Доц. Красимир Минкин, неврохирург: Дълбоката мозъчна стимулация забавя Паркинсон
Постига се усъвършенстване при 90-95 на 100 от болните
Устройството наподобява на пейсмейкър
Паркинсоновата болест визира към 15 000 души у нас. Всяка година се откриват 1300 нови случая. Докато в по-млада възраст мъжете доминират, след 65 множеството пациенти са дами. Симптомите на това неврологично заболяване са забавени придвижвания, тремор на тялото в умерено положение, вдървеност в мускулите, загуба на равновесие. В напреднал етап болните не могат да се придвижват и да правят ежедневни действия като независимо хранене, закопчаване, връзване на обувките.
Макар прогресиращото дегенеративно заболяване да няма окончателно изцеление, съществуват няколко метода за лекуване, които се възстановяват от НЗОК. Един от тях, който се ползва в късната му фаза - дълбока мозъчна стимулация (ДМС) - е стихотворец от здравната каса от 2019-а, след 6-годишни старания от страна на нашите лекари. Той съставлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и отстранява неприятните признаци на заболяването.
“Устройството работи по сходство на пейсмейкъра за сърце, само че с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка - изяснява доцент Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” - София. - Около 90-95% от пациентите са доста удовлетворени от метода, като в някои случаи е феноменално - човек, който не е можел да отиде на пазар или да се придвижи от едната стая до другата, може освен да се грижи за себе си, само че и още веднъж да работи. Защото огромният проблем при тези пациенти е “замръзването” - то е травматично, унижаващо, пречи на естествения им живот.”
Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са болестта да е най-малко от 5 години и медикаментите към този момент да не му работят. Преди интервенцията се правят редица проби и проучвания от екип невролози и невропсихолози, с цел да се види дали стимулацията ще има нужния резултат. Възрастта на пациента също има значение - в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” не ползват метода на пациенти над 75 години.
“Самата имплантация има няколко стадия, най-важното е да се знае, че не е някаква мъчителна, не е и огромна неврохирургична намеса. Ние забавяме заболяването, не я стопираме. Все още не е фиктивен способ, който да спре паркинсоновата болест. Но в случай че сте на мястото на пациент с Паркинсон, това е голяма изгода - в случай че човек може да завоюва 10 години, в които да живее доста, доста по-добре, в сравнение с без ДМС”, прибавя доцент Минкин.
“Хората свързват Паркинсона с тремора, само че той е нещо доста по-страшно. Застиваш и нищо не предстои на надзор в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С цялостното схващане усещаш, че отпадат функционалности от теб. Животът ми се разпадаше, опасявах се, че децата ми губят майка си”, споделя учителката Маргрет Добринова, която е един от най-младите пациенти с паркинсонова болест у нас. Заедно със своя доктор - доцент Красимир Минкин, тя взе участие в акцията “Открито за Паркинсона” на Института за здравно обучение. В нея посредством видеоистории са показани орисите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с ДМС. Маргрет да вземем за пример се е върнала към специалността си на учителка. Днес тя няма тремор. Отново може да излезе с приятелки, без да се тормози, че може да “замръзне”. И приканва всички в нейното положение да си дадат късмет и в случай че са подобаващи за ДМС, да се подложат на нея без съмнение.
Устройството наподобява на пейсмейкър
Паркинсоновата болест визира към 15 000 души у нас. Всяка година се откриват 1300 нови случая. Докато в по-млада възраст мъжете доминират, след 65 множеството пациенти са дами. Симптомите на това неврологично заболяване са забавени придвижвания, тремор на тялото в умерено положение, вдървеност в мускулите, загуба на равновесие. В напреднал етап болните не могат да се придвижват и да правят ежедневни действия като независимо хранене, закопчаване, връзване на обувките.
Макар прогресиращото дегенеративно заболяване да няма окончателно изцеление, съществуват няколко метода за лекуване, които се възстановяват от НЗОК. Един от тях, който се ползва в късната му фаза - дълбока мозъчна стимулация (ДМС) - е стихотворец от здравната каса от 2019-а, след 6-годишни старания от страна на нашите лекари. Той съставлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и отстранява неприятните признаци на заболяването.
“Устройството работи по сходство на пейсмейкъра за сърце, само че с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка - изяснява доцент Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” - София. - Около 90-95% от пациентите са доста удовлетворени от метода, като в някои случаи е феноменално - човек, който не е можел да отиде на пазар или да се придвижи от едната стая до другата, може освен да се грижи за себе си, само че и още веднъж да работи. Защото огромният проблем при тези пациенти е “замръзването” - то е травматично, унижаващо, пречи на естествения им живот.”
Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са болестта да е най-малко от 5 години и медикаментите към този момент да не му работят. Преди интервенцията се правят редица проби и проучвания от екип невролози и невропсихолози, с цел да се види дали стимулацията ще има нужния резултат. Възрастта на пациента също има значение - в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” не ползват метода на пациенти над 75 години.
“Самата имплантация има няколко стадия, най-важното е да се знае, че не е някаква мъчителна, не е и огромна неврохирургична намеса. Ние забавяме заболяването, не я стопираме. Все още не е фиктивен способ, който да спре паркинсоновата болест. Но в случай че сте на мястото на пациент с Паркинсон, това е голяма изгода - в случай че човек може да завоюва 10 години, в които да живее доста, доста по-добре, в сравнение с без ДМС”, прибавя доцент Минкин.
“Хората свързват Паркинсона с тремора, само че той е нещо доста по-страшно. Застиваш и нищо не предстои на надзор в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С цялостното схващане усещаш, че отпадат функционалности от теб. Животът ми се разпадаше, опасявах се, че децата ми губят майка си”, споделя учителката Маргрет Добринова, която е един от най-младите пациенти с паркинсонова болест у нас. Заедно със своя доктор - доцент Красимир Минкин, тя взе участие в акцията “Открито за Паркинсона” на Института за здравно обучение. В нея посредством видеоистории са показани орисите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с ДМС. Маргрет да вземем за пример се е върнала към специалността си на учителка. Днес тя няма тремор. Отново може да излезе с приятелки, без да се тормози, че може да “замръзне”. И приканва всички в нейното положение да си дадат късмет и в случай че са подобаващи за ДМС, да се подложат на нея без съмнение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ