би могъл да се държи като канара – споделя Хейн. – Ако водата доближи до това място, тя не би помръднала от него в продължение на милиарди години. “
Водата е скъп запас за бъдещите задачи с хора на Луната, като ще се употребява освен за пиянство, само че и за материал за гориво. НАСА възнамерява завръщане на астронавти на Луната като подготовка за задача до Марс. Наличие на вода на спътника ни би било доста потребно за такива стратегии.
И двата научни труда са оповестени в Nature Astronomy и могат да бъдат прочетени тук и тук.
