65% от избирателите обърнаха гръб на президентските избори
Потресаващо ниска е изборната интензивност на втория кръг на президентските избори. Само 34.84 % от българските гласоподаватели (2 310 903 души) са дали своят вот за държавен глава на 21 ноември. Останалите 65 % са пренебрегнали борбата за „ Дондуков ” 2. Това демонстрират на Централната изборна комисия (ЦИК), оповестени през вчерашния ден.
Така желанието на жителите да вземат участие в демократичния развой отбелязва следващ внезапен спад. В първите избори за 2021 година – парламентарните на 4 април, 50.61 на 100 от гласоподавателите. Този резултат, общо-взето, се вписваше в междинните стойности на изборната интензивност от последното десетилетие.
На идващия избор за депутати, който се организира на 11 юли, гласувалите до 42.19 %. А на 14 ноември, когато се организираха по едно и също време парламентарни избори и първият кръг на президентските избори, интензивността се смъкна още веднъж. Тогава 40.50 на 100 гласоподаваха за държавен глава, а 40.23 на 100 за народни представители. И в този момент даже този резултат беше „ усъвършенстван ”.
Това е сериозен мотив за безпокойствие. По принцип се счита, че изборите за президент притеглят повече гласоподаватели, тъй като тогава те имат опция да гласоподават за съответна персона. По всичко наподобява, че това към този момент не дава отговор на истината.
Толкова ниска интензивност до момента е следена само при избори за Европейски парламент. На последните такива през 2019 година да вземем за пример гласоподаваха 32.64 % от гласоподавателите, демонстрира. Евровотът, целесъобразно или не, постоянно едва е вълнувал жителите. Очевидно е обаче, че нежеланието им да гласоподават към този момент визира мощно и другите типове избори.
ИЗБРАН
Слабата интензивност, в последна сметка, не попречи да бъде определен държавен глава. Със свое ЦИК публично разгласи Румен Радев за президент, а Илияна Йотова – за вицепрезидент. Те печелят балотажа с 1 539 650 действителни гласа. Другата двойка, с която се съревноваваха – Анастас Герджиков и Невяна Митева, е била подкрепена от 733 791 гласоподаватели. 34 169 души са употребявали разновидността „ Не поддържам никого ”.
Така желанието на жителите да вземат участие в демократичния развой отбелязва следващ внезапен спад. В първите избори за 2021 година – парламентарните на 4 април, 50.61 на 100 от гласоподавателите. Този резултат, общо-взето, се вписваше в междинните стойности на изборната интензивност от последното десетилетие.
На идващия избор за депутати, който се организира на 11 юли, гласувалите до 42.19 %. А на 14 ноември, когато се организираха по едно и също време парламентарни избори и първият кръг на президентските избори, интензивността се смъкна още веднъж. Тогава 40.50 на 100 гласоподаваха за държавен глава, а 40.23 на 100 за народни представители. И в този момент даже този резултат беше „ усъвършенстван ”.
Това е сериозен мотив за безпокойствие. По принцип се счита, че изборите за президент притеглят повече гласоподаватели, тъй като тогава те имат опция да гласоподават за съответна персона. По всичко наподобява, че това към този момент не дава отговор на истината.
Толкова ниска интензивност до момента е следена само при избори за Европейски парламент. На последните такива през 2019 година да вземем за пример гласоподаваха 32.64 % от гласоподавателите, демонстрира. Евровотът, целесъобразно или не, постоянно едва е вълнувал жителите. Очевидно е обаче, че нежеланието им да гласоподават към този момент визира мощно и другите типове избори.
ИЗБРАН
Слабата интензивност, в последна сметка, не попречи да бъде определен държавен глава. Със свое ЦИК публично разгласи Румен Радев за президент, а Илияна Йотова – за вицепрезидент. Те печелят балотажа с 1 539 650 действителни гласа. Другата двойка, с която се съревноваваха – Анастас Герджиков и Невяна Митева, е била подкрепена от 733 791 гласоподаватели. 34 169 души са употребявали разновидността „ Не поддържам никого ”.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ