Нубийските пирамиди – благословени и прокълнати!
Посвещавам този материал в памет на татко ми – доктор Нури Садик
Древното царство Нубия е владеело Египет, 40 генерации владетели са заровени в Мерое
Семейната ми история
Преди пет години кацнах в Хартум след пауза от 30 години. Бях навръх 20, когато за последно помирисах бриза от Нил. Стъпвайки на суданска земя, сълзите ми несъзнателно потекоха от двете страни на лицето ми, също както несъзнателно от епохи текат Синият и Белият Нил.
Судан за мен не е просто туристическа дестинация, а моето Отечество. Баща ми беше породист нубиец, роден в град Шенди, намиращ се единствено на 10 минути път от Нубийските пирамиди в Мерое.
В Судан остана огромната част от моето семейство – 7 лели, 4 чичовци и 43 първи братовчеди. В Судан останаха дълбоките корени на моето родословие, а короната му е несъмнено в моята прелестна татковина България. Колкото и да се лутам цялостен живот сред Дунав и Нил, сред Черно и Червено море – любовта ми е идентична, тя няма граници.
В света има много пленяващи с хубостта си места, които ви омайват и остават надълбоко кодирани в зрителната памет и съзнанието. Едно от тези неповторими кътчета е Судан. Интересна страна, пленяваща със своето успокоение, разнообразие на богата флора и фауна и необикновен нюанс. Живописните оазиси и високите планини се конкурират с безмълвната златиста пустиня, а крайбрежието на Червено море се бори по хубост и великолепие с крайбрежията на Нил.
Но най-впечатляващото място в Судан това са Нубийските пирамиди, пръснати в разнообразни места, защото Нубийското царството е било много обстойно. Броят им е общо 223 – в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое, което е два пъти повече от пирамидите в прилежащ Египет.
Странното е, че макар вековете, горещините и честите пясъчни стихии, пирамидите в Судан са непокътнати, като че ли са издигнати през вчерашния ден. Подземните гробници в тях са извънредно богато украсени. Баща ми приживе ми е разказвал за пирамидите на Нури. Той самият се споделяше Нури, което в превод от арабски значи „ светлина “. Убеждаваше ме, че е потомък на нубийски цар.
Това, което за мен беше детска приказка, се оказа нещо извънредно внушително и изцяло действително.
Нубийските пирамиди са на над две хиляди години – почти на толкоз е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия.
Хартум изгаряше от горещина. При 42 градуса по Целзий локалните обаче бяха облечени в якета и маратонки, тъй като за тях това е зима. Суданската столица се раздвижва от ранни зори, до момента в който е хладно. Всеки гледа да свърши нещо преди слънцето да се издигне над Нил. Сутрешната молитва гръмва от високоговорителите на джамиите още в пет сутринта. Преди нея към този момент сме в пикапа на чичо ми Мунеем, с цел да потеглим към най-мистичната точка на Черния континент – Нубийските пирамиди.
От години копнеех да се докосна до това неповторимо място в центъра на пустинята, освен поради безкрайните митове, а тъй като моите корени са тъкмо от там. Долината на Нубия е моето родно място . Баща ми бе породист нубиец, родом от град Шенди, намиращ се единствено на 10 минути път от пирамидите.
Нубийците се отличават от всички други африкански етноси.
Заради високия им растеж даже се ражда легендата, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекост вдигнали пирамидите. Иначе нубийците са народ, обитаващ историческата област Нубия в южната част на Египет и Северен Судан. Те наброяват от 500 000 до 2 милиона души.
Включват 4 племена – фадиджа, махас, кенузи (кунуз) и донгола, обединени в 2 етнически групи: фадиджа-махас (до 500 000 души) и кенузи-донгола (до 1,2 млн.), като настрана от тях най-вече в Египет има към половин милион арабизирани нубийци. Макар да приказват нубийски езици, всички владеят арабски.
Спомням си като дете, когато баба ми Фатима искаше да каже нещо скрито на дядо ми Садик, те си приказваха на нубийски, с цел да не ги разбере различен от фамилията. Никой от нас, идващите генерации, по този начин и не научи този език на дедите ни.
И по този начин, след два часа и половина пътешестване, към този момент сме в средата на пустинята. Изведнъж слънцето осветява триъгълните върхове на изрядно подредените 80 дребни пирамиди. Гледката е повече от зашеметяваща! Наложи се да яхнем най-сигурния превоз в пустинята – камилите. Да се стигне пеш до гробниците е рисковано, защото големите пясъчни дюни се преодоляват мъчно, а и нагорещеният пясък безпощадно пари.
Само за два $ бедуините ни качват на „ корабите на пустинята “, които постепенно и славно ни доставиха до дюните. Наоколо царува цялостна тишина. Седнах на една каменна стена до пирамида номер 13 и за момент въображаемо се телепортирах в тогавашна богата Нубия – страната на красивите царици, на пшеницата и златото.
История
В антични времена там процъфтяват, развиват се и претърпяват крах три Кушитски царства. Първото е със столица Керма и просъществува сред 2600 и 1520 година пр.н.е. Около 1000 година пр.н.е. стартира летоброенето за второто кушитско царство със столица Напата. През 300 година пр.н.е. то отстъпва мястото си на третото и последно царство, чиято столица е Мерое, и от където страната се ръководи до краха ѝ през 300 година от нашата епоха.
Керма е първото централизирано държавно ръководство в Нубия, оставила след себе си неповторими архитектурни мостри и културни монументи, както и свидетелства за неповторимите си погребални традиции. Именно тези мистични традиции пораждат и пирамидите – гробниците, където са се правили ритуалите.
Последващите две царства – Напата и Мерое – в културно, стопански, политически и във военното дело, са мощно повлияни от Египет. Кушитските царства непрекъснато се конкурират стопански и военно със съседа си Египет. През 751 година пр.н.е. кушитският цар Пианхи завладява Тива и Мемфис; принуждава фараоните от 22-та и 24-тата египетски династии да го одобряват за собствен стопанин и разгръща властта си над цялата котловина на Нил.
За известно време царството му владее териториите от делтата на реката до Напата – столицата, от където ръководи. Пианхи и наследниците му ръководят като фараони от 25-тата династия и държат под надзор цялата котловина на Нил до 656 година пр.н.е., когато асирийците завладяват Египет.
Нубийските пирамиди са издигнати от владетелите на античното Кушитско царство. Те са издигнати към 800 години откакто и в прилежащия античен Египет стартират да съграждат такива изумителни уреди. Смята се, че градежът им е осъществяван по същия метод, както и египетските пирамиди, единствено че в по-малък мащаб.
Математика
Остава неразгадан въпроса по какъв начин античните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла под който са издигнати пирамидите. Твърди се, че това е цифрата „ пи “. И до през днешния ден пирамидите си остават мистерия. Съществуват голям брой теории за това кой, по какъв начин и за какво ги е построил, само че никоя от тях не е безусловно доказана. Към цялата им тайнственост се прибавя и математическата точност, с която са издигнати, както и фактът, че някои от тях са насочени съгласно астрономични феномени.
Хилядолетията, минали след построяването им, са взели своята дан, само че и през днешния ден тези структури са в извънредно положително положение, пленяващи със своята хубост и тайнственост.
Поверие
Поверието гласи, че в случай че не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си не би трябвало да влизате вътре в пирамидата, защото се разрушава целостта на родовата аура, допускаща единствено свои.
Духът на този, за който е била предопределена пирамидата ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем генерации. Но защото аз съм нубийка, влязох несмущаемо.
Вътре усетих невероятна галактическа сила, а също студ и лекост. Нубийците имат две системи на книжовност. Надписите се римуват, което приказва за невероятния гений на античните поети. Вероятно освен от майка ми, поетесата Ваня Петкова, само че и от нубийските си предци съм наследила римуването и поетичната заложба.
За да разбираем кои са основателите на пирамидите, би трябвало отново да се върнем към историята. Както към този момент стана ясно, звездният момент на нубийската цивилизация е, когато цар Пианхи от Набта /751 – 716 г пр.н.е./ превзема Египет.
Столицата на учреденото от него царство се мести през 590 година пр.н.е. в Мерое, област, която на арабски се споделя „ Ал-Баджрауия “.
Така се отваря още една нова глава в историята на Судан, която стартира с основанието на Великото нубийско царство Мерое. То обхващало земите сред река Атбара и Синия Нил. И до ден сегашен там има остатъци от кладенци и водни дупки, сламени къщи и огромни количества от емблематичната мериотска керамика. Въпреки, че столицата на Куш е в Мерое, нубийските владетели непрестанно строяли пирамидите си наоколо до Набта още от 300 година прочие н. е.
В началото на Мероитския интервал (ок. 300 година пр.н.е. – 350 г.) в пирамиди са били полагани единствено най-знатните благородници от царския жанр. По-късно богаташите също получили позволение да подражават на царете, само че техните пирамиди в никакъв случай не достигали до царски размери. Свещеници от висок сан също са намерили там своя финален дом.
Нубийците се отнасяли към тези уреди със същия заветен боязън, както и античните египтяни. Това бил признакът на слънцето – високите стръмни скатове на пирамидите означавали слънчевите лъчи, падащи върху земята.
В Мерое траяли създаването на тази тематика, оформяйки връхните камъни на пирамидите по типичен египетски претекстове във тип на птици или лотоси, израстващи от слънчевия диск. Използвани са две системи на книжовност. Надписите се римуват, което приказва за невероятния гений на античните нубийци – поети.
Нубийските пирамиди са пръснати в разнообразни места, защото единствено царство е било много обстойно. Броят им е общо 223 (разположени са в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое), което е два пъти повече от пирамидите в прилежащ Египет.
Въпреки вековете, горещините и честите пясъчни стихии, пирамидите в Судан са непокътнати, като че ли са издигнати през вчерашния ден. За мен най-важни бяха пирамидите на Нури, за които баща ми разказваше. Пирамидите на Нури се намират на запад от река Нил в горната част на Нубия.
В тези гробници почиват 21 царе, дружно с 52 царици и първенци.
Тахаря, царят на 25-тата династия е първият държател, за който е построена гробница в Нури и това е най-голямата пирамида, издигната в миналото на това място. В Нури са също заровени кралица Аманишахкето, цар Сенкаманискен, цар Аспелта и други известни първенци. Местните изцяло имат вяра в проклятието на владетелите и че техният дух не трябва да бъде обезпокояван от чуждоземци. Вътре се позволяват единствено свои.
Според локалните поверия, в случай че чужденец напира да влезе в пирамидите внезапно задухвали страшни пясъчни стихии. Пясъкът влиза в очите и в устата, даже от време на време любопитните ослепявали.
Пирамидите на Мирое са като едно подредено в пустинята лего. Четиридесет генерации нубийски царе са заровени там. Южното гробище съдържа гробовете на трима царе, Арикакаман, Йесруваман и Калтали, както и на шест царици. В Северното гробище почиват още 30 владетели и шест царици. Техните гробници, построени под стръмни пирамиди, са били ограбени в антични времена, само че непокътнатите рисунки по стените свидетелстват за това, че античните управници са били мумифицирани, покрити с бижута и положени в дървени ковчези.
По-големите гробници към момента съдържат остатъци от оръжия, лъкове, стрели, конни хамути, дървени кутии и мебели, керамика, съдове от цветно стъкло и железни съдове, както и други неща, доста от които внасяни от Египет, Гърция и Римската империя.
Кралица Бартаре (260-250 пр.н.е.) е последният монарх, заровен в Мирое. С рухването на царството на процедура Нубия изгубила централната си роля в района.
Въпреки това традицията първенците да се погребват в пирамиди остава. Постепенно обаче нубийците почнали да се въздействат и от прилежащите им нации. За да се стигне доникъде на VI век, когато християнството става публична вяра в царство Нубия откакто император Юстиниан и императрица Теодора пратили мисионери от Египет.
Двустранните връзки с Египет постигнали удивително развиване, укрепено от общата християнска религия. Както Египет, по този начин и Нубия, били към този момент трайно свързани с Римската империя.
Хармоничните връзки сред старите врагове Египет и Нубия обаче просъществували за малко. Страната на фараоните сменила вярата в Христа с исляма. Ерата на мамелюците (1250 – 1517 г.) е била решаваща повратна точка в връзките на Нубия с към този момент мюсюлмански Египет. Тя води до разпадането на християнската страна в Стара Донгола в 1323 година и отваря необятно вратата на арбските нашественици.
Преди XII-XIV век огромна част от нубийците са християни от Коптската православна черква, само че по-късно стават мюсюлмани.
Ислямът почнал да се популяризира с бързо в целия регион, а рухването на северната страна Макурия под мюсюлманска власт слага началото на ислямския преход в цялостен Судан, което последователно води до изгубването на Нубия.
Вятърът ме погали по лицето, до момента в който към момента седях на каменната плоча пред 13-а пирамида. Почистих очите си от пясъка и още веднъж се вгледах във величието на нубийските пирамиди, които бяха накацали посред пустинята като извънземни пришълци. Пристъпихме към джипа. След нас тичаха босите деца на бедуините, които ни пробутваха прашни сувенири. Залязващото слънце ни направи намек да си тръгваме и да оставим на мира духовете да почиват. Потеглихме, а зад тила ни остана неизчерпаемата история на царството Мерое и антична Нубия, а в джобовете ни дрънкаха алените дребни глинени пирамидки.
Хроника Осем страшни истории за неканени посетители
През 1937 година група англичани решили да си подреден ваучър на пирамидите. Взело да се смрачава, само че те продължавали да се веселят в региона. Изведнъж на мястото, къде били постлали и седнали, пясъкът почнал бързо да потъва и да ги всмуква. Оцелял единствено един.
През 1943 година седем английски военни решили да си създадат пикник в една от пирамидите. Тъкмо отворили дисагите и внезапно се извила такава страшна пясъчна стихия, че оттогава никой нищо не знае за тях. Оцелели единствено кошниците им.
През 1958 година група чужденци влезнали в преддверието на една от пирамидите и решили да попеят веселяшки песни, с цел да пробват ехото. Всички те онемели. Твърди се, че мощно обезпокоили духът на почиващия нубийски цар в гробницата.
През 1967 г . французинът Пиер Ланте решил да си открадне тихомълком една керемидка от пирамидата. Изведнъж ръката му се парализирала и той в никакъв случай не могъл повече да я помръдне.
През 1974 г . група американци пристигнали от Порт Судан особено да видят фамозните пирамиди. Искали да си създадат фотография, като яхнат върха на една от тях. Единият американец обаче се наръгал на изострен предмет и умрял на място. Другите получили неповторими и невиждани досега обриви и язви по кожата.
През 1979 година трима португалци влезнали в една от пирамидите поради клюки, че там има доста прикрито злато. Започнали да копаят, само че се натъкнали на гнездо на черни скорпиони, които ги изпохапали.
През 1983 година група туристи решили да влязат в пирамидите и да си създадат фотоси. След като излезли, били атакувани от неочаквана пясъчна стихия. Пясъкът влизал в очите и устата. Оцелели, само че някои с развалено зрение.
През 1986 година двама влюбени италианци решили да се целуват и натискат тъкмо в една от нубийските пирамиди. Ухапала ги змия и на сутринта били открити прегърнати като Ромео и Жулиета – вкочанени.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Древното царство Нубия е владеело Египет, 40 генерации владетели са заровени в Мерое
Семейната ми история
Преди пет години кацнах в Хартум след пауза от 30 години. Бях навръх 20, когато за последно помирисах бриза от Нил. Стъпвайки на суданска земя, сълзите ми несъзнателно потекоха от двете страни на лицето ми, също както несъзнателно от епохи текат Синият и Белият Нил.
Судан за мен не е просто туристическа дестинация, а моето Отечество. Баща ми беше породист нубиец, роден в град Шенди, намиращ се единствено на 10 минути път от Нубийските пирамиди в Мерое.
В Судан остана огромната част от моето семейство – 7 лели, 4 чичовци и 43 първи братовчеди. В Судан останаха дълбоките корени на моето родословие, а короната му е несъмнено в моята прелестна татковина България. Колкото и да се лутам цялостен живот сред Дунав и Нил, сред Черно и Червено море – любовта ми е идентична, тя няма граници.
В света има много пленяващи с хубостта си места, които ви омайват и остават надълбоко кодирани в зрителната памет и съзнанието. Едно от тези неповторими кътчета е Судан. Интересна страна, пленяваща със своето успокоение, разнообразие на богата флора и фауна и необикновен нюанс. Живописните оазиси и високите планини се конкурират с безмълвната златиста пустиня, а крайбрежието на Червено море се бори по хубост и великолепие с крайбрежията на Нил.
Но най-впечатляващото място в Судан това са Нубийските пирамиди, пръснати в разнообразни места, защото Нубийското царството е било много обстойно. Броят им е общо 223 – в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое, което е два пъти повече от пирамидите в прилежащ Египет.
Странното е, че макар вековете, горещините и честите пясъчни стихии, пирамидите в Судан са непокътнати, като че ли са издигнати през вчерашния ден. Подземните гробници в тях са извънредно богато украсени. Баща ми приживе ми е разказвал за пирамидите на Нури. Той самият се споделяше Нури, което в превод от арабски значи „ светлина “. Убеждаваше ме, че е потомък на нубийски цар.
Това, което за мен беше детска приказка, се оказа нещо извънредно внушително и изцяло действително.
Нубийските пирамиди са на над две хиляди години – почти на толкоз е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия.
Хартум изгаряше от горещина. При 42 градуса по Целзий локалните обаче бяха облечени в якета и маратонки, тъй като за тях това е зима. Суданската столица се раздвижва от ранни зори, до момента в който е хладно. Всеки гледа да свърши нещо преди слънцето да се издигне над Нил. Сутрешната молитва гръмва от високоговорителите на джамиите още в пет сутринта. Преди нея към този момент сме в пикапа на чичо ми Мунеем, с цел да потеглим към най-мистичната точка на Черния континент – Нубийските пирамиди.
От години копнеех да се докосна до това неповторимо място в центъра на пустинята, освен поради безкрайните митове, а тъй като моите корени са тъкмо от там. Долината на Нубия е моето родно място . Баща ми бе породист нубиец, родом от град Шенди, намиращ се единствено на 10 минути път от пирамидите.
Нубийците се отличават от всички други африкански етноси.
Заради високия им растеж даже се ражда легендата, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекост вдигнали пирамидите. Иначе нубийците са народ, обитаващ историческата област Нубия в южната част на Египет и Северен Судан. Те наброяват от 500 000 до 2 милиона души.
Включват 4 племена – фадиджа, махас, кенузи (кунуз) и донгола, обединени в 2 етнически групи: фадиджа-махас (до 500 000 души) и кенузи-донгола (до 1,2 млн.), като настрана от тях най-вече в Египет има към половин милион арабизирани нубийци. Макар да приказват нубийски езици, всички владеят арабски.
Спомням си като дете, когато баба ми Фатима искаше да каже нещо скрито на дядо ми Садик, те си приказваха на нубийски, с цел да не ги разбере различен от фамилията. Никой от нас, идващите генерации, по този начин и не научи този език на дедите ни.
И по този начин, след два часа и половина пътешестване, към този момент сме в средата на пустинята. Изведнъж слънцето осветява триъгълните върхове на изрядно подредените 80 дребни пирамиди. Гледката е повече от зашеметяваща! Наложи се да яхнем най-сигурния превоз в пустинята – камилите. Да се стигне пеш до гробниците е рисковано, защото големите пясъчни дюни се преодоляват мъчно, а и нагорещеният пясък безпощадно пари.
Само за два $ бедуините ни качват на „ корабите на пустинята “, които постепенно и славно ни доставиха до дюните. Наоколо царува цялостна тишина. Седнах на една каменна стена до пирамида номер 13 и за момент въображаемо се телепортирах в тогавашна богата Нубия – страната на красивите царици, на пшеницата и златото.
История
В антични времена там процъфтяват, развиват се и претърпяват крах три Кушитски царства. Първото е със столица Керма и просъществува сред 2600 и 1520 година пр.н.е. Около 1000 година пр.н.е. стартира летоброенето за второто кушитско царство със столица Напата. През 300 година пр.н.е. то отстъпва мястото си на третото и последно царство, чиято столица е Мерое, и от където страната се ръководи до краха ѝ през 300 година от нашата епоха.
Керма е първото централизирано държавно ръководство в Нубия, оставила след себе си неповторими архитектурни мостри и културни монументи, както и свидетелства за неповторимите си погребални традиции. Именно тези мистични традиции пораждат и пирамидите – гробниците, където са се правили ритуалите.
Последващите две царства – Напата и Мерое – в културно, стопански, политически и във военното дело, са мощно повлияни от Египет. Кушитските царства непрекъснато се конкурират стопански и военно със съседа си Египет. През 751 година пр.н.е. кушитският цар Пианхи завладява Тива и Мемфис; принуждава фараоните от 22-та и 24-тата египетски династии да го одобряват за собствен стопанин и разгръща властта си над цялата котловина на Нил.
За известно време царството му владее териториите от делтата на реката до Напата – столицата, от където ръководи. Пианхи и наследниците му ръководят като фараони от 25-тата династия и държат под надзор цялата котловина на Нил до 656 година пр.н.е., когато асирийците завладяват Египет.
Нубийските пирамиди са издигнати от владетелите на античното Кушитско царство. Те са издигнати към 800 години откакто и в прилежащия античен Египет стартират да съграждат такива изумителни уреди. Смята се, че градежът им е осъществяван по същия метод, както и египетските пирамиди, единствено че в по-малък мащаб.
Математика
Остава неразгадан въпроса по какъв начин античните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла под който са издигнати пирамидите. Твърди се, че това е цифрата „ пи “. И до през днешния ден пирамидите си остават мистерия. Съществуват голям брой теории за това кой, по какъв начин и за какво ги е построил, само че никоя от тях не е безусловно доказана. Към цялата им тайнственост се прибавя и математическата точност, с която са издигнати, както и фактът, че някои от тях са насочени съгласно астрономични феномени.
Хилядолетията, минали след построяването им, са взели своята дан, само че и през днешния ден тези структури са в извънредно положително положение, пленяващи със своята хубост и тайнственост.
Поверие
Поверието гласи, че в случай че не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си не би трябвало да влизате вътре в пирамидата, защото се разрушава целостта на родовата аура, допускаща единствено свои.
Духът на този, за който е била предопределена пирамидата ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем генерации. Но защото аз съм нубийка, влязох несмущаемо.
Вътре усетих невероятна галактическа сила, а също студ и лекост. Нубийците имат две системи на книжовност. Надписите се римуват, което приказва за невероятния гений на античните поети. Вероятно освен от майка ми, поетесата Ваня Петкова, само че и от нубийските си предци съм наследила римуването и поетичната заложба.
За да разбираем кои са основателите на пирамидите, би трябвало отново да се върнем към историята. Както към този момент стана ясно, звездният момент на нубийската цивилизация е, когато цар Пианхи от Набта /751 – 716 г пр.н.е./ превзема Египет.
Столицата на учреденото от него царство се мести през 590 година пр.н.е. в Мерое, област, която на арабски се споделя „ Ал-Баджрауия “.
Така се отваря още една нова глава в историята на Судан, която стартира с основанието на Великото нубийско царство Мерое. То обхващало земите сред река Атбара и Синия Нил. И до ден сегашен там има остатъци от кладенци и водни дупки, сламени къщи и огромни количества от емблематичната мериотска керамика. Въпреки, че столицата на Куш е в Мерое, нубийските владетели непрестанно строяли пирамидите си наоколо до Набта още от 300 година прочие н. е.
В началото на Мероитския интервал (ок. 300 година пр.н.е. – 350 г.) в пирамиди са били полагани единствено най-знатните благородници от царския жанр. По-късно богаташите също получили позволение да подражават на царете, само че техните пирамиди в никакъв случай не достигали до царски размери. Свещеници от висок сан също са намерили там своя финален дом.
Нубийците се отнасяли към тези уреди със същия заветен боязън, както и античните египтяни. Това бил признакът на слънцето – високите стръмни скатове на пирамидите означавали слънчевите лъчи, падащи върху земята.
В Мерое траяли създаването на тази тематика, оформяйки връхните камъни на пирамидите по типичен египетски претекстове във тип на птици или лотоси, израстващи от слънчевия диск. Използвани са две системи на книжовност. Надписите се римуват, което приказва за невероятния гений на античните нубийци – поети.
Нубийските пирамиди са пръснати в разнообразни места, защото единствено царство е било много обстойно. Броят им е общо 223 (разположени са в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое), което е два пъти повече от пирамидите в прилежащ Египет.
Въпреки вековете, горещините и честите пясъчни стихии, пирамидите в Судан са непокътнати, като че ли са издигнати през вчерашния ден. За мен най-важни бяха пирамидите на Нури, за които баща ми разказваше. Пирамидите на Нури се намират на запад от река Нил в горната част на Нубия.
В тези гробници почиват 21 царе, дружно с 52 царици и първенци.
Тахаря, царят на 25-тата династия е първият държател, за който е построена гробница в Нури и това е най-голямата пирамида, издигната в миналото на това място. В Нури са също заровени кралица Аманишахкето, цар Сенкаманискен, цар Аспелта и други известни първенци. Местните изцяло имат вяра в проклятието на владетелите и че техният дух не трябва да бъде обезпокояван от чуждоземци. Вътре се позволяват единствено свои.
Според локалните поверия, в случай че чужденец напира да влезе в пирамидите внезапно задухвали страшни пясъчни стихии. Пясъкът влиза в очите и в устата, даже от време на време любопитните ослепявали.
Пирамидите на Мирое са като едно подредено в пустинята лего. Четиридесет генерации нубийски царе са заровени там. Южното гробище съдържа гробовете на трима царе, Арикакаман, Йесруваман и Калтали, както и на шест царици. В Северното гробище почиват още 30 владетели и шест царици. Техните гробници, построени под стръмни пирамиди, са били ограбени в антични времена, само че непокътнатите рисунки по стените свидетелстват за това, че античните управници са били мумифицирани, покрити с бижута и положени в дървени ковчези.
По-големите гробници към момента съдържат остатъци от оръжия, лъкове, стрели, конни хамути, дървени кутии и мебели, керамика, съдове от цветно стъкло и железни съдове, както и други неща, доста от които внасяни от Египет, Гърция и Римската империя.
Кралица Бартаре (260-250 пр.н.е.) е последният монарх, заровен в Мирое. С рухването на царството на процедура Нубия изгубила централната си роля в района.
Въпреки това традицията първенците да се погребват в пирамиди остава. Постепенно обаче нубийците почнали да се въздействат и от прилежащите им нации. За да се стигне доникъде на VI век, когато християнството става публична вяра в царство Нубия откакто император Юстиниан и императрица Теодора пратили мисионери от Египет.
Двустранните връзки с Египет постигнали удивително развиване, укрепено от общата християнска религия. Както Египет, по този начин и Нубия, били към този момент трайно свързани с Римската империя.
Хармоничните връзки сред старите врагове Египет и Нубия обаче просъществували за малко. Страната на фараоните сменила вярата в Христа с исляма. Ерата на мамелюците (1250 – 1517 г.) е била решаваща повратна точка в връзките на Нубия с към този момент мюсюлмански Египет. Тя води до разпадането на християнската страна в Стара Донгола в 1323 година и отваря необятно вратата на арбските нашественици.
Преди XII-XIV век огромна част от нубийците са християни от Коптската православна черква, само че по-късно стават мюсюлмани.
Ислямът почнал да се популяризира с бързо в целия регион, а рухването на северната страна Макурия под мюсюлманска власт слага началото на ислямския преход в цялостен Судан, което последователно води до изгубването на Нубия.
Вятърът ме погали по лицето, до момента в който към момента седях на каменната плоча пред 13-а пирамида. Почистих очите си от пясъка и още веднъж се вгледах във величието на нубийските пирамиди, които бяха накацали посред пустинята като извънземни пришълци. Пристъпихме към джипа. След нас тичаха босите деца на бедуините, които ни пробутваха прашни сувенири. Залязващото слънце ни направи намек да си тръгваме и да оставим на мира духовете да почиват. Потеглихме, а зад тила ни остана неизчерпаемата история на царството Мерое и антична Нубия, а в джобовете ни дрънкаха алените дребни глинени пирамидки.
Хроника Осем страшни истории за неканени посетители
През 1937 година група англичани решили да си подреден ваучър на пирамидите. Взело да се смрачава, само че те продължавали да се веселят в региона. Изведнъж на мястото, къде били постлали и седнали, пясъкът почнал бързо да потъва и да ги всмуква. Оцелял единствено един.
През 1943 година седем английски военни решили да си създадат пикник в една от пирамидите. Тъкмо отворили дисагите и внезапно се извила такава страшна пясъчна стихия, че оттогава никой нищо не знае за тях. Оцелели единствено кошниците им.
През 1958 година група чужденци влезнали в преддверието на една от пирамидите и решили да попеят веселяшки песни, с цел да пробват ехото. Всички те онемели. Твърди се, че мощно обезпокоили духът на почиващия нубийски цар в гробницата.
През 1967 г . французинът Пиер Ланте решил да си открадне тихомълком една керемидка от пирамидата. Изведнъж ръката му се парализирала и той в никакъв случай не могъл повече да я помръдне.
През 1974 г . група американци пристигнали от Порт Судан особено да видят фамозните пирамиди. Искали да си създадат фотография, като яхнат върха на една от тях. Единият американец обаче се наръгал на изострен предмет и умрял на място. Другите получили неповторими и невиждани досега обриви и язви по кожата.
През 1979 година трима португалци влезнали в една от пирамидите поради клюки, че там има доста прикрито злато. Започнали да копаят, само че се натъкнали на гнездо на черни скорпиони, които ги изпохапали.
През 1983 година група туристи решили да влязат в пирамидите и да си създадат фотоси. След като излезли, били атакувани от неочаквана пясъчна стихия. Пясъкът влизал в очите и устата. Оцелели, само че някои с развалено зрение.
През 1986 година двама влюбени италианци решили да се целуват и натискат тъкмо в една от нубийските пирамиди. Ухапала ги змия и на сутринта били открити прегърнати като Ромео и Жулиета – вкочанени.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ