Имаме ли права при сделки, които не са сключени в магазин?
Потребителите са особено предпазени, когато пазарят артикули или услуги отвън търговски обект – да вземем за пример в дома им, на работното място, по време на екскурзия или на презентации, защото е регистриран спомагателният миг, че в тези случаи те не са толкоз деликатни. Това напомни Игнат Арсенов, основен шеф „ Контрол на пазара “ в Комисията за отбрана на потребителите, осведомят от пресцентъра на КЗП.
Поводът е съответен проблем с израелска козметика, която по време на презентации е предлагана дружно със стокови заеми на самостоятелно поканени по телефона консуматори. „ Има постъпвали в КЗП тъжби, направили сме инспекции по всяка една от тях. Включително сме употребявали и метода „ скришен клиент “ – наши чиновници са се показали пред търговеца като консуматори, като по този начин сме тествали по какъв начин реагира търговецът, каква информация дава и така нататък “, уточни Арсенов.
„ Най-важното нещо, което констатирахме, е че има информация за правото на отвод и когато потребителят го е упражнил съответно и в период, в последна сметка то е било уважавано и парите му – връщани. Когато за покупката е теглен стоков заем, договорът за него също се скапва и потребителите биват удовлетворявани “, заключи Игнат Арсенов. Той добави, че с обособена инспекция специалистите на КЗП са анализирали договорите за неравноправни клаузи, като такива не са открити. „ Проверили сме и целия развой на предлагането на продукта от страна на търговеца за вероятно използване на нелоялни и нападателни практики. В съответния случай не са открити такива “, добави той. По думите му жалбите са намалели и сега има единствено една, която е обвързвана с качеството на продукта, т.е. с претенция, а не със самия метод на продажба.
Според Игнат Арсенов до проблеми при този прийом за продажба може да се стигне заради нехайство и незадоволително познаване на правата. „ Просто потребителите се подвеждат поради мястото, на което им се продава, и вземат решение да закупят. Но те могат да защитят правата си посредством плануванаъа в закона опция за връщане на продукта в 14-дневен период. Жалбите, които стигат до КЗП, са главно от консуматори, които не са разбрали своите права, само че вследствие на нашата интервенция ги научават и ги упражняват, като надлежно съумяват да се откажат от контракта “, разяснява той. Упражняването на правото на отвод в 14-днения период става документално пред търговеца, а не по телефона да вземем за пример, защото е добре да има доказателства. Потребителят не е длъжен да показва каквато и да било причина, в случай че реши да се откаже от контракта в този интервал. След това имаме нов 14-дневен период, в който би трябвало да върнем закупените артикули, а търговецът би трябвало да ни възвърне парите по същия метод, по който са заплатени. Ако сме платили с кредитна карта – по нея, в случай че е по банков път – с банков превод.
В случай че търговецът не е уведомил клиента си за правото на отвод, той предстои на глоба, а срокът за отвод от контракта се усилва с една година. Право на потребителя е след повреждане на контракта за покупка, да се прекратят и всички останали контракти, които са свързани с него. „ Ако ние сме си купили козметика, само че в същото време сме сключили спомагателен контракт за стоков заем, той също се приключва. Задължение на търговеца е да уведоми съответния кредитодател за това, с цел да бъде преустановен и този контракт “, изясни още Арсенов.
В случай че търговецът не удовлетвори желанието на потребителя да се откаже от контракта, той може да се обърне към Комисията за отбрана на потребителите, а след това и към помирителните комисии, а като последна инстанция – към юрист и съд.
„ Комисията може да наложи глоба на търговеца и да спомага на потребителя да му бъдат върнати парите – било то посредством директни договаряния, посредством помирителните комисии или в случай че не се реализира непринудено разрешаване, да му даде насоки за това по какъв начин
може да се действа към съда “, обясни специалистът.
„ Очевидно при този прийом за продажба става дума за една доста сполучлива в някои случаи маркетингова тактика. Затова потребителите би трябвало да бъдат доста деликатни, изключително когато някой чужд ненадейно им се обажда по телефона и им предлага да им продаде нещо, да организира изследване или да ги предложения на някакво показване или диагностика “, предложи Игнат Арсенов. /dnews.bg
Поводът е съответен проблем с израелска козметика, която по време на презентации е предлагана дружно със стокови заеми на самостоятелно поканени по телефона консуматори. „ Има постъпвали в КЗП тъжби, направили сме инспекции по всяка една от тях. Включително сме употребявали и метода „ скришен клиент “ – наши чиновници са се показали пред търговеца като консуматори, като по този начин сме тествали по какъв начин реагира търговецът, каква информация дава и така нататък “, уточни Арсенов.
„ Най-важното нещо, което констатирахме, е че има информация за правото на отвод и когато потребителят го е упражнил съответно и в период, в последна сметка то е било уважавано и парите му – връщани. Когато за покупката е теглен стоков заем, договорът за него също се скапва и потребителите биват удовлетворявани “, заключи Игнат Арсенов. Той добави, че с обособена инспекция специалистите на КЗП са анализирали договорите за неравноправни клаузи, като такива не са открити. „ Проверили сме и целия развой на предлагането на продукта от страна на търговеца за вероятно използване на нелоялни и нападателни практики. В съответния случай не са открити такива “, добави той. По думите му жалбите са намалели и сега има единствено една, която е обвързвана с качеството на продукта, т.е. с претенция, а не със самия метод на продажба.
Според Игнат Арсенов до проблеми при този прийом за продажба може да се стигне заради нехайство и незадоволително познаване на правата. „ Просто потребителите се подвеждат поради мястото, на което им се продава, и вземат решение да закупят. Но те могат да защитят правата си посредством плануванаъа в закона опция за връщане на продукта в 14-дневен период. Жалбите, които стигат до КЗП, са главно от консуматори, които не са разбрали своите права, само че вследствие на нашата интервенция ги научават и ги упражняват, като надлежно съумяват да се откажат от контракта “, разяснява той. Упражняването на правото на отвод в 14-днения период става документално пред търговеца, а не по телефона да вземем за пример, защото е добре да има доказателства. Потребителят не е длъжен да показва каквато и да било причина, в случай че реши да се откаже от контракта в този интервал. След това имаме нов 14-дневен период, в който би трябвало да върнем закупените артикули, а търговецът би трябвало да ни възвърне парите по същия метод, по който са заплатени. Ако сме платили с кредитна карта – по нея, в случай че е по банков път – с банков превод.
В случай че търговецът не е уведомил клиента си за правото на отвод, той предстои на глоба, а срокът за отвод от контракта се усилва с една година. Право на потребителя е след повреждане на контракта за покупка, да се прекратят и всички останали контракти, които са свързани с него. „ Ако ние сме си купили козметика, само че в същото време сме сключили спомагателен контракт за стоков заем, той също се приключва. Задължение на търговеца е да уведоми съответния кредитодател за това, с цел да бъде преустановен и този контракт “, изясни още Арсенов.
В случай че търговецът не удовлетвори желанието на потребителя да се откаже от контракта, той може да се обърне към Комисията за отбрана на потребителите, а след това и към помирителните комисии, а като последна инстанция – към юрист и съд.
„ Комисията може да наложи глоба на търговеца и да спомага на потребителя да му бъдат върнати парите – било то посредством директни договаряния, посредством помирителните комисии или в случай че не се реализира непринудено разрешаване, да му даде насоки за това по какъв начин
може да се действа към съда “, обясни специалистът.
„ Очевидно при този прийом за продажба става дума за една доста сполучлива в някои случаи маркетингова тактика. Затова потребителите би трябвало да бъдат доста деликатни, изключително когато някой чужд ненадейно им се обажда по телефона и им предлага да им продаде нещо, да организира изследване или да ги предложения на някакво показване или диагностика “, предложи Игнат Арсенов. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ